Нашите деди ги е учила природата и естественият подбор, днес се опитва да ни учи ОСП с регламенти и директиви
Какво знаем от древни времена и нашите деди за устойчивото земеделие ?
Устойчивото земеделие, което са прилагали от столетия наши деди у нас и по света, в крайна сметка си е една екологично земеделие, с каквито и да е по-модерни термини да го украсяваме и къдрим.
При него целта е да не се мисли единствено за икономическите показатели, които година-две може да са силни, но изведнъж на третата и четвъртата да се срутят покрай фактори на пазара или други. Целта е фокусът да е насочен към ефективното използване на най-важните ресурси – земята, природата наоколо, борбата с болестите и неприятелите.
В днешно време вече мнозина го осъзнават, някои по-рано, други по-късно. Но не можем да не признаем, че имаме фермери, които като Ангел Вукодинов от Пловдивско, от десетки години и много преди Зелената сделка на ЕС, чувахме да разсъждава с болка за плодородието, устойчивостта, какво ще оставим на децата, и който беше от малкото, които твърдяха, че без субсидии по ОСП фермерите ни биха се справили по-добре.
Всичко, което е на ред за променяне, като различни еко схеми, днес вече започна да става особено важно покрай климатичните промени, които вече ни спохождат почти редовно. С това думата устойчивост за едно стопанство или за една земеделска практика, придоби изначално и фатално значение.
Всеки, който се интересува и се е заровил в литературата и историята, не може да не знае, че една от познатите страни на устойчивото земеделие е фактът, че то позволява на стопаните да трансформират фермите си непрекъснато.
Сеитбооборотът на различните култури също е вид траснформация и позната мярка на почти всички фермери, и на дядовците им, защото позволява обогатяване на почвата.
Устойчивото земеделие е понижавало и нуждата от химикали и пестициди, до което в последните периоди стигна ОСП на ЕС със зеления си пакт. И чак сега се правят по-твърди крачки напред в прехода към органични земеделски практики.
От нашите деди сме наследили и други идеи за устойчивост.
Сред тях е ротацията на културите, която е вероятно най-старият и прост метод за защита на почвите и за осигуряване на храна на едни култури днес, която храна е оставена от други култури вчера.
Според експерти, едно от най-значителните предимства на ротацията на културите е, че тя също предотвратява разнасянето на заболявания от рода на бактериални и инфекции. По-лесно се разрешава и проблема с някои вредители, като септория, краста, или фома.
На второ място идва разнообразието на сортовете
За да защитят посевите си от вредители и заболявания, фермерите засяват няколко сорта от един и същи вид, като използват семена от различни източници. Така те осигуряват малки, но важни разлики между отделните растения. С този метод се постига генетична диверсификация, и оттам – по-силни посеви.
Например свидетели сме и днес на това, че като се засеят няколко хибрида царевица, то пораства шансът дадени гъбни болести да не засегнат всички заложени хибриди.
Интергирана защита от вредители
Тук темата е по-дълга, но много интересна и полезна. Става дума за комбинация от различни техники, за да се постигне ефективен контрол над вредителите. Първата крачка е наблюдение и идентификация. Не всички вредители могат да бъдат елиминирани – някои от тях не нанасят сериозни щети и не е икономически обосновано да се борим с тях.
Превенцията също е част от интегрираните системи за защита като се използват култури, устойчиви на вредители, ротация на културите, и полезни насекоми. И чак тогава идва ред да се атакува врагът с с точно подбран химикал, за да не се нанесат вреди на полезни насекоми и на дивата природа.
Интегрирана растителна защита (ИРЗ) означава внимателно разглеждане на всични възможни начини за растителна защита и последващо интегриране на подходящи мерки, които възпират развитието на вредители по културните растения, като се запазва употребата на продукти за растителна защита, когато е икономически и екологически обосновано.
ИРЗ допринася за развитието на здрави растения с възможно най-малко смущения в агро-екосистемата и насърчава естествените механизми за контрол над вредителите.
Преди да се предприемат действия трябва да се определят вредителите, техните гостоприемници и полезните видове.
За много от проблемите по растенията щетите не винаги са свързани с насекомни, акари или болести. Ако не може да се намери вредител трябва да се вземат под внимание абиотичните фактори – слънчев пригор, вятър, застудяване, недостатъчно влага и др.
