Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциация на свиневъдите в България, пред „Гласът на земеделеца“
. Колкото и да е тъжно, ако нещата продължават така, в близката една година със свиневъдството в България може да бъде приключено.
. Диалогът на МЗХГ с браншовете трябва да е на постоянна основа, а не само когато производителите стигнат до отчаяние да заплашват със стачки.
Интервю на Ася Василева
– Господин Михайлов, излиза нова информация за разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в България и свързаните ограничения за търговия. Каква е процедурата за въвеждане на забрани за търговия?
В момента, в който се намери вирус на АЧС в индустриално предприятие или заден двор, то се слага в трета зона за контрол. Забранява се търговията, съществуват законови срокове, в които не могат да се придвижват животните извън зоната от 3 или 10-километрова граница, във връзка с ограничаването на заболяването. Това се случва автоматично и действа в определени срокове. Нашата асоциация, заедно с другата асоциация на свиневъдите в България, правим периодично постъпки за освобождаване на зони. В момента сме подали писмо за Велико Търново, Габрово, Ловеч и Троян. То е заведено вече от 2 месеца. За да се премине от една зона в друга, например от трета във втора, се изискват определени условия, които са описани в документите. През този период не трябва да се появява нов случай на АЧС в заден двор или индустриално предприятие. На този принцип действат забраните за АЧС.
Бел. Ред. Буквално часове след разговорът ни с господин Михайлов, излезе информация, че България вече не е част от списъка на държави, за които се прилагат определени ограничителни мерки, включително забрани за движение на живи свине във връзка с болестта класическа чума по свинете, съобщиха от Българската агенция за безопасност на храните. Страната ни е извадена от ограничителните зони чрез Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2158 на Комисията от 6 декември 2021 година, публикуван в официален вестник на ЕС.
Какво е мнението ви за инициативата, която започнаха свинепроизводителите на свинекомплекса в Голямо Враново за доставка на месо до вратата на клиентите? Решение ли е това?
Напълно разбирам колегите, защото положението е толкова трагично, че всеки един от производителите се опитва всячески да намери начин да реализира своята стока. И в никакъв случай не мога да укоря някого за това. Но това не е решение на Асоциацията на свиневъдите, защото ние сме браншова асоциация, а не търговско дружество. Нашата цел не е да правим маркетингови стратегии.
Казахте, че положението е толкова трагично…
Да. Положението е толкова трагично. В свиневъдството последните 2 години е нещастие след нещастие. АЧС, Ковид кризата, финансовата криза, инфлацията, затварянето на пазарите за месо за Азия и оставането на нереализираните там количества на европейския пазар, свръхпроизводството в ЕС. В момента тече намаляване на производството на свинско месо в абсолютно всички страни на ЕС, тъй като свръхпредлагането драстично свали цените. В същото време цените на суровините и фуражите достигнаха абсурдно рекордни нива. Положението е трагично. Наистина.
Не вярвам да има икономически субект в света, който да може да издържи толкова дълго да работи на загуба, без да има финансови последствия от това. А като гледаме какви са прогнозите и за следващата година по отношение на цените на суровините, не се очаква нищо добро. Не смятам, че има компания, която да може да издържи вечно на този срив и ценови натиск. Реално всеки един свиневъд работи на тотална загуба.
Каква е сметката в свиневъдството сега?
Загубата на килограм вече надвишава 30-40 стотинки. По информация на ЕК отпреди около месец – между 30 и 40 евро е загубата на свиневъдите от всяко едно прасе средно за ЕС.
Разбирам, че от последният ни разговор от преди около 2 месеца, положението в свиневъдството изобщо не се е подобрило. Има ли нещо, което може да се направи?
Това, което може да се направи конкретно, е това което искахме и досега. Да се изплатят на бранша забавените от 2 години пари по мярката за хуманно отношение към животните. Ние сме изискали да ни бъдат изплатени изцяло тези пари, които се дължат на сектора. Получихме потвърждение от МЗХГ, че тези пари са заложени в бюджета за догодина.
Ако дотогава колегите оцелеят, тези пари биха им помогнали в някаква степен. А като се има предвид, че вероятно бюджетът ще бъде приет към февруари-март догодина, изобщо не е преувеличено това, че много от свиневъдите може и да не ги дочакат. Много жизненоважни са тези пари за сектора. Особено при положение, че се дължат за години назад. Това е единствената сламка, на която свиневъдите могат да се надяват.
На европейско ниво, преди около месец, както съобщихме и на сайта на Асоциацията на свиневъдите, 13 държави поискаха взимане на спешни мерки за спасяване на свиневъдството. За момента няма никаква реакция от страна на ЕС.
Какви са вашите впечатления от разговорите, които водиха коалиционните партньори за бъдещето на Сектор Земеделие ?
За мен земеделието не може да е изцяло подчинено на политическите партии. По-скоро би трябвало да е подчинено на експертизата, която би трябвало да се намира в МЗХГ.
Земеделието е сектор, който не се прави година за година. Трябват стратегии, които да са устойчиви, последователни, независимо кой идва на власт. От разговорите, които аз проследих, не чух много за подсектор животновъдство. Като цяло Сектор Животновъдство, като отрасъл в земеделието, мисля, че е малко пренебрегнат през годините. Може би и ние, като организации, имаме някаква вина. Но смятам, че във всяка една държава политиките се водят на национално ниво. Като добър пример даваме зърнопроизводството. Този сектор е чудесно развит и мисля, че по подобен начин нещата трябва да се случат и с българското животновъдство.
