Как стопаните на дребни преживни животни най-бързо да се ориентират за това дали в стадото им не става дума за поява на опасната чума, която е високопатогенна инфекциозна болест по овцете и козите и се характеризираща с висока смъртност.
Трябва да знаят, че животните се заразяват при пряк котакт с болни. Най-честият начин за заразяване е посредством вдишване на вируса по аерогенен път. Изпражненията, секретите от носа и очите са богати на вируси. Но и приемането на храна и вода, които са замърсени с вируси също е възможен начин на заразяване.
Инкубационният период на заболяването е в рамките на 3 до 7 дни. То започва с внезапна треска, като температурата достига до 40-41 °C.[
Засегнатите животни са депресирани и сънливи, козината им е настръхнала. От очите, носа и устата започва да изтича бистър секрет, който в резултат на вторична инфекция по-късно става по-гъст и жълт. Лигавицата на устата и очите се зачервява силно. Появява се епителна некроза под формата на малки точки до по-големи размери в областта на венците, устните, вътрешната повърхност на бузите и горната повърхност на езика.
Устната лигавица става бледа и покрита с отлюспени мъртви клетки, образуващи сиреновидна маса, съдържаща се в устата. Подобни изменения могат да се наблюдават и по лигавиците на носа, вулвата и вагината. Често устните се подуват и уголемяват, напукват се и се покриват със струпеи.
Два дена след етапа на треска се проявяват признаци на диария, която при по-леки случаи на протичане може да не се прояви. Изпражненията са меки и воднисти, с неприятна миризма.
Засегнатите животни дишат учестено, тежко болните животни имат трудно и шумно дишане и мека болезнена кашлица. Кашлицата е признак на възникналата пневмония.
Заболяването продължава с дехидратация на организма и последваща смърт 7 до 10 дни след появата на клинични признаци. Малка част от заболелите животни оздравяват след продължителен период на възстановяване.
Заболяването протича в свръхостра, остра и подостра до хронична инфекция. Свръхострата форма се наблюдава предимно при кози. При острото протичане на болестта се проявяват повечето от гореописаните признаци. Подострото протичане се характеризира с развитие на пневмония.
Диагнозата се основава на данните от епизоотологично проучване, клинични признаци, патологоанатомични изменения, данни от лабораторни изследвания.
С лабораторната диагностика се цели доказване на наличието на вирус в заразеното животно или наличието на антитела в резултат на контакта на организма с вируса.
За лабораторна диагноза се изпращат тампонна проба от конюнктивални изтечения или наранена лигавица от областта на носа, бузите, ректума, кръв, белодробни и лимфни възли, далак, дебело черво и бял дроб.
Няма сигурно лечение на болестта. Възможно е използването на антибиотици с цел избягване на вторичната инфекция.
Аерозолното разпространение на вируса, високата заболяемост и изключително високата смъртност са причина вирусът да е причислен към тези, които биха могли да се използват като биологично оръжие.
