За България е важно решението за таваните да бъде взето въз основа на конкретни анализи и данни, така че целият сектор „Земеделие“ да се развива балансирано.
НПВУ в частта за земеделие не отговаря на целите на Зелената сделка, смята ЕК
10% от парите по ОСП са за малките, 3% – за младите
За първи път ОСП включва понятието семейни ферми
Ася Василева,
Бисер Джонев
„Най-голямата реформа в ОСП вече е приета и предстои тя да стигне до земеделците и преработвателния бранш. Реформата е позакъсняла, но е факт след 3 години преговори и работа. Считам, че в Европарламента успяхме да защитим една модерна структура на ОСП, която да балансира трите аспекта на Зелената сделка – социален, икономически и екологичен. Успяхме да постигнем по-голяма гъвкавост на отделните държави. Много е важно сами да определяме мерките, от които браншът има нужда. Тази гъвкавост обаче върви с по-голяма отговорност“.
Това каза Атидже Вели, евродепутат от ДПС/Обнови Европа, съорганизатор на форума „Криза и Зелена сделка. Време за бързи решения в земеделието“.
Г-жа Вели съобщи, че над 1 милиард лева ще има за малките български земеделци (10% от бюджета на ОСП). Близо 400 млн. лева ще има за младите фермери в България (3% от парите в програмата).
По време на форума европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски отправи специално обръщение към българските земеделци, в което подчерта, че пред земеделието в България има големи предизвикателства, но и много перспективи.
Тази година за 15-и път форумът беше мястото, където хранително-преработвателният бранш и агросекторът поставиха своите предложения, искания и проблеми. Дискусията беше модерирана от Мариана Кукушева, председател на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите, а участие и отношение взеха народни представители и представители на институциите. Преработвателите настояха за спешно намаляване на ДДС за хранителните продукти на 9%.
За първи път форумът беше с международно участие и вторият панел беше посветен на Зелената сделка и бъдещето на агросектора. Той бе модериран от Атидже Вели. В него взеха участие Улрике Мюлер, евродепутат от група „Обнови Европа“, докладчик по Хоризонталния регламент за ОСП; Пиер Баску от Европейската комисия, директор в Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, който представи зелената архитектура в директните плащания, и Пека Песонен, генерален секретар на Копа Коджека, който изложи предизвикателствата и възможностите за българското земеделие.
Участниците се обединиха около идеята, че Зелената сделка е възможност за развитие на България, но Зелената сделка е за подготвените. Трябва да си вземем поуките от миналото и да сме подготвени.
По отношение на новата ОСП Атидже Вели обясни, че реформата на ОСП цели устойчиво развитие на земеделието както в краткосрочен, така и дългосрочен план, като се съобразят и трите аспекта на устойчивостта – икономически, екологичен и социален. ОСП, наред с всички други инструменти за преодоляване на последствията от пандемията, включва широк набор от мерки за земеделците. От самото си създаване до последната реформа, сред основните цели на ОСП са адекватни доходи за фермерите, подобряване на конкурентоспособността и устойчиво развитие.
Като поука от коронокризата, за първи път ОСП включва кризисен резерв, който ще бъде 450 млн. евро годишно.За бързото преодоляване на последиците от коронакризата бе създаден и т.нар. NextGenerationEU. Това е нещо повече от план за възстановяване. Това е уникален шанс за Европа, и в частност за България, да преодолеем негативните ефекти от пандемията, да модернизираме нашите икономики, да създадем работни места.
Европа предвиди около 806,9 млрд. евро за възстановяване от негативните последици от пандемията. Сектор „Земеделие“ може да се възползва от средства, за да продължи трансформацията си и да бъде по-екологосъобразен, по-цифровизиран и по-устойчив. Предвидени са безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони предвижда 201,9 милиона евро за България за периода 2021 г. и 2022 г. Възможности за финансиране има и по REACT-EU и Фонда за справедлив преход. Възможности много, но е важно да стигат навреме до фермерите.
