Отглеждане на хлебна пшеница не е, и не може да бъде случайно събитие. Исторически българските сортове пшеница са били в това направление, сега също българската селекция работи в тази посока. Не случайно България е продавала на Великобритания ежегодно около 1 милиона тона пшеница, предимно от сорт Победа на Садовския институт. Тези сортове обаче са малко известни и разпространени у нас днес. Днес фермерите залагат основно на високодобивни сортове, при които хлебопекарните качества не са фокус.
Хлебните сортове пшеница не дават високи добиви, а и изискват високи познания за храненето им. Тези сортове се нуждаят от високи норми фосфор, балансирани с оптимални количества азот, микроелементи и изключителни познания за биологичните изисквания на сорта, както и особеностите на микроклимата, където се отглеждат. С две думи, за да заложиш в стратегията на стопанството си за устойчиво развитие отглеждането на хлебна пшеница, са необходими познания и планиране във времето и пространството. При всички положения няма да стане от първия опит, но с натрупването му ще се получи, така че трябва да добавим и визия за бъдещето, дългосрочни намерения и планове.
В момента Австрия е водеща в сортове пшеница с високи хлебопекарните качества. За да отглеждаш хлебна пшеница, трябва да засееш семена на хлебна пшеница. Когато вземеш семена от сорт пшеница за фураж, каквото и да правиш не може да стане хлебна. Високодобивните фуражни пшеници нямат потенциал за хлебни. Хлебна пшеница дава от 500 до 700 кг/дка добив при оптимални условия с много високо торене с фосфор, балансирано с азот. Почвите и микроклимата в региона трябва да отговарят на определени изисквания.
Но веднъж отгледали хлебна пшеница, земеделците могат да разчитат на сигурен пазар по предварителни договори с мелници, и стабилни и със сигурност по-високи, различни от масовите, цени. Както каза един голям български земеделец – това в Украйна и Русия го няма.
