„Земеделието в контекста на Зелената сделка“ беше темата на срещата на бизнеса със студентите от Лесотехническия университет в София. Зелената сделка напоследък се разглежда едва ли не като враг на земеделците. Но тя им предоставя и възможности. Връзката между устойчивото земеделие, екологията и допълнителните приходи за земеделците са въглеродните програми. Като тази на световно признатата българска компания Карбонсейф.
Чавдар Маринов, съдружник в Карбонсейф, представи компанията и нейната работа.
„ В Карбонсейф говорим за въглеродни сертификати, регенеративно земеделие и разчупването на конвенционалния модел. В нашата програма има много големи и известни земеделци, които практикуват този вид земеделие вече от десетина години. След първоначален период на адаптация, добивите при всички тях се повишават“, обясни Чавдар Маринов.
Карбонсейф е българска компания, която е създала собствена патентована методология за отчитане и повишаване на нивото на почвения въглерод. Двамата основатели на компанията осъзнават, че е необходима такава програма, която да донесе допълнителни ползи за земеделците.
Стартирала с двама души, днес само година по-късно, в Карбонсейф работи вече работи сериозен екип от 15 души, от които трима агрономи.
Методологията на Карбонсейф е валидирана от трета независима страна – една от най-големите и авторитетни световни одитиращи компании Earthood. Методологията на Карбонсейф се състои във взимане на почвени проби в три дълбочини на почвата до 90 см. Взетите проби се изследват в лабораторията на Карбонсейф в Пловдив, която е в процес на акредитация. Практиката за вземане на пробите е следната. След прибирането на реколтата се влиза в стопанството, взимат се пробите, изследват се в лабораторията. На всяко стопанство се дава специфична, индивидуална агрономическа стратегия.
„Ние не работим с шаблони. Не сме сектанти. Никога не задължаваме някого да прилага крайности като но-тил. Разбира се, работим с минимални обработки на почвата. Винаги търсим баланса. В България не навсякъде се получават покривните култури. А те са много важни във въглеродното земеделие. Затова в Карбонсейф търсим най-добрите възможни практики за всяко конкретно стопанство.
Ние разглеждаме Зелената сделка като един огромен баланс, който трябва да се търси между една огромна амбиция на ЕК и очакванията и разбиранията на хората и на бизнеса. Считаме, че в Зелената сделка има доста неработещи зелени неща и се разграничаваме от такива практики. Работим само с доказани зелени неща.
Не казвам, че но-тил не е работеща технология. Напротив. Но тя не е приложима за всички почви в България. Смисълът на регенеративното земеделие не е земеделие без никаква обработка на почвата. Обработки трябва да има, но те трябва да са специфични, щадящи. Мога да потвърдя, че с практиките, с които работим няма падане на добивите, дори установяваме между 3 и 4% увеличение на добивите при нашите клиенти през първата година, в която работим заедно“, обясни Чавдар Маринов
Освен за въглерод, почвените проби се прави и анализ и за микро- и макроелементи. Специалистите на Карбонсейф дават препоръки за всяка една култура и всяко едно поле за торене и оптимизиране на торенето.
След взимането на първите почвени проби, през следващата стопанска година, се вземат отново почвени проби, т.нар. контролни проби. Всички проби са геореферирани. Установява се наличието на органичен въглерод във времева точка А на базовата проба и точка Б на контролната проба на следващата година. Тези плюс количества на органичния въглерод се сертифицират. На тяхна база се издава сертификат за въглероден кредит, който е собственост на земеделския производител, този, който има правното основание да обработва земята.
„В Карбонсейф работим с няколко световни борси, на които можем да търгуваме тези сертификати. След това ние връщаме приход към земеделския производител, ако той реши да търгува сертификатите си през нас“, каза Чавдар Маринов.
Карбонсейф е иновативна компания, която е бизнес ориентирана. Основната й цел е да работи за повишаване на въглерода в почвата. А какво е въглерода в почвата? Това е органичната материя. Органичната материя и органичния въглерод са в пряка корелация. Когато се установи наличието на единия показател много лесно можеш да стигнеш до другия. 1% въглерод се отнася като 1,72% органична материя от обемната маса на почвата. Потенциалът на почвите в световен мащаб е да съдържат до 5% от обемното си тегло въглерод и до 9-10% органична материя.
