По оперативни данни на МЗХ към средата на месец август 2024 г. жътвата на основните есенни култури е приключила в почти цялата страна.
При близо 100% реколтирани площи, продукцията от пшеница възлиза на малко над 6,7 млн. тона – с 2,6% над нивото отпреди една година, поради повишения среден добив от декар.
Съществено по-големият размер на засетите площи с ечемик за реколта `2024 в комбинация с леко увеличение на продуктивността от декар са довели до ръст на производството с 40,2% на годишна база.
Прибраните до момента количества маслодайна рапица, ръж и тритикале остават под миналогодишните, съответно с 26,2%, с 21,7% и 3,4%.
Реколта от слънчоглед и царевица за зърно
При значително по-бърз темп на реколтиране на площите през настоящата година, засега продукцията от маслодаен слънчоглед изпреварва няколкократно отчетената по същото време на 2023 г. Кампанията по прибиране на реколта `2024 от царевица за зърно е все още в начална фаза, като досега са добити 5 528 тона.
Площи и производство на зеленчуци, дини, пъпеши и ягоди
Според последните оперативни данни, производството на домати, дини и пъпеши на открито е съответно със 77,6%, 74,1% и 21,4% над нивото отпреди една година. При дините и пъпешите това се дължи на по-големия размер реколтирани площи до момента (донякъде свързано с по-ранния старт на беритбата тази година), а при доматите – основно на повишената продуктивност от декар.
Засега се отчита по-малко продукция от открити площи от ягоди (с 1,5%), пипер (с 9,1%), картофи (с 14,8%), краставици (с 20,4%) и зеле (с 22,9%).
От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени 30,3 хил. тона домати и 31,9 хил. тона краставици, което е съответно с 23,8% и 12,9% по-малко на годишна база.
Площи и производство от трайни насаждения
Отразявайки най-вече по-големия размер реколтирани площи, към средата на м. август 2024 г. прибраните количества вишни, сливи, кайсии, десертно грозде, малини, праскови и круши бележат ръст в границите от 14,2% (вишни) до над два пъти (праскови и круши) спрямо година по-рано.
При почти всички от тези култури (с изключение на гроздето) се наблюдава и увеличение на средните добиви от единица площ. Вследствие на по-бавен темп на беритбата и по-слаба продуктивност от декар до момента, на този етап производството на ябълки изостава с 54,2% на годишна база.
Площи и производство от етерично-маслени култури
Към 15 август 2024 г. продукцията от лавандулови насаждения е с 27,5% по-малко на годишна база, като се отчита намаление както на реколтираните площи, така и на средния добив от декар.
Външна търговия с основни земеделски култури
По предварителни данни на НСИ, през периода юли 2023 г. – май 2024 г. са изнесени 5 221,9 хил. тона пшеница, 455,3 хил. тона ечемик и 116,7 хил. тона рапица.
Сравнението с аналогичния период на миналия сезон сочи повече от двукратен ръст на експорта на ечемик. При пшеницата също е налице увеличение, макар и по-умерено – с 47,9%, докато износът на рапица спада с 47,9%.
Общият износ на царевица за зърно за първите девет месеца на пазарната 2023/24 година (септември 2023 г. – май 2024 г.) се свива със 17,4% спрямо година по- рано, до 780,2 хил. тона, а този на слънчоглед – с 9,2%, до 541,5 хил. тона.
През периода юли 2023 г. – май 2024 г. от чужбина са доставени 99 хил. тона пшеница и 134,2 хил. тона рапица, което е респективно с 86% и с повече от три пъти над нивото отпреди една година.
За деветте месеца на пазарната 2023/2024 година се наблюдава спад на вноса на царевица и слънчоглед на годишна база – съответно с 28,7%, до 30,3 хил. тона и с 14,7%, до 599,2 хил. тона.
От януари до май 2024 г. в страната са внесени с 8,8% по-малко пресни зеленчуци (142,9 хил. тона) спрямо същия период на 2023 г. и с 9,2% повече пресни плодове (157,3 хил. тона).
Понижението на общия внос при зеленчуците се дължи основно на по-малките доставки на картофи (с 5,7 хил. тона или 18,4%) и на краставици и корнишони (с 4,3 хил. тона или 23,5%).
Намаление се отчита и при вноса на сладки пиперки, домати, тиквички, лукови зеленчуци, патладжан и бобови зеленчуци – с между 0,4% (сладки пиперки) и 24,7% (бобови зеленчуци). Същевременно, нарастват влезлите в страната количества зеле (с 2,6%), гъби (с 3%), моркови и репи (с 9,4%) и марули (с 27%).
При пресните плодове водещ остава вносът на цитрусови плодове и банани – общо 93,1 хил. тона (59,2% от целия внос на пресни плодове за периода), което е с 1,6% по-малко на годишна база.
Голям дял (17,6%) заемат и ябълките, чийто внос се увеличава с 6,2 хил. тона или 28,8% (до 27,7 хил. тона). Сред останалите плодове, внасяни в по- значими количества по това време на годината, импортът на дини и праскови нараства няколкократно спрямо петте месеца на 2023 г., а този на круши, кайсии, пъпеши, черупкови плодове и грозде – с от 8,3% (круши) до 66,8% (грозде). По-малко са доставените отвън ягоди (с 13,7%), киви (с 39,6%) и малини (с 42,2%).
Внос и износ на пресни плодове и зеленчуци, тона
Предварителните данни за първите пет месеца на 2024 г. сочат понижение на износа на пресни зеленчуци с 14,1% на годишна база, до 16,4 хил. тона и увеличение на този на пресни плодове с 5,2%, до 29,3 хил. тона.
Намалението на общия износ на пресни зеленчуци е основно вследствие на свитата реализация на домати (с 1,5 хил. тона или 15,1%) и краставици (с 1,2 хил. тона или 32,2%). Изнесените количества тиквички, зеле и патладжани са съответно с 9,5%, 35,3% и 84,7% под нивата отпреди една година.
Увеличение се наблюдава при износа на сладки пиперки (с 6,5%), картофи (23,1%), лукови зеленчуци (35,6%) и моркови и репи (близо четири пъти).
Отчетеният износ на пресни плодове през първите пет месеца на 2024 г. включва предимно реекспорт на продукти, които не са произведени в България, в т. ч. най-вече цитрусови плодове – 21,8 хил. тона, с близо 2 хил. тона (8,2%) по-малко спрямо същия период на 2023 г. Спадат и реализираните извън страната количества ягоди и дюли, съответно с 34,6% и 91,6%. Същевременно, експортът на дини, грозде, пъпеши, ябълки, сливи и череши нараства няколкократно, а този на круши, черупкови плодове, праскови и кайсии – в границите от 27,2% (круши) до 83% (кайсии).
Средно за страната, към 14 август 2024 г. изкупните цени на фуражната пшеница и царевицата се понижават съответно с 0,3% и 4,4% спрямо предходната седмица. При останалите основни зърнени и маслодайни култури се отчита леко поскъпване на седмична база, в рамките на 0,1% (рапица) – 0,9% (хлебна пшеница). Сравнявайки с аналогичния период на 2023 г., цените на зърнените култури са спаднали с между 4,2% (ечемик) и 16,1% (царевица). Слънчогледът се търгува с минималните 0,3% по-евтино спрямо миналата година, докато рапицата е поскъпнала с 9%.