„Надявам се, България да подготви и да изпрати Стратегическия план в Брюксел навреме, каза още Атидже Вели. – Остават няколко дни – срокът за това е до края на годината. Видяхме до какво води забавянето с Плана за възстановяване и устойчивост. Страната ни не бива да пропуска поредна възможност за подпомагане и развитие от Европа, особено по време на няколко кризи едновременно. Трябва да дадем сигурност и яснота за това какво предстои на нашите фермери.“
По отношение на мерките в Стратегическия план, те трябва да бъдат в съответствие с нуждите на агросектора. Наред с добре познатите и работещи мерки за подпомагане по линия на директните плащания, трябва да имаме и нови мерки. Това са т. нар. „зелени“ мерки, или екосхеми, които да подпомогнат фермерите в новата посока на развитие. Зелените инвестиции също трябва да бъдат част от новия план. Важен момент е, че националният ни Стратегически план трябва да включва и целите и мерките от Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за опазване на биоразнообразието. Това изисква силна синергия или допълняемост, за да бъдат мерките ефективни.
Ето какво още каза Атидже Алиева-Вели в специално интервю за „Гласът на земеделеца“:
– Госпожо Вели, казахте, че Зелената сделка е възможност, но Зелената сделка е за подготвените. Вие сте от малкото български политици, които направиха наистина много, за да обяснят пред българските земеделци и бъдещата ОСП, и Зелената сделка. Защо това е толкова важно за вас?
- Важно е, първо, защото доста преди Зелената сделка ДПС заложи в партийната си програма зелените приоритети. За нас това е начин да развием икономиката, да увеличим доходите, да създадем работни места, и не на последно място – да бъдем част от общия европейски преход. Важно е и по още една причина. За разлика от преди, всяко следващо ниво от Зелената сделка ще е свързано с предишното. Това означава, че ако имаме пропуски в предишни програми или мерки, няма да можем да прилагаме следващите. Така че е много важно стъпка по стъпка да надграждаме. Защото само така ще успеем наистина.
- Новата ОСП вече е факт. Регламентите са публикувани, остана финализирането на Стратегическия план на България. Какво е важно за българските земеделци да знаят сега, какви промени ще има в тяхната работа и в контролът, който ще се упражнява върху разпределянето на парите?
- Промените са много. Една част от тях основно е свързана с новите изисквания за т.нар. Зелена архитектура. Друга част от промените, които ще засегнат земеделците, е новият модел на прилагане, тоест, те ще трябва да работят по нови правила. Контролът ще бъде по нов начин. Надявам се, ние, в България, да го опростим. Защото намаляването на административната тежест ще бъде отговорност на всяка държава. За мен държавите членки трябва да се състезават помежду си по отношение на намаляването на административната тежест. Непрекъснато чуваме колко много земеделци и преработватели казват, че не използват европейски субсидии. Те не ги използват, защото правилата са сложни и процесите са дълги. Трябва да променим това. Трябва да направим прости правила, администрацията да работи ясно, бързо, в кратки срокове, за да бъде полезна на земеделците. Важно е ние да го направим тук. Няма кой да го направи вместо нас.
- Една тема, която винаги предизвиква дискусии, са таваните на директните плащания.
- Предвидени са средствата, които останат в резултат на таваните, да се преразпределят към малките фермери. За България е важно решението за таваните да бъде взето въз основа на конкретни анализи и данни. Не просто под натиск. То не трябва да бъде политическо, а да бъде ясно обосновано въз основа на числата, които имаме в сектора. Структурата на стопанствата е ясна. Но трябва да имаме предвид и бъдещите ефекти от прилагането на тези тавани. Важното в крайна сметка е, като правим нещо, да предвидим какъв ефект ще даде – дали за големите, дали за малките, или и за двете категории едновременно. Наистина е много важно решението да бъде базирано на анализи.
