Това, което ЕК ще се опита, е да направи този зелен преход по поносим за земеделците. Това също е спорно, обаче, тъй като вече сме свидетели и на първата държава, въвела въглероден данък за земеделците – Дания. Няма съмнения, че каквото почне в Дания, продължава и в останалите държави от ЕС. Това е неизбежно, но пък и именно във въглеродното земеделие има голям шанс за земеделците да повишат доходите си и да станат устойчиви.
„Заети сме в сектор, който е все по-засегнат от това, което ще се случи в света. И също така силно се влияе от изменението на климата. Ние трябва да преминем през този преход, за да направим нашият сектор устойчив. И когато говорим за устойчивост, ние говорим за трите аспекта на устойчивостта – икономическа среда, климат и социална среда. Това се опитваме да направим и чрез ОСП – да преминем през този преход. Винаги можем да бъдем критикувани за нивото на амбиция. Ние от ДГ АГРИ имаме делегираната роля да намерим правилния баланс и да се опитаме да се придържаме към целта, да се опитаме да постигнем резултати.Нека да бъдем честни, смятам, че укрепихме доста зелената архитектура на ОСП. Положихме много усилия, работейки с вас, с фермерите, с агробизнеса, с правителствата на държавите-членки, за да преведем тази нова архитектура.
След протестите направихме опростяване, но също така имайте предвид, че все още трябва да постигнем резултати и все още трябва да запазим амбицията си“, добави Думитру.
Той припомни, че фермерите печелят много по-малко от останалите сектори в икономиката. А ОСП се стреми да покрие до някаква степен тази разлика.
„Дискусиите за бъдещето продължават в Брюксел. Имаме вече структуриран диалог, който започна относно новата ОСП. Трябва да обсъдим и новата Многогодишна финансова рамка. Това също няма да е лесен въпрос, тъй като имаме много повече приоритети и нужди в Европа.
Предстои ни и присъединяване на нови държави-членки. Тук не говорим само за Украйна, която е изключителна хранително-вкусова сила, но и други страни от Балканите.
Така че е много важно вие, като сектор, да вземете предвид всички тези елементи. И мисля, че е много важно да работим заедно, за да намерим най-доброто решение. И това решение трябва да ни накара да запазим своята устойчивост и да гарантираме продоволствената си сигурност“, заключи експертът.
Липсва разбирането за това какво всъщност е Зелената сделка. Тя не засяга само земеделието и няма как да бъде спряна само в земеделието. В глобален мащаб най-отговорно мога да кажа, че Зелената сделка си върви с пълна сила. Тя се диктува от множество конференции и инициативи, Рамкови конвенции и още стотици хиляди официални документи, в които участват над 200 държави. Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC), Протокола от Киото (ПК), Срещи на върха (СОР) и Споразумението от Париж, както и редица други. ЕС вече има правно обвързващи цели в областта на климата, обхващащи всички ключови сектори на икономиката. В сила е Европейския закон за климата, Европейският зелен пакт, Регламент за разпределяне на усилията (РРУ), Регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), както и редица други, част от общия законодателен пакет, които може да се видят тук: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_23_4754
Цялостният пакет включва цели за намаляване на емисиите в широк кръг от сектори, цел за стимулиране на естествените поглътители на въглерод и актуализирана схема за търговия с емисии за ограничаване на емисиите, определяне на цена на замърсяването и генериране на инвестиции в екологичния преход. За да се гарантират еднакви условия на конкуренция за европейските дружества, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) гарантира, че вносните стоки плащат еквивалентна цена на въглеродните емисии в целевите сектори. През 2026-а година се въвежда неговото ефективно прилагане. Този механизъм ще постави налог върху всеки тон въглероден диоксид, изхвърлен в атмосферата при производството на цимент, желязо и стомана, алуминий, торове и електроенергия и внесени в Европейския съюз. Поредната червена лампа, която трябва да светне пред земеделците! Ще има оскъпяване, при всички положения на азотните продукти и такива, които се произвеждат чрез амоняк (повишение от мин. 100 евро/тон за амониев нитрат). А вносът на металите? Кой ще плати това увеличение?
Вижте… Нещата са ясно регламентирани и разписани в много голям времеви хоризонт, да не кажа за близките 100 години. Считам, че Зелената сделка трябва да се разглежда, като баланс между огромната амбиция на ЕК за налагане на определени зелени политики от една страна и поносимостта и очакванията на бизнеса, от друга страна. Този баланс трябва да се постигне и точно от него трябва да се възползваме.
Какво предстои в такъв случай?
Ще спомена някои неща, с които не искам да плаша земеделците, а само да фокусирам вниманието им върху тях. Те трябва да бъдат подготвени и да знаят какво ги очаква. Ще цитирам и определени документи, които са публични. Смятам, че нашите читатели са достатъчно грамотни, за да си направят сами изводите какво предстои от тук нататък.
Първо – по отношение на следващия програмен период, които не е толкова далеч, колкото всички си мислим. Миналата 2023 година влезе в сила Директивата за мониторинг и устойчивост на почвите, т.нар. Закон за почвите на ЕС. В този стратегически документ много ясно е посочено каква ще бъде връзката на почвите с подпомагането на земеделците през следващия програмен период. Официално се въвежда понятието „почвено здраве“. У нас нито почвоведите, нито почвознанието като наука, припознава този термин, но той ще се налага и земеделците могат да са сигурни в това. Така че колкото и да е некоректен, ще трябва да свикваме с него. Именно там е посочено сертифициране на здрава почва. Това е сертификат, който ще надгражда въглеродния сертификат, и ще се обвърже с бъдещите плащания по ОСП. Това е буквален цитат от документа.
