Поредната тежка стопанска година изпращат земеделците. Това е четвърта година, в която добивите на полето намаляват. Само сушата ли е причина за това. Потърсихме мнението на агр. Димитър Витковски, председател на Националната асоциация на професионалните агрономи.
Агроном Витковски, само сушата ли е виновна за ниските добиви?
Основното, което се говори и обвинява за ниските добиви е, че тази година сушата е голяма. Аз, като човек, който съм учил математика, обичам да се уповавам на цифрите. Затова прегледах данните от метеостанциите в Северна България – от трите района Северозападен, Централен и Североизточен. Събрах данните от над 10 метеостанции. И се получи доста интересна картина. Като започнеш от Запад на Изток, наистина тази година имаме по-малко валежи. На места разликите в годишните валежи са около стотина литра, някъде са 150 литра, другаде почти стигат 200 л/дка. Интересното е, че в Североизточна България, в района на Добрич, почти няма разлика между настоящата и предходната година в сумата на валежите. Това, което се вижда от метеостанциите, че навсякъде в тези точки най-значителните валежи са били през април, следва май и малко през юли. Така е било и предходната година, няма някакви фрапиращи разлики. Друг е моментът, че дъждовете през юни и юли са дъждовете с високо стопанско значение. Тук вече за различните места е важно дали ще паднат повече дъждове през юни или през юли. Важно е сумата от 50 литра дали е от 10 валежи по 5 литра или от 2 валежа по 25 литра. Но всички тези неща, проследени назад във времето като цифри трябва да ни говорят как да си разпределим работата и какво отношение да имаме към културите.
Метеостанциите предлагат и една друга графика, която се нарича момент на засушливост. Всяка година те се падат по едно и също време на годината. Това са втората половина на юли – началото на август. Периодично се получават през първата част на годината през април. Но те са малка точка на графиката спрямо общото положение през годината. Нашето отношение към културите трябва да бъде нагодено към тези няколко показателя – разпределението на валежите по месеци и периодите, когато е вероятно да има засушаване. Трябва да търсим начин да избегнем проблемите, които се повяват тогава.
По отношение на максималните температури, те през годините са винаги по едно и също време. Българинът много добре го знае, от векове съществува терминът „горещници“. Тези дни с екстремно високи температури са винаги по едно и също време на годината. Така, че нищо ново под слънцето. Но трябва да използваме знанията, които науката може да ни предостави. В НИМХ има над 100-годишни изследвания на климата в България. Някой трябва да разгледа тези данни и да види всички цикличности, които са характерни за нашия климат. Това също може да помогне на фермерите в страната да си направят своите планове за развитие на културите.
Но има нещо друго, което е доста по-притеснително. Оказва се, че последните години са екстремно топли. През последните 3 години температурите не са падали под минус 13 градуса. Или това е ставало максимум за ден-два. Генералният въпрос е, че студените дни, когато растенията са в покой, стават все по-малко и по-малко. Начинът на живот на растенията като цяло се влияе от температурната сума, която те натрупват. Топлите зими и пролети карат растенията да вегетират, когато нормално би трябвало да са в покой. Това измества и изкривява целият вегетационен период. Климатичните промени напоследък са много екстремни и ние не сме подготвени да ги управляваме.
Това е по отношение на това, което показват цифрите. Другото нещо е по отношение на това, което ни показват растенията. Нарушен сеитбооборот и невидимите проблеми от това. Публична тайна е, че с две основни култури – пшеница и слънчоглед, и трета царевица с ежегодно намаляващи площи, фермерите в България имат проблем със сеитбооборот, водещ до натрупване на болести, неприятели и вече ежегодно намаляване на добивите и в същото време се сее слънчоглед втора култура? Затова трябва да отворим нова тема.
Покривните култури имат ли място на нашите полета и какви са причините, които налагат да се ползват покривни култури? Всеки един растителен вид има свое специфично хранене, защото растенията преди да станат култури, са живели в силно конкурентна среда и са изградили механизми как да се справят с оцеляването на вида. Тук говорим за различни типове коренова система, както и специални начини на извличане на хранителни вещества от почвата. Известен е фактът, че почвата има способността да се възстановява, но за това трябва време. Когато една култура идва доста често, да кажем през година или две, и това се случва в продължение на 15 -20 години, се затруднява регенерацията на почвата. Добавянето на макро и микро торове влияе положително на този процес на регенерация, но не е панацея. И за да не съм голословен, ще вметна , че има последните години осезателно намаление на добивите. Процес, свързан както с изменението на климата, така и с фермерската дейност през последните 15-20 години. Покривните култури също не са панацея, но са опит в положителна посока за промяната на състоянието. Да това са допълнително разходи в тези тежки времена, но трябва да бъдат предприети, за да очакваме положителна промяна.