ОСП и Стратегията „От фермата до трапезата“, която влиза в нея, както и Стратегията за опазване на биоразнообразието обхващат всички – и малки, и големи, и средни. Включително за първи път имаме вече в регламентите дефинирани семейни ферми като понятие. Така че всеки един земеделец трябва да намери себе си. Не бива да залитаме в крайности. Трябва да намерим баланс. Факт е ролята на големите земеделци по отношение на изхранване на населението. Факт е и ролята на малките земеделци за това да пазят селските райони живи. Всеки има различна роля в целия този процес.
Същото е с конвенционалното и с биологичното производство. Няма една формула, която да работи. В никакъв случай няма универсален метод, който да бъде приложим. Не трябва да се отрича конвенционалното производство за сметка на биологичното или обратното. Трябва да намерим баланса във всяко едно производство и във всеки един модел. Така че да се развива целият сектор „Земеделие“.
- Вие заявихте, че подкрепяте Зелената сделка, но ще следите отблизо анализите, които излизат, и ще коригирате нещата, ако това се налага.
- Разбира се. Много е важно всички решения, които взимаме като политици, да бъдат основани на научни факти, доказателства, анализи и данни. За да бъдат работещи тези решения и за да бъдат работещи тези политики. За нас е много важно да има междинни оценки. Така че в случаите на недостатъци на тези политики, като Стратегията „От фермата до трапезата“, Стратегията за опазване на биоразнообразието, да имаме възможност за реакция и за съответна корекция в необходимата посока. Да, ще продължаваме да следим, ще продължаваме да настояваме ЕК да прави оценки, въз основа на които да вземаме последващите си решения.
- Вие работихте усилено в посока обвързаната подкрепа да остане и през настоящия програмен период. Защо е важна тя и докога ще остане?
- Обвързаната подкрепа е важна за България, защото подпомага приоритетните сектори – плодове и зеленчуци, животновъдството. Това, което гласувахме, е до 2027 г. обвързаната подкрепа да остане на тези нива. Тоест, за настоящия програмен период да се прилага схемата 10+3. След това вече е въпрос на нови дебати и нови решения в новата финансова рамка.
- И друг въпрос, по който Вие и вашата група активно работите, е изравняването на субсидиите на българските земеделци с европейските. Има ли шанс това да се случи?
- Оставам оптимист, защото намираме все по-голяма подкрепа. В крайна сметка, целите на ЕС са едни, те са общи. Да, начините, по които ще ги постигаме, са различни, но инструментите и финансите, с които разполагат земеделците, трябва да бъдат еднакви. Надявам се да има преразглеждане на това решение и българските земеделци най-накрая да получат равни субсидии. Продължавам да внасям това предложение във всеки един доклад, към който предложението е относимо. Считам, че ще успеем.
- Защо Вашата кауза е земеделието и българската храна?
- Това е основата. Това е ежедневието ни – хлябът, храната, напитките. Тази кауза може би покрай професионалния опит ме избра. Тя ме избра. И аз с удоволствие работя за тази кауза, защото, първо, е много важна. Второ, смятам, че това е начинът, по който аз мога да помагам. А браншът е изключително разнообразен, с колко различни неща се занимава и има досег земеделският сектор. Вярвам, че можем да работим за бъдещето на сектор „Земеделие“.
- И накрая един неприятен въпрос. Националният план за възстановяване и устойчивост ни бе върнат от Брюксел със забележки. Какви са те в частта „Земеделие“?
- Да, за съжаление планът е върнат. Губим много ценно време. Много закъсняваме, надявам се да не е фатално и да минимизираме риска от бъдещи загуби на средства заради това закъснение защото бизнесът има нужда от този план. Що се отнася до забележките, една от основните е, че той не е толкова амбициозен и не е в синхрон с целите на Зелената сделка. Това е основното. Комисията предложи достатъчно широк набор от мерки и достатъчно голям финансов пакет. Изискването е това, което държавите членки залагат в плановете, да бъде в съответствие със Зелената сделка. Уви, ние не сме изцяло в синхрон. Надявам се по най-бързия начин да го преработим и да има правителство, което да си поеме отговорностите.