Ако пък се открие вредител, задължително е той предварително да бъде определен, да се изучи неговия жизнен цикъл – кога и при какви условия се развива, коя е вредната форма, коя част на растението уврежда, колко поколения има на сезон, кога се извежда борбата срещу него. Ако има полезни видове по растението, и те могат да свършат работата на пестицида.
Редовното наблюдение на плътността на вредителите и техните естествени врагове, са основен принцип на ИРЗ. Методите за мониторинг включват визуална инспекция, феромонни уловки, цветни лепкави капани и др.
Съотношението между вредните и полезните видове трябва да се вземе под внимание преди да се приложат ПРЗ.
Определяне на прага на вредност е следващата стъпка. Започва се с това дали вредителят ще нанесе икономически значими вреди върху растението. Какво ще се случи, ако не се предприеме пръскане? Прагът на вредност в селското стопанство се основава на икономически принцип. Той се определя от популационната плътност на вредителя, който поражда щети, равни на разходите за извеждане на борбата срещу него.
Оценката и прилагане на стратегия за борба е следваща стъпка – избира се стратегия, която ще бъде най-ефективна, икономична и ще има най-малко въздействие върху нецелевите видове и околната среда. Тя трябва да има най-малко въздействие върху полезните видове, които същевременно потискат вредните. Ако се избере пестицид, като средство за борба, полезните видове също ще бъдат убити.
При следващата стъпка за управление на насекомите най-ефективните методи за управление на насекомите включват една или повече стратегии за управление. Прилагайки ИРЗ контролът върху насекомите може да се раздели на пет отделни категории.
Първият е превенция, която включва такива практики като използване на растителен материал и материали свободни от вредители. Превенцията включва и премахването на вредните насекоми, преди да могат да снесат яйца или да пренесат болести.
Вторият е културен метод – земеделска практика, която ограничава разпространението на насекомите и се основава на правилно време на засяване и засаждане, фазата, в която растението се разсажда, контролиране на торенето и напояването в полза на растението.
На трето място е механичният контрол, който включва ръчно събиране на насекомите и поставянето на примамки в които насекомите се укриват, а след това се събират и унищожават. Почвена обработка в подходящото време за унищожаване на почвообитаващите насекоми или какавиди разположени в почвата. Друг механичен метод е поставяне на мрежи на прозорците на оранжерии и улавяне на насекомите с лепкави капани.
На следващо място е биологичният контрол – тоест използване на живи организми за контролиране на популацията от вредни насекоми. Успехът зависи от селективността, възпроизводството, адаптацията и способността на микроорганизмите да достигнат високи нива на ефективност.
Накрая е химичният контрол. Преди да се използва опреденен инсектицид се чете как се използва и по какъв начин действа на насекомите, кои насекоми убива и в каква фаза.
Има селективни инсектициди, които убиват определен вид насекоми или са насочени към специфичен жизнен цикъл на вредителя, както и неселективни инсектициди –те убиват всички насекоми, без значение дали са вредни или полезни.
- Контактните инсектициди пък убиват насекомите, само когато бъдат директно напръскани или мястото където се срещат най-често. Те са с бързо действие, но трябва добре да покрият растението. За да бъдат ефектини трябва да влязат в контакт с вредителя.
- Системните инсектициди пък се се абсорбират от растенията, които се атакуват от насекомите. Когато вредителят се храни, той приема и част от инсектицида и така загива. Сиситемните инсектициди изискват време за да започнат да действат. Те могат да се прилагат, както за пръскане на листата така и почвено.
Борбата с болестите, както и тази с насекомите също се основата на няколко важни принципа. Макар, че контролът над болестите по растенията, често не е практичен или дори невъзможен, възможно е да се намали развитието на болеста и да се поддържа на приемливо ниво.
Изключването на болестите по растенията се съсътои от практики, насочени към превенция и ограничаване появата на болести като предотвратяване на ситуации, които спомагат за заразяване на растенията (проветряване на оранжерии, контролирано поливане и др.) или ограничаване на векторите (преносители на болести) и избягване засаждането на заразени растения или семена.
Интегрираната борба включва още унищожаване на заразени растения, дезинфекция на контейнери и инвентар, дезинфекция на почвата, чрез фумигация, поливане с ПРЗ, соларизация или друг метод.
Тък като пълното ликвидиране на болестта, не винаги е възможно или икономически изгодно, този метод включва и редуциране на фитопатофените до приемливо ниво. Намаляване на нивата на заразата включва и културни практики, като унищожаване на заразените растения или части от тях.
