Регламентът на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата влезе в сила на 18 август.
Този регламент е ключов елемент от Европейския зелен пакт и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. Той въвежда правно обвързващи цели за възстановяване на увредените екосистеми, особено тези с най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия.
За да постигнат общите цели на ЕС, до 2030 г. държавите-членки трябва да възстановят най-малко 30% от обхванатите от новия закон местообитания (включително гори, пасища, влажни зони, реки, езера и коралови корита) и да ги приведат от „бедно“ в „добро състояние“. Целта е да се постигне 60% възстановяване до 2040 г. и 90% до 2050 г. Приоритет ще се дава на зоните по Натура 2000 до 2030 г., като държавите-членки трябва да гарантират, че тези зони няма да се влошат значително. До 2030 г. трябва да се възстановят най-малко 25 000 км реки и да се засадят допълнително най-малко три милиарда дървета.
Национални ангажименти
Законодателството, одобрено от министрите в Съвета на ЕС, задължава държавите да постигнат напредък по два от следните три показателя: индекс на полските пеперуди, дял на земеделската земя с особености на ландшафта с голямо разнообразие и запаси от органичен въглерод в обработваемата минерална почва. Трябва да се предприемат и мерки за увеличаване на общия индекс на птиците, живеещи върху земеделски земи, тъй като те са добри показатели за общото състояние на биологичното разнообразие.
През следващите две години всяка държава-членка на ЕС ще трябва да изготви национален план за възстановяване на природата, като предвиди и съответното финансиране на мерките в него. Изпълнението на регламента ще бъде отговорност на всяка държава-членка, а не на фермерите, тъй като ще трябва да бъдат определени национални цели, а мерките няма да са задължителни за фермерите. Всяка страна ще трябва да направи националните мерки достатъчно „финансово привлекателни“ за стопаните.
При гласуването в Съвета на ЕС България подкрепи окончателното приемане на регламента. Против бяха Унгария, Полша, Италия, Швеция, Финландия, Нидерландия и Кипър. Белгия се въздържа.
Реакции от европейската фермерска общност
Откакто Европейската комисия предложи този нов законодателен акт през юни 2022 г., фермерската общност изрази значителен отпор. Основната причина за противопоставянето бяха политическите спекулации, с които политиците в Европейския парламент искаха да спечелят повече популярност сред фермерите. Въпреки това, от първоначалното предложение на ЕК досега бяха направени отстъпки, които промениха мнението на фермерската общност в ЕС от „против“ закона до настоящата позиция, която не е категорично противопоставяне на правилата. Критиците, сред които организацията Copa-Cogeca, настояват да бъде предвиден отделен фонд за финансиране на мерките.
В момента средствата за прилагането са предвидени да бъдат осигурени от фондовете на ЕС за Общата селскостопанска политика (ОСП) и за регионално развитие, от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и от програмите LIFE и Хоризонт Европа.
Как стопанствата ще бъдат засегнати от регламента
Експерти на независимия Institute for Environmental Policy посочват няколко възможни въздействия върху селскостопанския сектор. Те обясняват, че някои разпоредби се отнасят до подобряване здравето на почвата – чрез индикатора за съдържание на въглерод в почвата – и възстановяване на характеристиките на ландшафта и популациите на птици и опрашители в земеделските земи. По отношение на характеристиките на почвата и ландшафта има количествено неопределени цели, изискващи само по-широко приложение на национално ниво.
Доказателствата показват, че 60-70% от почвите в ЕС са негативно засегнати от ерозия и деградация, което намалява тяхната производителност. Чрез разпоредбите в ОСП фермерите вече са задължени да отговарят на минимални стандарти за опазване на почвата и имат все по-големи възможности да получат подкрепа за тестване на техните почви и получаване на съвети, както и предприемане на действия за възстановяване на здравето на почвата, като преминаване към регенеративно земеделие, използване на повече покривни култури и др. Основен фактор тук ще бъде почвеното изпитване и съветите, които някои държави-членки вече предоставят безплатно на земеделските производители.
Повторното въвеждане на характеристики на ландшафта може да отнеме част от земята от производство, но това често са по-малко продуктивните краища на полето. Характеристиките на ландшафта са свързани с подобрени екосистемни услуги – опрашване на културите, естествен контрол на вредителите, контрол на ерозията и адаптиране към климата, които могат да стимулират дългосрочната устойчивост на селскостопанското производство. Въздействията варират в зависимост от мястото и начина на приложение, както и от вида на фермата, но последни проучвания показват, че цветните ивици и живите плетове имат неутрален до положителен ефект върху добивите.
Зоните в Натура 2000
По-значителни промени ще засегнат по-малка група ферми, които имат площи в защитени местообитания, както и стопанствата с торфища. Регламентът изисква от държавите-членки да възстановят и поддържат местообитанията, да избягват влошаване на тяхното състояние както вътре, така и извън защитените зони в Натура 2000. Местообитанията, където има селскостопанска дейност, покриват близо 200 000 км2 в ЕС, но по-голямата част от тях не са продуктивни земеделски земи – това са необработени пасища, шубраци, блата, мочурища и тундра, които се използват от малък брой фермери и собственици на добитък.
Земеделските стопанства в продуктивните земеделски райони на ЕС може да имат полета с местообитания, които не са икономически важни за фермата, но за които в регламента е предвидена финансова подкрепа. В случай, че на национално ниво е предвидена подкрепа, земеделски производители в региони с по-големи затревени площи с висока природна стойност и пасища, които се борят да се задържат икономически, могат да получат инвестиции за тяхното възстановяване и за поддържане на природосъобразното управление. Подходът на Съвета въвежда гъвкавост в разпоредбите, което позволява на правителствата да се съсредоточат върху възстановяването на местообитанията в една екосистема повече отколкото в друга, което означава, че националните заинтересовани страни могат да имат думата къде да се положат повече усилия.
Въз основа на научните доказателства няма причина да се смята, че Регламентът за възстановяване на природата представлява заплаха за европейската или световната продоволствена сигурност, посочват още експертите и напомнят, че извънредна разпоредба позволява спиране действието на регламента в случай на непредвидими, изключителни и непредизвикани събития, застрашаващи селскостопанското производство. Такива дерогации вече бяха направени за 2024 г. за няколко стандарта за ДЗЕС.
График за изпълнение на националните планове
Предизвикателство за националните администрации ще бъде планирането на националните планове за възстановяване на природата в рамките на дадените срокове. Това изисква значителни инвестиции, усилия и ресурси на национално, регионално и местно ниво. Плановете трябва да бъдат представени за одобрение в Брюксел до 18 август 2026 г. и да съдържат график за изпълнение, както и да са подсигурени с финансови ресурси.
Комисията ще оцени стратегиите и може да направи забележки, които държавите-членки трябва да вземат предвид и в рамките на шест месеца след това всяка държава трябва да финализира своя план, да го публикува и представи на ЕК. Европейската агенция по околна среда ще изготвя редовни технически доклади за напредъка по целите.
Новият регламент е възможност за значителни икономически ползи, тъй като по изчисления на Комисията всяко инвестирано евро може да генерира печалба от най-малко 8.
