Землището на село Мирково е разположено в полите на Стара планина, в западната Златишко-Пирдопска котловина, 63 км източно от София по т.нар. Подбалкански път на надморска височина 715 м. Там, високо в планината, сгушено сред живописната планина, се намира стопанството на Борис Йотин. Той е от първите земеделци, участващи в програмата за въглеродно земеделие на Карбонсейф, за които дойде време да получат своите въглеродни сертификати.
А преди 20 години Борис Йотин се връща от Америка, за да се заеме с трудния бизнес на високопланинското земеделие. Защото чувства с цялата си душа, че мястото му е в България. И вече 20 години не спира да се бори с предизвикателството да прави земеделие в суровите планински условия. И както е разбрал, за да успееш в такива условия, трябва непрекъснато да оптимизираш процесите и да търсиш нови решения. Преминал през няколко кризи и изправял няколко пъти отново стопанството на крака, днес трудните икономически и климатични условия отново са поставили въпросителни пред бъдещето. Борис Йотин вярва, че средствата от въглеродните сертификати ще му помогнат да се справи с икономическата криза, а технологиите на Карбонсейф ще подобрят качествата на неговата почва и ще му помогнат да се приспособи към климатичните промени.
Посетихме стопанството с Макс Алмейда от водещата в областта на климатичните проекти одитна компания Earthood, за да бъдат верифицирани въглеродните сертификати, които Борис Йотин ще получи с изтичането на първата година от участието си в програмата и вече доказано наличните въглеродни натрупвания, които са се случили в неговата почва през изминалата година.
Господин Йотин, как започнахте в земеделието?
Учих в Австрия, след това се преместих в Съединените щати. Но разбрах, че моето място не е там. Реших да се върна в България и да поема семейното стопанство. Баща ми имаше ферма за биволи. Малка, отглеждаше 18 бивола. Започнах с едно старо руско тракторче и вече почти 20 години се занимавам с това.
Започнах с биволите, стигнах до 250 глави и реших да ги продам. Изкарах няколко години само на земеделие, но видях, че без животни не мога. Свикнал съм с тях. Така започнах с крави – Българско сиво говедо, но видях, че породата е трудна за гледане и нерентабилна като производителност. В момента отглеждам 120 крави кръстоска между Абърдийн и Херефорд. Гледам ги за месо. В млекопроизводството е много трудно да се намерят хора за работа. В месодайното говедовъдство пазарът също е много труден. Като знаят, че сме зависими да продадем с фактура, за да вземем субсидията, търговците ни натискат с цени. Всичките животни, както и площите са биологично сертифицирани. Площите са 5000 дка, част от тях са пасища и ливади. Участвам с почти всичките в програмата на Карбонсейф.
Защо влязохте в програмата на Карбонсейф?
Винаги съм готов да пробвам нови неща. В биоземеделието също бях един от първите в България. Обичам иновациите и винаги пробвам нещо ново.
Всичките площи, които обработвам са биологични. Отглеждам лимец, ръж, слънчоглед, пшеница. От тази година вече и царевица заради сеитбооборота, и лук.
Помогнаха ли ви участието във въглеродната програма и технологичните препоръки на Карбонсейф?
Да, много. Почвените проби ми дадоха добра представа как трябва да гледам земите. Започнах да работя по препоръките на Карбонсейф и повиших добива. Това вече само по себе си е голяма полза. А парите от въглеродните сертификати също няма да са излишни в сегашната обстановка.
Какво се промени в стопанството ви след влизането в програмата на Карбонсейф?
Първото, което променихме беше торенето. Намалихме доста от нормите с почти 50 на сто. Специалистите на Карбонсейф го оптимизираха – колко и в кой момент каква тор точно да се внесе. Нещата изглеждат много по-добре. Преди торяхме „на сляпо“. Може да няма нужда от азот на конкретното поле, но ние слагахме. Дори и без въглеродните сертификати, почвените проби се изплатиха и ми донесоха печалба.
Ние сме високопланински район, добивите ни са слаби. Преди да почнем работа с Карбонсейф добивите ни бяха около 250 кг от пшеницата, сега са около 300-350 кг/дка. Не сме като в Добруджа. При нас най-добрата земя е шеста категория. А имаме и земи от 9-а категория. Сметката излиза много трудно. Затова съм принуден да ползвам всякакви иновации като Карбонсейф и биологично земеделие.
Освен торенето променихме и почвообработките. Намалихме оранта. Това намалява значително разходите за обработка.
Но пазарът става все по-труден и затова се надявам и въглеродните сертификати да са от помощ. Сигурен съм, че всеки лев е от полза.
Кое е важно за вас във въглеродната програма?
50 процента финансовата част и 50 процента анализа на почвата.
Доколко е важна здравата почва?
Тя е най-важното. Имам колеги, които торят и пръскат година след година. В началото имаха страхотни добиви, но в един момент почнаха да се връщат назад. Просто умъртвиха почвата с тези препарати. Само с химия не става.
Как се прави високопланинско земеделие?
Спецификите са много. Земята при нас е много по-бедна. Взимаме по 10 лв/дка за необлагодетелствани райони, но те не покриват нищо. Най-хубавата земя при нас е 6-а категория. Добрите добиви от пшеницата за нас са 350 кг/дка. Това е още една причина да се насоча към биопроизводството. Ние с Добруджа не можем да се мерим. Пшеницата ни е винаги с малко по-лошо качество. Няколко пъти опитвам да отгледам хлебна пшеница, едвам се включвам на долния праг. Земеделието не е лесна работа никъде. Особено съвременното земеделие е за образовани хора.
Вярвате ли вече, че има климатични промени, виждате ли ги?
Промените са динамични. Ние работим в планински район и при нас винаги е валяло. Пролетта ни уби от дъжд, имахме огромни загуби от преовлажняване. Сега пък е суша и пак имаме загуби. Ще трябва да се справяме с предизвикателствата на климата някак. Добре е когато не си сам в тази борба. Доволен съм, че имам добри партньори, на които мога да разчитам като Карбонсейф.