Какво печели земеделския производител от работата си с Карбонсейф?
Три основни неща. Веднага получава всички основни данни, или „пълна кръвна картина“ на почвата. На база на заложения добив, който той предвижда, търси и иска и е релевантен за съответната област, както и на съдържанието на хранителни вещества в почвата, специалистите на Карбонсейф изготвят персонализирана технологична карта за стопанството. Тук оптимизирането на торовите норми е много важно, защото те са един сериозен ресурс, който може да бъде спестен на земеделеца.
„ Всички знаем, че добивите от различните полета са различни, не може да не са прецизирани нормите, с които се тори. В препоръките ни сме стигали и до 10 кг по-ниски норми азотни торове на декар. А това са много спестени пари за земеделеца. Същият фермер постигна 4,5% увеличение на добива. Като добавим и приходите от въглеродните сертификати, ползата е повече от ясна“, разказа Чавдар Маринов.
Стратегията за почвите, която е публикувана на страницата на МОСВ, много ясно показва какво е съдържанието на органичен въглерод в почвите средно за страната – под 0,9%. Това е твърде далеч от възможните 5%.
„Ние сме измерили много различни резултати в различните области на България – и по-високи, и доста по-ниски. Това е обусловено от негативни процеси, които се случват вече повече от 30 години. Те водят до повишаване на ерозията на почвата. Голяма част от почвите, не само в България, но и в света, са застрашени от ветрова и водна ерозия. Процентите са стряскащи – над 75%. Затова Европейската комисия е предприела редица мерки, за да ограничи този процес. Разбира се, не всички от тях са изпълними от земеделците. Например понятието за угар на ЕК за мен е безсмислено. Изорана или дискована площ, оставена без растителна покривка, е тотална загуба на органична материя и въглерод“, дава пример Чавдар Маринов.
Въглеродът е най-бързо окисляващият се елемент в природата. Той влиза в контакт с кислорода, става въглероден диоксид, и освен, че изчезва почвеното плодородие е генератор на въглеродни емисии. Почвата е най-големият естествен резервоар за органичен въглерод. Тя може да отстранява повече въглероден диоксид отколкото атмосферата и биомасата взети заедно. Както може да съхранява този въглерод, обаче, така може и да го отделя, когато се прилагат неправилни практики. Пример за такава практика е дълбоката оран с обръщане на почвения пласт. Това е загуба на органична материя и води до редица процеси, които намаляват плодородието.
„В нашите практики не изключваме такъв тип обработка на почвата, но трябва да бъде съгласувана, специфична. Почвата веднага да бъде покрита с някакви култури. Оставена три месеца една гола почва е тотална щета. Ние препоръчваме замяната на обръщателния плуг с вертикална обработка. Продълбочител, който вертикално размества почвения пласт, подобрява механичния състав на почвата и нейната влагопропускливост. Освен това стопанството има по-малък разход на конски сили на декар“, сподели Чавдар Маринов.
И третата полза, разбира се, са приходите от въглеродните сертификати.
В програмата на Карбонсейф вече има 120 000 дка земеделска земя.
„В рамките на месец април ще издадем първите въглеродни кредити, които вече са закупени от чужди компании. Нашите въглеродни сертификати са търсени на пазарите, защото се основават на абсолютно точен метод за измерване, който не оставя никакво съмнение за зелено измиване. Много компании твърдят, че могат да издадат сертификати на база на някакви изчисления и корелации. Ние не печатаме едни хартии. Сертификатите на Карбонсейф са със златно покритие, защото въглеродът е измерен по научен акредитиран и достоверен метод. Нашите клетки на измерване са с максимална големина от 250 дка. Това е така защото сме доказали научно, че на по-големи площи има големи разминавания в движението на хранителните вещества и не можем да поемем отговорност за достоверност на измерването. Нашите сонди са единствени в България, които геореферирано пробовземат в три дълбочини. От всяка клетка се вземат по 25 бода. След като пробите се изследват в лабораторията ни, всеки един земеделец от своя телефон може да види пробите си, съдържание на хранителни вещества и запасеност с въглерод на почвата си. Междувременно ние сме издали и технологична карта за съответното стопанство и дългосрочна стратегия. Нашата програма е 5-годишна. През следващите 10-12 месеца земеделецът изпълнява плана, а ние наблюдаваме, даваме съвети и контролираме, включително с посещения на място. Използваме и сателитни данни. За нас е важно земеделецът да спазва препоръките, за да сме сигурни, че в края на периода съдържанието на въглерод в почвата ще се е повишило.
