Решенията, които ще вземат управляващите днес, ще са ключови за бъдещето на сектора през следващия програмен период – казва доскорошният зам.-министър на земеделието
Д-р Лозана Василева е родена на 16 април 1979 г. в Пазарджик. Има докторска степен по аграрна икономика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и специализация по биоземеделие в Университета Южна Бохемия в Чехия.
Автор е на научни публикации на тема икономическите ефекти от биологичното земеделие в селското стопанство. Владее френски и английски език.
През годините д-р Лозана Василева гради кариера в системата на Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). Заемала е различни позиции от експерт до заместник министър.
От 2003 г. до 2004 г. работи като старши експерт по агростатистика в Областна дирекция „Земеделие и гори” в град Пазарджик. През следващите години е счетоводител, а от 2009 г. става директор на Областната дирекция на ДФ „Земеделие” в родния си град.
На 29 август 2014 г. д-р Лозана Василева е назначена за изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – РА, а през ноември същата година става заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“-Разплащателна агенция.
През последните четири години е заместник-министър на земеделието, храните и горите до май 2021г.
– Д-р Василева, страната ни има вече ново правителство, а същевременно е на прага на нов програмен период по отношение на европейското финансиране. Какво се очаква да е различното и как да изиграем картите си като държава, за да получим достатъчно подкрепа за агросектора у нас, така че да може той не само да оцелее, но и да бъде конкурентен?
– Моментът е изключително важен за българското земеделие. До края на годината България трябва да изпрати в ЕК Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони. За съжаление, по време на двата служебни кабинета работата по изготвянето му и дискусията с бранша беше почти спряла, загуби се ценно време. Сега трябва бързо да се финализира плана и да се одобри от Народното събрание за да не се допусне забавяне в одобрението и стартирането на приемите в новия програмен период. Има редица новости, като основното е обединението на директните плащания, програмата за развитието на селските райони, пчеларската програма, лозаро-винарската програма в един план, повече средства за околна среда и климат, за млади фермери, дигитализация и иновации. Успяхме да защитим в преговорния процес преходната национална помощ и обвързаната подкрепа, изключително важни за чувствителните сектори. В дискусия с бранша разработихме набор от мерки, които да се включат в стратегическия план, като се съобразихме с европейската политическа и законодателна рамка и спецификите и нуждите на родните фермери, но много важен е въпросът с бюджетирането на средствата между мерките, поставянето на реалистични цели и залагането на достатъчно пари за да се постигнат. В противен случай страната ни ще търпи санкции от неизпълнението на заложените цели. Решенията, които ще вземат управляващите днес ще са ключови за бъдещето на сектора през следващия програмен период.
– Горещата тема вече няколко месеца е Планът за възстановяване и устойчивост. Тъкмо изглеждаше, че вече сме се справили с преработения вариант, а преди дни Мика Зайкова обяви по БНТ, че от Европа го „направили на кайма“, имайки предвид, че документът е върнат за преработване с 43 забележки. Същевременно Атанас Пеканов успокои в интервю, също по националната телевизия, че преговорният процес не излиза от рамките на очакваното и България няма за изгуби пари. Запозната ли сте със споменатите забележки и смятате ли, че България ще успее да внесе навреме по-приемлив вариант?
– Доколкото съм запозната, основните бележки и коментари са в областта на енергетиката и не засягат сектор земеделие. Нормално е ЕК да има бележки и коментари, въпросът е дали преговорният екип на България ще успее да защити мотивирано позицията на страната ни и да прецени къде може да се направи отстъпка за да се получи одобрение на плана. Затова е много важно в екипа да има добре подготвени експерти във всяка област и адекватни политически решения кои бележки да се вземат предвид и кои да отстояваме с аргументи. За съжаление забавянето е факт, редица страни вече усвояват авансовите си средства, а ние получаваме първи коментари, бизнесът и икономиката боксуват, фирми преустановяват дейност, освобождават персонал или ги пускат в неплатен отпуск, търсят начини за оцеляване. Рискуваме дори да не може да усвоим финансовия ресурс до края на 2023г.
– Още един въпрос по Плана за възстановяване и устойчивост. Горещи полемики предизвика опасността в него да няма предвидено финансиране или то да е недостатъчно за напоителните системи в страната ни. Горчива истина е, че много от тях са в плачевно състояние и се нуждаят от основно обновяване, за да продължат да изпълняват ролята си. А тази инфраструктура е от решаващо значение, за да имаме изобщо земеделие и производство на храни, а и за реакция при бедствени ситуации. При по-лошия сценарий, ако Планът бъде приет с недостатъчно средства за напоителните системи, какъв е разумният резервен вариант, за да се поддържат те поне в сегашното си състояние и да изпълняват що-годе функциите си?