Имунитетът пък е метод, фокусиран, към използване на растения устойчиви на болести. Резистентността се постига, чрез промяна на генетичния код на растението, така че да бъде по малко чувстително на фитопатогена.
В методите за създаване на генетична устойчивост се използват два вида ресистентност. Вертикална осигурява много високо ниво на защита към определен патоген или негова раса. Хоризонталната устойчивост осигурява защита срещу много повече раси на патогена. И двата вида имунитет се използват в земеделската практика.
Избягването е метод, който включва пактики, които спомагат за избягване на възможността за заразяване на растенията – избор на дата за засяване или засаждане, подготовка на почвата, контрол над поливането и др. са все практики спомагащи за избягване на заразяване. Например недобре отцедливите почви, влагата и сянката могат да направят растенията податливи на заразяване.
Лечението вече е метод за борба с фитопатогените, който се основава на включването на контролен химичен агент след вече възникнала зараза. Това са всички системни фунгициди.
При управлението на плевелите следващ същите фази.
Както при насекомите и фитопатогените и тук за да се предприемат действия за борба с плевелите, те трябва предварително да се идентифицират. Най-ефективните планове за управление на плевелите включват няколко стратегии за контрол.
Те могат да бъдат разделени на пет части. Превенция е метод, включващ използването на сертифицирани семена, несъдържащи плевели. Растителните остатъци за мулчиране и наторяване също трябва да бъдат свободни от плевели. Почистването на транспортните средства от растителни остатъци с цел предотвратяване разпространението на плевелни семена от една област в друга е също важен момент. е.
Културен метод – включва практики, с които се цели намаляване количеството на поникнали плевели. Някои от тях са използване на подходящо време за засяване или засаждане, съпътстващи култури, мулчиране, контролирано торене и поливане на желаните растения, а не и на плевелите.
Механичен или физичен контрол е метод, включващ унищожаването на плевелите, чрез плевене, ръчно и механизирано окопаване, косене и почвени обработки.
Биологичният контрол е метод, включващ използването на жив организам за справяне с нежеланата растителност. Той много рядко води до пълното унищожаване на плевелите. За целта най-често се използва добитък или насекоми. Успехът зависи от селективността, репродукцията, адаптацията и способността на биоагентите.
Химичен контрол – при него вече се стига до хербиците.
Селективните унищожават определен вид плевели, например само житни или само широколистни.
- Неселективните унищожават всякаква растителност въху, която попаднат. Една от тези химични съставки е глифозат.
- Контактни (вегетационни) хербициди – те унищоават само растения, които са напръскани с него.
- Системни хербициди.Те се абсорбират от корените и листата и се движат свободно в цялото растение. Приложени на част от растението, те го унищожават напълно. Те изискват време за да започнат да действат и могат на се прилагат почвено или вегетативно.
- Почвени хербициди – могат да бъдат селективни или не селективни. Целта е да се предотврати поникването на плевелите.
Привличане на полезни животни
Един от най-успешните начини да се избавите от вредителите е като прибегнете до помощта на естествените им врагове. Два най-известни примера са птиците и прилепите. Ще се задържат около вас, ако има къде да гнездят, затова не би било зле да се погрижите за нуждите им.
Следващата стъпка е да си подсигурите подкрепата и на благотворните насекоми – калинки, бръмбари, и ларвите на златоочицата се хранят с вредители, включително листни въшки и акари. Можете да закупите своите съюзници от магазините за селскостопански стоки.
Управление на пашата
Управлението на пашата означава ротация на стадата, така че те да пасат в различни райони. Тази практика е изключително важна по няколко причини. Първо – животните получават по-разнообразна храна, и са изложени по-малко на паразити и прах. За да е в оптимално здраве, добитъкът се нуждае от диета, състояща се, според учени, от 40% бобови растения и 60% трева.
Ротацията на стадата носи и друга полза – тя ще предпази от ерозия, тъй като животните няма да тъпчат на едно и също място ден след ден. И последно: тя подобрява плодородието на почвата, поради естественото торене от страна на добитъка.
Косенето и пашата са особено ефективни преди растенията да произведат семена. Така се прекратява разпространението на плевелите.
Биогоривата са друг чист източник на енергия и съответно на устойчивост. Остава обаче проблемът, че въвеждането на алтернативни енергийни източници изисква не малки инвестиции, което представлява реална пречка за по-дребните фермери.
Диана Ванчева