По отношение на компаниите за въглеродни сертификати, които работят с т. нар. калкулатори мога да споделя, че ние сме провели редица измервания на съседни парцели с един и същ сеитбооборот, с едни и същи практики, и установяваме коренно различни стойности на съдържание на въглерод в почвата. Тези компании не отчитат ролята на микроорганизмите, на гъбите на подобни взаимодействия и откровено могат да „надценят“ или „подценят“ резултата на земеделеца. Обикновено подобни дейности са свързани със занижен резултат на съдържанието на въглерод. Затова не сме съгласни, че с калкулатор може да се изчисли количеството въглерод в почвата по надежден и достоверен начин, който не носи риск“, обясни Чавдар Маринов.
За в бъдеще цената на въглеродните сертификати само ще расте. Карбонсейф, както и останалите въглеродни програми, оперират на доброволния пазар. На него компаниите доброволно, предвид бъдещите регулации, закупуват такива кредити. Те знаят, че ги очаква един висок въглероден данък, тъй като механизмът СBАМ вече влиза постепенно в действие. От 2026 г. вече ефективно ще се облагат няколко продукта, включително торовете. Всеки тон амониева селитра ще бъде обложен с не по-малко от 120 евро въглероден данък. Тази цена естествено ще бъде платена от земеделците.
„След като сертифицираме плюс вариантите на въглерод в контролната проба, издаваме сертификат, преминаваме одит на верифициращата компания. За да стане въглеродния сертификат финансов инструмент, той трябва да се публикува в Публичен регистър, който да издаде съответния номер на сертификата. Иначе той е една хартия, която няма никаква правна стойност. Въглеродният сертификат е търгуем финансов инструмент. Предвид спецификата на материята, миналата седмица имахме срещи с Министерство на финансите за обсъждане на приложимата счетоводна политика в тази сфера, сподели Чавдар Маринов. И добави:
Ние всички заедно трябва да се възползваме от Зелената сделка. Защото земеделието не е замърсител, а решението на проблемите с климата. За съжаление, бизнесът и индустрията в България е все още много неподготвен за това, което ги очаква. Хората в Европа са подготвени и вече знаят, че всеки бизнес трябва да има своята въглеродна стратегия, така че да минимизира щетите от Зелената сделка. И ако бизнесът не осигури компенсиране на въглеродния си отпечатък чрез закупуването на въглеродни сертификати или друг механизъм, той няма да може да оцелее. Повишаването на себестойността на различните производства ще бъде между 2 и 20 пъти. Ако не се вземат мерки, тези огромни данъци ще приключат промишлеността в Европа“.
И тук влизат като партньор въглеродните програми като Карбонсейф с въглеродните кредити от земеделието, с които бизнесът може да компенсира част от своя въглероден отпечатък, за да не плаща огромните въглеродни данъци, а земеделците да бъдат възнаградени за полезната работа, която вършат.
„Карбонсейф е единствената българска компания, която участва вече два пъти на най-голямото климатично изложение в света London Tech Show, както и на световния форум за климата СОР28. Виждаме колко подготвени за това, което предстои са хората и бизнесът там, и колко непозната е все още тази тема у нас. За съжаление, това не е от полза за българския бизнес и ако той бързо не влезе в крак, отново ще се окаже неподготвен за бъдещето, което го очаква съвсем скоро“, обобщи Чавдар Маринов.
Затова и такива срещи с бъдещите кадри в земеделието, като тази, организирана от Лесотехническия университет са много важни. Защото точно в университетите е бъдещето на бизнеса.