– По мое мнение, това е голяма грешка на служебния кабинет да изключи от Плана за възстановяване и устойчивост заложените от кабинета Борисов 3 средства за пълна рехабилитация на напоителните системи и съоръжения. Невъзможно е тези средства да се осигурят от националния бюджет, а по Програма за развитие на селските райони успяхме да заделим едва 50 млн. евро за напоителна инфраструктура. Планът за възстановяване беше добра възможност да реши този дългогодишен проблем с напояването, изключително важно за земеделието и предвид промените в климата също. За сметка на това в плана са заложени средства за инвестиции за напояване в рамките на стопанството, което няма да реши проблема. Тези инвестиции могат да се финансират и от стратегическия план. Предстои да видим какви решения ще вземе новото ръководство на министерството на земеделието по тази важна тема.
– Много се каза напоследък за това, че финансирането отива при едрите земеделци, докато малките и средните имат доста затруднен достъп. Неприятна изненада имаше и при отварянето на мярката за младите фермери – от Министерството на земеделието предупредиха, че за тях в рамките на предстоящия прием по подмярката няма да има възможност за предоставяне на безвъзмездни консултантски услуги от страна на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), както и за изготвяне на безплатни бизнес планове от страна на службата. Какво може да се направи за по-справедливо разпределение на евросредствата, без то да нарушава европейските критерии, както и за по-лесен достъп до финансиране?
– Приоритет в програмата на ГЕРБ винаги са били малките и средните стопанства, чувствителните сектори плодове и зеленчуци, животновъдство и биологично земеделие. През последните години осигурихме допълнителни средства за малките стопанства и младите фермери, целеви приеми за животновъдството, нови приеми за биологично земеделие и тези усилия трябваше да продължат. Но какво се случва в момента, точно тези младите, които имат нужда от стартова помощ, от безплатни консултации как да създадат и развият стопанството си остават без подкрепата от Националната служба за съвети в земеделието и ще трябва да търсят консултантски фирми за да подготвят проектите си. Това ще облагодетелства консултантите и ще затрудни младите фермери. Нашите усилия бяха насочени към засилване капацитета на НССЗ, изграждане на допълнителни офиси в малките населени места за по-добър достъп до безплатни съвети и консултации, както и ангажирането на браншовите асоциации в обучения и демонстрационни дейности за фермерите с финансиране от стратегическия план. Но в новия програмен период следва да се заложат и повече средства за младите стопани, както по втори стълб, така и за директните плащания за младите. Надявам се, че браншът ще продължи все така активно да защитава интересите си и пред новото ръководство на министерството и да има чуваемост и диалог.
– Една от горещите теми в агросектора през последните дни бе и изборът на Иван Валентинов Иванов за министър на земеделието. Дискусия предизвикаха както спорни моменти от миналото му, така и професионалната му подготовка. Как оценявате това решение?
– Изборът на Иван Иванов за министър на земеделието е решение на новосформираната коалиция и е тяхно право и отговорност да изберат подходящите според тях хора за различните позиции. Не бих коментирала компетенциите на г-н Иванов, не го познавам, но мое лично мнение, че секторът е специфичен и много важен за страната и министърът трябва да познава състоянието и проблемите в българското земеделие, да е запознат добре с европейската рамка за подпомагане и политиките на ЕС за да се търсят адекватни решения на проблемите според възможностите за европейско финансиране и националния бюджет. От наблюдението ми на публичния дебат преди сформирането на кабинета пролича от изказващите се непознаване на законодателството и едни добри пожелания без реална възможност за реализирането им с наличните инструменти и бюджети. Въпреки това, пожелавам успех на новия министър, да успее да сформира екип от добри експерти и да продължат усилията за подкрепа на българското земеделие, защото фермерите имат нужда от адекватна и навременна помощ и всяка загуба на време ще е пагубна за сектора.
– Няма как да не засегнем и темата за енергетиката, особено след като фермерите масово усещат финансовия удар след излизането им на свободен пазар на електроенергия – при някои сметките са толкова високи, че само за няколко месеца са ги довели до ръба на фалита. Не можем да не изпълняваме политиките на ЕС, но и правенето на бизнес става невъзможно, ако разходите надвишават приходите. Какъв е изходът?
– Да, кризата в енергийния сектор засегна и земеделието, особено преработвателната промишленост и оранжерийното производство. В проведените от мен редица срещи с представителите на тези сектори през последните месеци, производителите споделиха сериозните им трудности и нуждата от спешни мерки за оцеляването им, но за съжаление споделиха и неразбирането на служебния кабинет към проблемите им, дори липсата на комуникация и срещи на тази тема в министерството на земеделието. Не се предприеха никакви мерки в тази посока за компенсиране на завишените разходи на производителите. Това, което предприехме в кабинета Борисов 3 е още в началото на годината осигурихме средства за отварянето на мярка 4.2 по Програма за развитие на селските райони, по която се подпомага повишаването на енергийната ефективност и инвестиции във възобновяеми източници на енергия за собствена консумация, но за съжаление мярката стартира късно, спираха приема и в момента все още тече приема на проекти. Това забавяне ще струва скъпо на сектора. Важно е в ДФ „Земеделие“ да се създаде организация за своевременното разглеждане на проектите за да има скорошно извършване на тези така необходими инвестиции за сектора, както и на действия в министерството за разработването и прилагането на адекватна помощ за сектор. До момента от новия кабинет чуваме добри пожелания, но очакваме реални действия и мерки за подкрепа на сектора.
Стоимена Александрова
