България си има горчив опит от Странджа-Сакар
Министърът на земеделието Георги Тахов наскоро предложи на ЕС да създаде европейска програма за заселване на младите в селски райони. Той каза, че е необходимо да се въведат стимули за младите хора, за да се установят там. Направи го по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, което се проведе наскоро. Естествено всички медии цитираха казаното като новина.
Тахов смята, че това може да се постигне чрез специални програми за стартиране на бизнес в селски райони и подкрепа за иноватори.
Само че…работата е едва ли толкова лесна, колкото да се изрече…
По-възрастните в България много добре помнят подобно начинание, което се провали, и то при социалистическия команден режим.
Сега пак всичко доста заприличва на Програмата Странджа-Сакар или неосъществилата се Република на младостта от 80-те години на 20 век у нас.
По-младите обаче не го знаят, затова с помощта на проекта „Българска история“ искаме да припомним фактите.
През 1982 г по поръчение на ЦК на БКП Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени.
Благодарение на „Спомени от Народната република“ можем днес да представим на по-младите изключително интересната информация по темата.
Решението на Политбюро на ЦК на БКП „За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-ти функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“ е прието на 27 април 1982 г. по докладна записка от министър-председателя Гриша Филипов.
Присъстват Тодор Живков, Александър Лилов, Андрей Луканов, Димитър Станишев, както и коалиционният им партньор земеделецът Петър Танчев.
Политбюро бие тревога, че районът на Странджа-Сакар обезлюдява, че не са решени остри социални въпроси, че 561 селища в този район и по южната и западната граница не са водоснабдени, че 200 нямат пътища до центъра на селищната система или изобщо до друго село, че 550 нямат пряка телефонна връзка, а освен това няма и осигурено телевизионно и радио покритие.
Затова 22-ро постановление за ускорено развитие през осмата петилетка и до 1990 г. трябва да реши тези проблеми. Документът предвижда изпращането на 4000 хиляди работници и специалисти. Във всеки ОК на ДКМС има секретар, който отговаря за набирането на „комсомолски набор“, като кандидатите трябва да минават проверка за надеждност, връзки с чужбина и антиобществени прояви.
Кампанията е наречена „Република на младостта“
Стотици семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград, Грудово и др., привлечени от субсидията от 5000 лева на семейство или по 2500 лева на калпак, и още: финансови бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигурено жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години.
За да се осигури препитание за новодошлите са построени жилища, открити са производствени цехове, обновен е сградния фонд. Добър пример за размаха на строителство през този период е случващото се в Малко Търново, където за удивително кратко време са открити цехове на ДСО „Електроника”, ДСО „Фармахим”, построен е Младежкият дом, нова детска градина, както и два жилищни панелни комплекса. В края на 80-те е изградено лятното кино в града, рахабилитиран и обновен е и целият пътен участък до областния град Бургас. Тъй като Грудово (днес Средец), Малко Търново, Елхово, Звездец и др. са в пограничната зона с Турция са изградени големи военни поделения.
В крайна сметка грандиозната по замисъл програма Странджа-Сакар се оказва зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното й осъществяване и я обрича на неуспех. Макар че първоначално всичко тръгва по план, освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията (макар и за кратко), започват да идват и хора от различни райони на страната, практически без никакъв критерии за подбор.
Местните започват да гледат накриво пришълците, които се оказват привилегировани спрямо тях. Поради тази причина впоследствие е взето решение и местното младо население да се включи в проекта с единственото условие да остане да живее и работи там.
Въпреки това миграцията на местните към големите окръжни градове започва да се засилва
, макар и ограничени с т.нар. жителство. Голяма част от новодошлите се оказват тарикати, надушили отдалеч келепира, които след вземането на предвидените средства за заселване и живот по тези места изчезват безследно, а малкото добросъвестни и квалифицирани заселници постепенно се разтопяват и изчезват, най-вече заради лошите условия на живот и работа, липсата на забавления, и не на последно място – недоброто отношение на местните спрямо тях.
