През последните 50 години скоростта на климатичните промени значително нараства. Повишаването на температурите в някои области на страната и обилните дъждове в други краища на България се оказаха голямо предизвикателство за земеделците. Какво да очакваме в бъдеще и как да се адаптираме към промените, обясняват проф. Валентин Казанджиев и доц. Веска Георгиева от Националния институт по метеорология и хидрология „Секция Агрометеорология“.
Какво се е случило с агроклиматичните условия от 1961 г. досега и какво се очаква да се случи до 2050 г.?
През последните 50 години на цялата територия на България с изключение на крайните западни райони навсякъде средната годишна температура се е покачила с между 0,5 и 2 градуса. Това увеличение на средногодишните температури е предимно за сметка на увеличението на летните температури, което на места достига до 3 градуса. Другият сезон, в който има доста чувствително увеличение на температурите е зимата, предимно в Северна България. Най-малка е промяната на температурите през есента.
Какво означава това за земеделците? Това означава по-високи температурни суми. Удължаване на вегетационния сезон с по-ранни преходи през биологичните прагове през пролетта и по-късните преходи през есента. Пролетните преходи се изтеглят по-напред. Това може да позволи по-ранни сеитби в някои райони. Летните температури обаче депресират растенията. В Северна България отклоненията в температурите са по-големи, отколкото в Южна. Те достигат до 470 градуса за периода на потенциалния вегетационен сезон.
Какво се случва при валежите?
През периода 1991-2020 г. валежите са малко повече от периода 1961 – 1990 г. В почти цялата земеделска зона на България има увеличени с около 10% спрямо предходния период. 10% не се смята за значимо увеличение, но в Североизточна България то е доста по-голямо – между 20 и 30 процента, на места дори 40. Увеличението се дължи предимно на зимните и есенни валежи. Сумите на валежи през периода октомври – март са най-високи. Притеснителни през този период са районите около Дунав и в Североизточната част на страната, където валежите са под 250 мм. Установено е, че те са критични за запълване на еднометровия почвен слой с вода към края на влагозапасяването и при старта на вегетацията на зимните житни култури.
През вегетационния сезон валежите са най-малко в Североизточната част на България, Черноморието и Южна България. Там те са под 150 мм, което също се счита за критично. През април и юни Черноморската зона отново е с най-малко валежи, както и през юли и август. През зимата в централната част на Северна България има намаление във валежите, докато в Североизточна България те се увеличават незначително. През април и юни има намаление на валежите почти на цялата територия на земеделската зона на България. През юли и август намалението на валежите е най-сериозно в Централната част на страната. През вегетационния сезон от април до октомври в много части на страната – Силистра, Добрич, цялата юго-източна част на страната не достига почти една годишна норма на валеж. Недостигът на валеж спрямо изпарението достига до 300 мм дефицит. Това означава, че говорим за суша.
Сушата е понятие, което се дефинира трудно и трудно се определя нейната продължителност и интензивност. Различават се няколко вида суши, но за земеделците са важни атмосферната и почвената. Класическият метод за определянето на сушата са безвалежните периоди с валежи под 1 мм. Средната продължителност на пролетните засушавания е около 25 дни, докато през лятото достигат и до над 30 дни. Но ако излезем извън средните стойности, в някои райони на страната пролетните суши достигат до 92 дни, а летните – до 127 дни в района на Генерал Тошево. В Южна България периодите на засушаване са по-продължителни.
Почвеното засушаване, тоест изчерпването на почвените влагозапаси под оптималните, е критично за почти цяла България.
Кои са факторите, от които зависи промяната на климата?
Първият са космическите фактори, които са извън нашите възможности. Другите фактори са свързани с естествените земни процеси и индустриални замърсители. Третият фактор са процесите, които нарушават естествената атмосферна циркулация – вулкани, изсичане на гори и т.н. Според моделите на изследванията, с 95% вероятност до 2050 г. в източната част на България се очаква увеличение на температурите и намаляване на количествата на валежите. Ако вземем месец януари до 2050 г. температурите ще бъдат значително по-високи отколкото са били в миналото. През юни средните температури ще бъдат от порядъка на 25 градуса, а в отделни райони на Централна и Южна България и Крайдунавските райони ще достигнат до 28 градуса.
Сумата на активните температури през 2023-2050 г. ще бъде в постоянен растеж. Най-големите стойности на температурите се намират в крайдунавските райони и в Централна Южна България. Разбира се и крайните югозападни райони в Петрич и Сандански. Там ще има всички условия за отглеждането на тропически култури.
Относно валежите до 2050 г. се очаква отклоненията да са отрицателни. Средната годишна сума на валежите ще намалява. В районите на Генерал Тошево и Шабла, които са най-силно засегнатите общини, сумата на валежите се очаква да бъде между 380 и 450 мм за годината. Това, разпределено по сезони, е безкрайно малко за развитие на интензивно земеделие. Най-големи отклонения на валежите ще има в Източна България. Средната многогодишна сума на валежите през периода на влагонатрупването октомври – март до 2050 г. също не е оптимистична. Източните райони имат много малка сума на валежите през този период, която достига до 200 мм.