На всички земеделци трябва да им е ясно, че ОСП няма да остане в настоящия си вид. Този дебат се води отдавна. Българските евродепутати, и най-вече г-жа Вели, за съжаление вече бивш евродепутат, също говорят на тази тема. Г-жа Вели леко повдига завесата и загатва, че в крайна сметка подпомагането на земеделците ще трябва да бъде обвързано с други цели, ползи и технологии и т.н. Всички трябва да знаят, че това ги чака. Свързано с други правни документи и насоки за намаляване на азотното торене с поне 20%, е също нещо, на което земеделците трябва да обърнат внимание. В повечето проекти на документи, включително и Директивата за мониторинг и устойчивост на почвата, са намесени програмата Коперник, сателитната група Сентинел, които всички разплащателни агенции прилагат в момента и ще започнат все по-прецизно да работят с тях.
За намаляването на азотното торене с 20% в един момент е възможно да се окажем неподготвени и при едно засичане със сателит на даден парцел да се окаже, че „ще светне в червено“. Ще се отчете превишаване на нормите на азот и ще последват бъдещи санкции за конкретния земеделски производител. Аз не си представям чисто механично, ако използвам 60 кг физически азотен тор/дка и го намаля с 12 кг, че това ще е достатъчно основание сателитът да отчете положението конкретно и точно. А като го намаля, какво става с добива? Най-вероятно ще е необходима много прецизна работа, която земеделецът ще трябва да започне от по-рано. Да се запознае какво има в почвите му, за да може правилно да планира управлението на хранителните вещества, така че да минимизира загубата от добивния потенциал и да не подлежи на допълнителни санкции.
Аз съм сигурен, че на всички земеделци им е писнало само да слушат само как ще ги санкционират. Но искам да ги предупредя и те да знаят и да са подготвени за това, което ги очаква. Земеделците трябва да знаят как могат да повишат не само своите доходи, да запазят бизнеса си и да могат да се развиват.
По отношение на говоренето, че Зелената сделка спира, че ЕК дава заден ход е ясно, че това не е така на фона на всички стратегически документи, за които вече споменах. Те са подписани на наднационално ниво и от тях отстъпление няма да има.
В момента има отстъпление от някои ДЗЕС-ове, и с право. Да вземем ДЗЕС8, дерогацията за който влезе в сила. Става въпрос за тези 4% от земята, които трябва да се оставят под угар. Тези 4% са директна загуба за стопанина. На тези площи се плащат ренти, а приход не се получава. Според в момента действащите указания, в които е формулирано какво е угар, мога да кажа, че те освен, че пречат на земеделците от производствена гледна точка, но и въобще не изпълняват никакви функции от гледна точка на опазване на климата и почвите. Това задължително трябва да бъде променено и да не се прилага в този вид. По отношение на други ДЗЕСове също няма сериозни аргументи, че трябва да останат. Има други правила по отношение на сеитбообороти, минимализиране на почвените обработки, които са работещи и могат да допринесат в голяма степен както за увеличаване на добива, така и за запазване на влагата в почвата, която за съжаление ще намалява все повече.
Зелените практики, от които в момента се „отстъпва“, тях така или иначе трябва да ги няма. Знаем, че предстоят европейски избори и никой не иска по време на тях да има протести. Но отново ще цитирам – Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) Протокола от Киото (ПК), Срещи на върха (СОР) и Споразумението от Париж, както и Европейска регулаторна рамка. Безкрайно много стратегически документи са подписани и е разчертана визията за намаляване на температурата на земята. Между другото през последните 12 месеца превишихме заветния 1,5 градуса увеличение. Което е наистина една голяма катастрофа. Януари 2024 г. е отчетен като най-топлият месец откогато се измерва температурата въобще. И тук също трябва да светне червената лампичка на земеделците за това какво ги очаква.
Нашата цел е да разграничим зелените неработещи неща и да се фокусираме върху зелените работещи неща, от които земеделците ще имат полза, както за увеличаване на добивите, така и реално да минимизират глобалното затопляне.
ЕС вече има правно обвързващи цели в областта на климата, обхващащи всички ключови сектори на икономиката. Регулациите се налагат най-бързо и най-лесно по линия на субсидираните сектори. Затова въвеждането им започна от земеделието. Но тези регулации няма да бъдат само за земеделието. В глобален мащаб Зелената сделка ще засегне всеки един бизнес. За съжаление, за момента „на амбразурата“ са земеделците. Всички останали обаче ще ги последват. Всеки един бизнес ще плаща т.нар. „въглероден данък“, за да може да продължи да работи. Много европейски компании в момента изготвят своите въглеродни стратегии и се ориентират към закупуването на висококачествени въглеродни кредити, за да могат да избегнат високите данъци. Това ще се случи неизбежно.
Проблемът с климата за съжаление ще се задълбочава. Три градуса повишение на средната температура означава, че зеленина в Европа ще има само в Исландия. Европа, и особено Балканите, стават тотална пустиня.
Тази наближаваща катастрофа притеснява лидерите в цял свят. Земеделието е огромна част от решението на проблема с климатичните промени (почвата може да съхранява въглерод, повече от атмосферата и биомасата взети заедно). Затова Зелената сделка няма да си отиде, а ние от Карбонсейф ще помогнем на земеделците да печелят от нея, докато помагат на света да се справи с глобалното затопляне.
Всичко това е разписано и се случва. Има огромно търсене на висококачествени въглеродни кредити в световен мащаб. През август-септември 2024 г. се очаква да излезе целия пакет от законодателни мерки на Европейската комисия относно въглеродното земеделие и по-точно визията по неговото монетизиране.
