Но защо браншовете, като са толкова много и толкова силни, мълчат и не настояват да започне да се работи по такава агрополитика
Глобалното затопляне тази година е многократно по-красноречиво от предишни години като дълготрайност. Показва ни, че работата с температурите и сушата въобще не е шега работа и трябва да се набелязват спешни мерки.
Спешни въобще не означава обаче, че МЗХ ще пусне скоро един прием по подмярка 4.1 за напояване. По нея има желаещи и ще кандидатстват най-подготвените и тези, които имат и финансови възможности, и отдавнашни намерения за инвестиции.
Спешни означава национална стратегическа програма да обхване голямата маса от земеделски производители и животновъди, които вече се гърчат жестоко под горещите вълни и дори нямат сили да реагират на топлинния стрес, който ги е налегнал, а само го регистрират.
Липсата на вода в страната ни за земеделието вече може да се определи като най-големият дефицит на днешните времена. И се превърна в първия фактор, от който ще зависи утрешното ни земеделие.
И тъй като МЗХ явно не е подготвено, дори и на фона на изгарящи посеви и жадуващи животни, да реагира, или не знае откъде да започне, то е редно браншовите ни организации в земеделието да реагират и подскажат.
Те първо, не са никак малко, за да упражнят подобен натиск върху държавното ведомство, на второ място все се хвалят, че са много силни и разумни в исканията си.
Да не говорим, че някои от тях, посещавайки редовно МЗХ за разни пазарлъци с плащанията, могат да поискат да започне такъв дебат и въпросът с водата да се постави като най-приоритетен и основополагащ, и на първо място.
Климатичните изменения всеки ден ни показват, че няма да са шега работа, климатолозите непрекъснато ни го подсказват.
Какво очакваме тогава да се случи?
Може би фермерските браншове да се осъзнаят и преговаряйки непрекъснато за еко схеми, изисквания за тях, ДЗЕС-ове, месове, и плащания, да се стреснат, че най-приоритетната им задача трябва да стане тази с водата и да поискат това и от правителството…Ама дори да протестират си струва… Защото за нещо подобно наистина всеки ще разбере протеста им. Който ще е с цената на утрешния им бизнес.
Иначе поредните писания от рода на това, че житницата на България бие тревога, че втора година подред има суша, с абсолютно нищо не помага на жито, царевица, слънчоглед да не са под поредния топлинен стрес.
Плачевната статистика кога е бил последния по-значителен валеж от края на юни насам, също не помага. Просто е плач на парче… Каквито са и решенията на аграрното ни ведомство.
За агрополитики още е трудно да говорим, а с поливното земеделие това ни се налага.
Докато утре или догодина не е станало късно.
Диана Ванчева