С този нарушен сеитбооборот натрупахме доста негативи на полето. Миналата година се обърнах към браншовите организации с апел, че е редно след като имаме три поредни години спад на добивите, а тази вече става четвърта, трябва да се търси по някакъв начин диалог между производители, агрономи и наука, за да се установят причините. Трябва да се търси научна обосновка на причините за ниските добиви. Много е лесно да кажеш, че сушата е виновна. Но това не е градивно. Не можеш да повлияеш на природата да вали и да не става горещо, това не помага на земеделците.
Растенията много добре ни говорят, но ние не ги слушаме. Пътувайки по страната, виждам две съседни полета. На едното културата е загинала и няма никакъв добив, а на съседното е зелена и изглежда е добре. Значи някой нещо е направил, за да стане така. И се започва с коментарите. Ама то тука няма 4500 растения. Да, няма 4500 растения, обаче има царевица. А там, където има 7000 растения, няма царевица. Кое е по-добре? Задава се въпроса, защо сеете рано слънчогледа? Отговарят – за да хвана влагата. И следват коментари – слънчогледът е растение на дългия ден. През февруари, март и април денят не е дълъг. След като растението обича дългия ден, би трябвало по-голямата част от вегетацията му да протече в периодите, когато денят е дълъг. Но едно е да говориш с клишета, друго е реално да го направиш на полето. Важно е нашите фермери да се обърнат за консултация към специалисти и да търсят активно специалисти, на които да задават страшно много въпроси. И да търсят много отговори за това, което се случва в момента. Ако продължаваме да караме по сценария „аз това последните 10 години така си го правя и сега сушата ми е виновна“, това не е градивно и няма да реши нищо. От тук нататък това няма да ни донесе никакви позитиви.
До колко е важно фермерите да работят с професионални и независими агрономи? Какво им дава това?
Един добър агроном може да спести на фермера страшно много пари. Хербицидът, приложен навреме, може да се прилага в една доза, а ако закъснееш, трябва да приложиш максималната доза. Като го умножиш по декарите, стават хиляди левове. При фунгицидите е по същия начин. Дали имаш нужда от 1,2 или 3 фунгицида и кога да ги приложиш, също е много важно. Изключително важен е изборът на броя растения, които засяваш. Ако по презумпция сееш с норма 7000 растения слънчоглед или царевица, а същият добив може да бъде формиран със 4500 растения, това не е малка разлика в цената на семената. Всички тези неща трябва да бъдат съобразени с потенциала на полето, на което се работи. Ако потенциалът на полето е 200 кг слънчоглед от декар и фермерът направи разход за 500 кг/дка, той няма да получи 500 кг/дка. На отделни блокове може да получи 350 кг/дка. Значи разходите трябва да се правят на базата на този очакван добив. Това после формира целият марж и печалба на стопанството. Всички разходи трябва да се правят с оглед на конкретното поле, почви, микроклимат. Ако знаеш, че в стопанството от юли до ноември не пада дъжд, значи трябва да направиш операциите така, че през тези месеци да можеш да имаш някаква влагозапасеност в почвата. Повечето разходи за семена и торове, например, няма да накарат времето да вали. Но когато фермерът е сам и разговаря сам със себе си, трудно намира отговорите.
Трябва да има дискусия, трябва да има диалог. Липсата на диалог означава, че хората не искат да мислят. А оттук нататък ще трябва да мислим все повече и повече. Защото ако през годините конюнктурно са ни спасявали някакви събития с ръст на цените, засега такива неща не се очертават. Да, това може винаги да се промени от неочаквано събитие, но това не е нещо, на което можем да разчитаме. Стопанствата трябва да са стабилни и устойчиви във всякакви години.
Следва – очакват ли ни години с нулеви добиви и какво трябва да се промени още сега в начина на земеделие и екосхемите, за да не се случат те.
Интервю на Ася Василева