Така постепенно в края на 80-те, още преди падането на Живков, проектът тихомълком бива оставен на заден план. Логично поставената цел от правителството с административна помощ да се засели и възроди икономически регионът, се проваля безславно.
…Това може да се види и от настоящето. Всеки един от вас, който е минавал през района на Странджа – Сакар през последните години, е забелязал все по-застрашителното му обезлюдяване.
Цеховете, летните кина и младежките домове са се превърнали единствено в спомени, а единици са останалите представители на т.нар. “Комсомолски набор” вече са далеч надхвърлили младежката си възраст. Нищо младежко няма и в самите градове, които се превръщат в мъртъвци, без признаци на съживяване. Тъжно, но истина…
Така че да се има предвид всичко това, когато се предлага заселване на млади хора в опустошени райони, особено днес в 21 век, когато пред младите има десетки други възможности за реализация.
С какво могат да бъдат привлечени по линия на ОСП на ЕС също е въпрос, който е доста интересен и забавен.
И какви биха могли да бъдат тези стимули и договори, които да накарат хиляди млади не само да се заселят, ами и да гарантират, че ще останат на обезлюдените територии.
Доста е смело да се мечтае, че европейската аграрна политика е в състояние да даде подобни стимули
в такива големи мащаби. Е, обещания могат да се дават, но те както е известно вършат работа за известно време, после се сгромолясват.
Да, доста е смело да се мечтае, че ОСП на ЕС може и ще се наеме да прави Републики на младостта в изпразнените райони. Все пак с програмите за подпомагане на подобни селски райони ЕС със ОСП досега е дала близо 9 млрд.евро с цел развитие там и изграждане на какви ли не придружителни дейности и поощрения. Вярно оправени са доста неща в някои села, особено такива, в които кметовете и общинските ръководства знаят как да направят проекти за неземеделски дейности и да ги осъществят, за да бъдат платени.
Но това е друго и различно от мерки за заселване и създаване на младежки общности, за което говори нашият аграрен министър. Така че по-добре да не се гледа с голям оптимизъм на предложението му. Което не вярваме да стане и в ЕС.
А освен това ЕС и сега има програма Лидер и още 4-5 фонда, които са дали над 8,6 млрд евро за селските райони и ще продължават да дават. И ако срещу тези пари създадени 60 000 работни места, както сочи статистиката на ЕС, то излиза, че едно работно място е струвало над 140 000 евро. А колко трябва да са милиардите за мечтаното младежко заселване на още стотици хиляди в останалите без хора села.
С 8,6 млрд. евро ЕС подпомогна неземеделските дейности в селските райони за периода 2014-2022 г.
С 8,6 милиарда евро са подпомогнати неземеделски дейности в селските райони на ЕС за периода 2014-2022 г., като подходът Лидер е допринесъл за създаването на почти 60 000 работни места.
Това сочи проучване на ЕК за приноса на ОСП за развитието на селските райони на ЕС.
Проучването оценява ролята на Лидер и други няколко фонда на ЕС, насочени към селските райони.
Двата доклада подчертават значителното въздействие на ОСП за дългосрочната визия за селските райони. Наличието на цялостна стратегия помага на страните от ЕС ефективно да насочват финансирането, така че да се отговори на нуждите на селските общности.
Укрепването на селските райони е свързано не само за подпомагане на земеделските стопани и селското стопанство, но и с подпомагането на друг тип дейности. Подкрепата е била насочена за изграждане на нови обществени пътища, за прилагане на решения за енергия от възобновяеми източници, за преобразуване на изоставени къщи в общински центрове и др. ОСП е спомогнала и за създаването на пространства, предлагащи цифрови услуги в селските общности, предоставила е различни възможности за провеждане на обучения, спортни прояви, представления и др. Ефективността на подкрепата и резултатността й се основават на подходи на местно равнище и реализация на малки проекти.
Но иначе проучването показва, че нуждите на селските райони стават все по-сложни. В тази връзка, ЕК препоръчва приемането на цялостни политически подходи, които в бъдеще още по-ефективно да насочват средствата от ОСП и други фондове на ЕС в селските райони. Препоръчва се и увеличаване на бюджета за интервенции на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.