Смятам, че сътрудничеството между експертите в земеделието и браншовите организации трябва да се засили и да бъде поставено на една нова основа, в която двете страни да комуникират и да взаимодействат. Защото в последните месеци достигането до министерството на земеделието, когато имаме проблеми, е затруднено. Да, затова има и ковид причини, но все пак не е редно да няма диалог. В един момент колегите решиха почти да организираме стачка и в последния момент се стигна до среща с министъра на земеделието, в която изяснихме някои належащи въпроси. Но не е редно така да се случва диалогът. Диалогът трябва да е поставен на постоянна основа.
Всички браншове настояват за Закон за браншовите организации. Това ли е правилната стъпка?
Да, със сигурност ще е положителна крачка. Самите браншови организации също трябва да осъзнаят своята важна роля в процеса. Смятам, че в свиневъдството има достатъчно компетентни и кадърни хора, които могат да помогнат за изграждането на една сериозна стратегия за развитие на сектора. Но трябва да има политическа воля за това.
Анализът на аграрния сектор, представен по време на тематичните работни групи по Стратегическия план, в свиневъдството статистиката показва – от 2003 г. в България е имало около 1 млн. и 200 хил. прасета в момента са максиум 500 000. Което означава, че нещо не се случва както трябва.
Някой дали знае какво е това нещо?
Според мен, е липсата на стратегия. Когато липсва стратегия, конкурентноспособността е по-ниска, хората нямат интерес да се занимават с това. Зависимостта от вноса става все по-голяма. А когато няма достатъчно висока конкурентноспособност и обем от продукция, която да задоволява пазара, по-големите индустрии от други страни го превземат.
Какво може да се направи в по-дългосрочен план?
Смятам, че е много важно държавата да си поеме функциите и да контролира по-сериозно вноса. През годините има много сигнали за нерегламентиран внос на месо.
Практиките, които съществуват в ЕС, също могат да бъдат взаимствани. Например, ДДС 9%, а в някой държави то дори достига 5% за животни, които са отглеждани на територията на страната. Също и за отглеждането на живи животни. Ако се намали ДДС-то за производители на свине в България, това ще допринесе месото да стане по-конкурентноспоспособно спрямо вноса. Това е една мярка, която спокойно може да бъде приложена с цел намаляване на нерегламентирания внос и стимулирането на българския производител, съответно търсенето на българско месо.
Като асоциация работим усилено за постигането на положителни резултати за българското свиневъдство. Защото, колкото и да е тъжно, ако нещата продължават така, в близката една година със свиневъдството в България може да бъде приключено. И го казвам съвсем сериозно. Много колеги в момента или изцяло са спрели производството, или са го намалили. Дори и колеги, които през годините са натрупали някакви резерви, казват, че ако продължава така, просто през следващата година ще се принудят да затворят производството. Защото не могат да покриват вечно загуби. Никой не може да работи постоянно на загуба.
Но как така производства с висока добавена стойност загиват? Нали все ни казват, че трябва точно те да се развиват?
Това е част от проблема и от политиката в земеделието. Превърнали сме се в суровинна икономика. Благодарение на зърнопроизводството, имаме положителен търговски баланс в земеделието. Но при положение, че имаме всички дадености , спокойно може да добавяме една висока стойност на продукцията. В една Холандия има 14-15 млн. прасета, а като територия е една трета от България. Холандия изнася и 25% от зеленчуците в света. Което означава, че нещо тотално не е наред в българското земеделие. Имаме и земя, имаме и ресурси. Въпрос на организация е да се затвори този кръг на производство.
В Дания по закон всеки един производител може да отглежда толкова свине, колкото земя има. Докато у нас не всеки от производителите има собствена земя. И ако е принуден да си купува всяка година сам фуражите, той е изправен точно пред риска в такива моменти на кризи да фалира, защото не може да произведе по-евтина продукция, с която да си изхрани животните. Това е още един пример за сгрешената политика. И за това как когато едни ресурси се разпределят неправилно водят до небалансирано развитие на сектора.
А в сектор земеделие, за да се получат нещата, трябва да е затворен кръга – да имаш земя, храна, производство, преработка, маркетинг. И тогава нещата се получават. Ако тези неща липсват, операторите са икономически нестабилни.
Това е политика на държавата. Не партийна политика, а секторна. Задачата на държавата е не да ограничава бизнеса, а да създаде условията така, че той да се развива пропорционално. Когато политиката е сгрешена и върви в една посока, а не си мислил за другата, се получават дисбаланси и страдат всички. Защото нещата са обвързани. А когато въобще не си мислил, се развива, каквото успее. Когато няма стратегия, нещата се развиват стихийно, каквото може и както може. Това е задачата на държавата. Не да се меси, а да направлява, да задава правилната посока, съобразно конкурентната среда в света, за да се получава бизнес модела.
Идва Коледа. Хората въпреки всичко ще пазаруват повече свинско месо. Това дали ще даде глътка въздух на свинепроизводителите?
Разбира се. Коледа е силен сезон за консумацията на свинско месо, което е традиционно за българската трапеза. Призоваваме хората да се информират какъв е произходът на месото и да купуват българското прясно и здравословно месо. Което със сигурност е огледано с много любов в България.
