Като се имат предвид настоящите тенденции в нарастването на населението и богатството и въздействието на изменението на климата, е необходим още един квантов скок в хранителните системи. Зелената революция, започнала преди половин век, се фокусира върху ресурсоемкото земеделие, което значително увеличава производителността чрез развитието на високодобивни сортове като ориз, пшеница и царевица.
Следващата зелена революция трябва да се основава на интелигентно по отношение на климата селско стопанство, целящо нулеви нетни емисии като същевременно се постига квантов скок в производството на храни, за да се осигурят ползи за всички, включително за хората в бедност и глад.
Това изисква интензивно развитие на знанията за селско стопанство, което използва цифрови, но евтини технологии за справяне с изменението на климата. За да се постигне това, изграждането на капацитет за ключови заинтересовани страни в селскостопанския сектор е от решаващо значение, особено чрез обновяване на висшето образование в селското стопанство, за да се даде възможност на технически грамотните младежи да успеят като „агропредприемачи“.
Технологиите на четвъртата индустриална революция, като изкуствения интелект (AI), интернет на нещата, блокчейн и анализа на големи данни, водят до кардинални промени в селското стопанство.
Например, анализът на сателитни изображения може да идентифицира най-подходящата земя за конкретни селскостопански култури. Задвижван от AI селскостопански дрон внася минималното количество тор, за да увеличи максимално селскостопанското производство и осигурява проследимост при използването на торове за нисковъглеродно земеделие.
Фермерите биха могли да събират реколтата чрез работа с автоматизирани машини за прибиране на реколтата у дома, а доставката на храна до потребителите може да бъде проследена с помощта на блокчейн технология за подобряване на безопасността на храните. Това вече не е сън.
Ако приемането на високите технологии е успешно, селското стопанство може да бъде основен двигател на икономическия растеж. Обикновено делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт намалява, а този на производството и услугите се увеличава, тъй като страната постига напредък в икономическото развитие.
Хранително-вкусовата промишленост обаче има потенциала да осигури качествени работни места, водещи икономиката. Например, проучване на икономическия коридор в Бангладеш определи преработката на храни като една от най-приоритетните индустрии за икономическа диверсификация.
Сред развитите страни Холандия е вторият по големина износител на селскостопански продукти в света и пример за селско стопанство, водещо устойчивото развитие на страната.
Холандия има добре установена рамка, която набляга на сътрудничеството между правителството, индустрията и институциите на знанието. Иновациите в селското стопанство се подкрепят от селскостопански университети от световна класа, като Wageningen University and Research, които провеждат водещи изследвания и предприемат трансфер на знания и технологии и стартираща подкрепа в селското стопанство.
Има много предизвикателства пред селското стопанство. По-голямата част от земеделските стопани са малки, а услугите за разширяване на селското стопанство може да не са в състояние да действат самостоятелно като център за високотехнологичен трансфер поради липса на съоръжения и опит.
Селскостопанските университети са по-добре позиционирани за приемане на технологии, като си сътрудничат с експерти като индустрии и работници в селското стопанство.
Младежите обаче са по-малко заинтересовани, защото гледат на селското стопанство като на трудоемко, нискотехнологично и нископлатено занимание. Много от завършилите селскостопански университети са склонни да търсят стабилни държавни работни места, вместо да допринасят за развитието селскостопанската индустрия.
Ключът към следващата зелена революция се крие в трансформирането на селскостопанското образование и използването на високотехнологични иновации за стимулиране на устойчивото развитие и икономическия растеж в развиващите се страни.
Какви са решенията? Ключът е да се трансформира висшето образование в селското стопанство чрез насърчаване на сътрудничеството между дисциплините и страните за приемане на технологии.
Първо, висшето образование в селското стопанство трябва да улесни дълбокото интердисциплинарно сътрудничество. AI и анализите на големи данни се ръководят от компютърни и геопространствени учени, а селскостопанските експерти трябва да работят заедно.
По същия начин машинните инженери могат да съветват за използването на дронове и роботи. Високите технологии могат да бъдат мащабирани, ако са търговски жизнеспособни и икономически и финансово устойчиви, така че социалните науки имат роля тук.
Днес много селскостопански университети имат инженерни или технологични факултети, но това не е достатъчно. Пример за това е интердисциплинарната лаборатория за дисертации, реализирана в Холандия.
Например, студенти магистри в три университета в Холандия (алианс на университетите Leiden-Delft-Erasmus) работят по едни и същи проблеми, за да разработят мултидисциплинарни решения за иновации в агро-хранителните системи. Подобни механизми могат да бъдат интегрирани в селскостопанските висши учебни заведения.
Второ, селскостопанските университети водят местното приемане на технологии, особено с младите хора в полза на земеделските производители. Националният инструментален център за управление на околната среда в Националния университетски колеж по земеделие и науки за живота в Сеул поддържа висококачествено селскостопанско изследователско оборудване и прави своите съоръжения търговски достъпни за индустрии, университети и изследователски институции.
Центърът също така активно приема ученици за учебни обиколки, които могат да помогнат за промяна на традиционното възприемане на селското стопанство като трудоемко занимание. Най-важното е, че селскостопанските университети трябва да гарантират, че високите технологии са от полза за местните фермери в собствената им страна и регионален контекст.
И накрая, един глобален алианс за приемане на селскостопански технологии може да катализира тази трансформация. Република Корея се интересува от създаването на глобална високотехнологична климатична интелигентна селскостопанска университетска мрежа. Водещ селскостопански университет във всеки подрегион може да служи като регионален център, като усвоява най-новите селскостопански технологии, основани на доказателства, от глобалните центрове и ги разпространява във всеки подрегионален контекст, като се имат предвид предизвикателствата на полето, пред които са изправени земеделските производители.
Идеята е навременна за обновяване на земеделското висше образование. Следващата зелена революция, основана на интензивно на знание за земеделието, е в ръцете на нашата младежи и ние трябва да им дадем мъдростта и смелостта да приемат новите технологии отвъд географските, академичните и институционалните граници.
Ако страните и университетите, заедно с международните организации, се обединят, за да направят това, можем да превърнем настоящите предизвикателства във възможности, превръщайки селското стопанство в бъдещ двигател на икономическия растеж.
