Борис Йотин, чието стопанство се намира във високопланинските райони на Мирково в полите на Стара Планина, е един от първите биопроизводители в България. Отглежда 5000 дка с биологични зърнено-житни и маслодайни култури, пасища и ливади и 120 крави кръстоска между Абърдийн и Херефорд. Всичките животни, както и площите са биологично сертифицирани.
Господин Йотин, как решихте да правите биопроизводство? Все още са малко биопроизводителите в България.
В началото и аз бях скептично настроен. Но три години подред ме преследваха големи несполуки. Първата година падна огромна градушка. Гледах конвенционално и загубих продукция за около 1 милион лева. Нямах застраховки, но имах кредити. Почнах пак отначало, а като всяко начало то е много трудно. Взех още кредити, засях. И втора година – пак градушка. Унищожи цялата реколта на сто процента. Третата година пак се случи нещо и отново загубих доста продукция. Накрая се принудих и реших, че така и така нямам пари за торове и препарати, ще ставам биологичен. По-високата субсидия също беше стимул. Първите 3-4 години бяха ужасно трудни. Продукцията не можеше да се реализира нито за конвенционална, нито за биологична.
След това вече установих контакти в чужбина. Започнах с лимец, защото го изкупуваха в Белгия. На третата година вече станах един от най-големите производители на био лимец в България. Започнах да работя с български, полски, белгийски фирми. Така продължи доста години, помогна ми много. Започнах да произвеждам и биологичен слънчоглед. Наредиха се нещата, започнах да правя и био ечемик за една пивоварна в Белгия. Но миналата година всичко свърши. Пазарът на лимец в Европа се затвори за нас. Войната в Украйна обърка пазарите и сега пак почваме почти отначало.
Кое ви дава сила да продължите?
От малък съм научен да не се отказвам. Минал съм през много трудности, и сегашните няма да ме спрат. Украинската помощ, колкото и да е малка все пак ни помогна, изключително много разчитам, че ще има втори транш.
Разбира се, с надеждни партньори пътят винаги е по-лек. За мен такъв партньор е фирма Амитица.
От фирма Амитица ползвам много азотни бактерии. Всичките препарати, които те предлагат са много добри, сертифицирани за биопроизводство. Най-много ползвам Куантум и Азотохелп. Куантум е отличен NPK листен тор. Разбира се, ползвам Натуралис за обеззаразяване на семената и когато гледах картофи срещу телен червеи. Азотохелп и Куантум, въпреки че са биологични препарати, от моя опит работят по-добре от конвенционалните си аналози. За тях и Натуралис мога да гарантирам, че са много добри. Твърдо работя с тях и не смятам да ги сменям.
Но освен добрите препарати са много важни и доброто партньорство и близките отношения, които изградихме с Амитица през годините. Работя с тях вече почти 10 години. Много коректни партньори. Правят ни технологична схема за работа, аз само я следвам. Освен това препаратите на Амитица са много добри за секвестиране на въглерод в почвата, а аз участвам в програма за въглеродно земеделие.
Работи ли биото?
Щом го правя вече 10 години значи работи.
Колко души работите в стопанството?
Постоянно сме около 7-8 души, в сезона наемам и повече. Когато се занимавах с картофите, сме стигали и до 100 души. Но вече не гледам картофи. Биологичното производство при тях е трудно, има много неприятели. Амитица предлага добри препарати за тази култура, но е тежка култура, изисква много работна ръка.
Как са нещата в биологичното производство? Има ли по-голямо търсене.
Като цяло продукцията се изкупува по-скъпо, но пазарите са трудни.
До миналата година имахме добър пазар. Гледах и много лимец, към 1500 дка. Имаше пазар в Холандия. Продавахме биологичен ечемик в Белгия, имахме слънчоглед за биоолио. Ако конвенционалното зърно се изкупува на 30 ст, то биологичното е 60. Но аз съм смятал, че цената трябва да е 2 пъти и половина по-висока, за да може да компенсира. Лимецът беше страхотна култура, но за съжаление там загубихме пазара. Купуваше се на 1 лв/кг и не изискваше много вложения за отглеждане, защото е много устойчива култура. Но при тази култура спря търсенето от България.
Доколко е важна здравата почва?
Тя е най-важното. Имам колеги, които торят пръскат година след година. В началото имаха страхотни добиви, но в един момент почнаха да се връщат назад. Просто умъртвиха почвата с тези препарати. Само с химия не става.