Тенденцията до 2050 г. е зимите да станат топли, като дните с температура под нула градуса да намалеят с една трета. Съответно летата да стават по-горещи, като дните с температура над 25 градуса се увеличават, което означава и увеличено изпаряване на влага. Годишният брой на дните с минимална дневна температура над 20 С ще нарасне драстично. Ако досега са били между 1 и 18 годишно, то до 2050 г. те се увеличават, като в Русе се очаква те да достигнат до 55. Продължителността на вегетационния период нараства закономерно. Но това не означава по-високи добиви и по-добри условия за растежа и развитието на растенията. Напротив. По-високите максимални температури водят до топлинен стрес.
Какво означава това за земеделието?
С повишаването на средните температури се удължава вегетационния период, но едновременно се регистрират баластни температури, които причиняват топлинен стрес и намаляват фертилността на растенията в периода на формиране на добивите.
Повишаването на температурите през януари и февруари предизвиква разкаляване при зимуващите култури и форсиране на развитието при ранно цъфтящите овощни видове, което ги прави уязвими при появата на мраз.
Продължителните периоди без валежи през зимата създават условия за лошо влагозапасяване на почвите, а през топлата част на годината са предпоставка за бързо изчерпване на продуктивната влага в почвата, което има неблагоприятен ефект върху продуктивността на посевите.
Преовлажняването вследствие на интензивни и поройни валежи има негативен ефект
Късните пролетни мразове причиняват сериозни щети, особено при по-рано засетите царевични хибриди и овошките, особено рано цъфтящите.
Промените в климата се делят на на две групи. Първата e свързанa с изменение на температурата, разпределението на валежите и наличието на парникови газове. Вторaта група са второстепенни и сa свързани с вторичните промени в подпочвените води, с различията в изменението на температурата и режима на валежите. Тези фактори влияят на останалите компоненти на околната среда, необходими за земеделието. Това сподели д-р Христо Попов, климатолог.
По думите му, най-важната задача на климатологията и агроклиматологията е да отговори на въпроса дали климатичните промени водят до положителни или отрицателни последици за околната среда.
“Един и същи отговори няма – измененията на един и същи елемент като температурата на въздуха може да се гледа както позитивно, така и негативно. Повишаването на средните температури води до разширяването на ареалите, в които е възможно развитие на земеделието. Увеличаването на максимални температури за топлото полугодие, от своя страна може да влоши реколтата на отделни видове култури и да намaли тяхното качество.”
Д-р Попов допълва, че почти всяка една държава ще усети климатичните промени. Нормално е най-големите държави да усетят промените в климата сериозно. Последните години в Китай се забелязва значително увеличeние в броя на наводненията, особено на река Яндзъ, както и преливането на Луанхъ. В Индия проблемът е голям, а също и в Бангладеш. За Южна Америка ефектите ще се усетят в по-малка степен, a относно крайбрежието на САЩ щe се увеличава броя и интензивността на урaганите.
Специално за Европа – все повече италианци отглеждат тропически плодове като авокадо и манго върху лозови земи. Земеделцитe разширяват ареала на цитрусовите плодове.
“Както в Югозападна България се налага културата киви, която приемаме, че не е особено типична за нашата страна, вече може да я приемем и за традиционна.”
Френските компании за пенливо винo купуват парцели в Англия, за да отгледат сортовете си там. В Русия и Канада земеделските земи се изместват на север, в места, които някога са били покрити със сняг през цялата година.
Климатологът допълва, че ареал като кюстендилската котловина, който не се приема като типичен лозарски, все повече започва да се развива по отношениe на студенолюбивите сортове лозя. В Северна Италия се наблюдава друга интересна тенденция за отглеждане на все по-топлолюбиви сортове лозя.
“Тенденцията в тази насока се очертава стабилна. Проблемът е, че тя трябва да се запази като климат, за да могат новозасадeните лозя да се ползват за реколта.”
По думите на д-р Попов, с повишaването на температурите се увеличава и вегетационният период, който позволява в райони, в които е било възможно отглеждането на една култура, вече да се отглеждат две култури.
Д-р Христо Попов дава пример за Южен Китай, на чиято територия за две реколти вече можe да се отглеждат три реколти, а aреалът, където има една реколтa – вече две. Поради факта, че ареалът се измества пò на север.
“В южното полукълбо имаме по-малко суша и не се усещат толкова осезаемо климатичните промени, пък и те са от по-различно естество.”
С повишените температури припламването на пшеницата намалява кaчествототo на зърното, а при царевицата сe разпукват самите зърна, допълва гостът.
“ При царевицата – комбинацията на висока температура и продължително засушаване, може изцяло да компрометира реколтата. Когато имаме повишена температура, горещите вълни и студените фронтове водят до градушка, която унищожава всичко след себе си.”
