Мит е, че след 1989 г. в България започва обезлюдяването на селата и селските райони. Това не е така. Обезлюдяването им започва много преди това, както красноречиво показват цифрите.
Около 24.31% от населението на България живее в селските райони според данни от 2020 година През 2010 година около 27.5% от населението на България е живяло в селските райони. През 1989 година около 33.97% от населението на България е живяло в селските райони. През 1970 година около 41.1% от населението на България е живяло в селските райони. През 1960 година около 62.90% от населението на България е живяло в селските райони. През 1900 година около 77.1% от населението на България е живяло в селските райони.
Както се вижда, цифрите намаляват стабилно от началото на миналия век, а най-големият срив в населението на селските райони не е след промените през 1989 г, а в годините между 1900 и 1989 г.
След 1989 г. България преминава през значителни икономически и социални промени, които оказват дълбоко влияние върху развитието на земеделието, което е главният икономически отрасъл на селските райони. Преходът от централизирана планова икономика към пазарна икономика доведе до редица реформи и предизвикателства за селскостопанския сектор.
Една от първите и най-значими стъпки в реформите беше реституцията на земеделската земя. Възстановяването на собствеността върху земята на бившите собственици или техните наследници в реални граници доведе до раздробяване на земеделските площи и създаване на множество малки стопанства. Този процес беше съпроводен от приватизация на държавните земеделски предприятия и кооперации без мисъл за бъдещето и без трансформирането им в акционерни дружества.
Преходът към пазарна икономика изискваше адаптация на земеделските производители към новите условия. Много от тях трябваше да се справят с липсата на капитал, модерна техника и технологии, както и с новите пазарни механизми. Българското земеделие се оказа неподготвено за конкуренцията на един отворен свободен пазар. Въпреки тези предизвикателства, някои стопанства успяха да се адаптират и да започнат да прилагат по-ефективни и устойчиви земеделски практики.
Присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. донесе нови възможности и предизвикателства за земеделието. Европейските фондове и програми за развитие на селските райони предоставиха значителни средства за модернизация и развитие на земеделските стопанства. Въпреки това, адаптацията към европейските стандарти и регулации изискваше значителни усилия и инвестиции. Естествено, много от малките стопанства не успяха да се справят с това. И въпреки това България има един от най-големите проценти в ЕС на стопанства под 100 ха – 91%.
През последните години се наблюдава тенденция към модернизация и внедряване на нови технологии в земеделието. Използването на съвременни агротехнически методи, автоматизация и дигитализация на процесите помагат за повишаване на продуктивността и устойчивостта на земеделските стопанства. Въпреки това, много малки и средни стопанства все още срещат трудности при достъпа до финансиране и технологии.
Въпреки постигнатия напредък, българското земеделие продължава да се сблъсква с редица предизвикателства. Липсата на млади хора, които да се занимават със земеделие, климатичните промени и нестабилните пазарни условия са само част от проблемите, които трябва да бъдат решени.
Развитието на земеделието в България след 1989 г. е сложен и многопластов процес, който включва редица реформи, предизвикателства и успехи. Въпреки трудностите, секторът продължава да се развива и адаптира към новите условия, като се стреми към устойчиво и конкурентоспособно бъдеще.
Уедряването на земеделието е процес, който се наблюдава в много страни, включително България. Този процес се дължи на няколко основни причини:
Големите земеделски стопанства могат да постигнат по-ниски производствени разходи на единица продукция благодарение на икономиите от мащаба. Това включва по-ефективно използване на техника, труд и ресурси. Големите стопанства имат по-лесен достъп до финансиране и модерни технологии, което им позволява да инвестират в иновации и да повишат продуктивността си. В условията на глобализиран пазар, големите стопанства са по-конкурентоспособни и могат по-лесно да се адаптират към променящите се пазарни условия и изисквания. Европейските и националните политики често предоставят субсидии и стимули, които са по-достъпни за големите стопанства. Това насърчава уедряването на земеделските площи. Липсата на работна ръка в селските райони също допринася за уедряването на земеделието. Големите стопанства могат да автоматизират процесите и да намалят зависимостта си от ръчен труд. Тези фактори водят до концентрация на земеделските земи в по-големи стопанства, което има както положителни, така и отрицателни последици за селското стопанство и селските общности.
Защо младите не искат да работят в земеделието
Земеделието е един от най-старите и важни сектори на икономиката, но в последните десетилетия се наблюдава тенденция на намаляване на интереса сред младите хора към тази професия. Причините за това са многобройни и комплексни.
Земеделието често не предлага конкурентни заплати в сравнение с други сектори. Младите хора търсят професии, които предлагат по-високи доходи и по-добри финансови перспективи. Земеделието е силно зависимо от климатичните условия и пазарните колебания, което води до несигурност на доходите. Това прави сектора по-малко привлекателен за младите хора, които търсят стабилност.
Животът в селските райони често е свързан с ограничени социални и културни възможности. Младите хора предпочитат да живеят в градовете, където има повече възможности за развлечение и социални контакти. В много общества земеделието не се възприема като престижна професия. Младите хора често се стремят към професии, които се считат за по-престижни и уважавани.
Много млади хора не получават достатъчно образование и обучение в областта на земеделието. Липсата на знания и умения ги прави по-малко склонни да изберат тази професия. Започването на земеделски бизнес изисква значителни инвестиции и достъп до земя, което може да бъде трудно за младите хора. Липсата на подкрепа и финансиране също е сериозен проблем.
Въпреки че модернизацията и автоматизацията на земеделието могат да повишат продуктивността, те също така намаляват нуждата от работна ръка. Това може да намали възможностите за заетост в сектора. Младите хора често се интересуват от нови технологии и иновации, но земеделието може да изглежда като по-традиционен и по-малко технологично напреднал сектор.
За да се привлече повече млади хора към земеделието, е необходимо да се предприемат мерки за подобряване на икономическите условия, предоставяне на образование и обучение, както и създаване на социални и културни възможности в селските райони.
Дори социалистическия строй с неговата задължителна адресна регистрация и местожителство не е успял да задържи младите в селата. И дори в богата Швейцария селското население намалява. През 2023 г. около 25.8% от населението на Швейцария живее в селските райони. Което е колкото и в България. През 1940 г. този процент в страната на кравите Милка е бил 47%. И причините навсякъде са подобни. Колкото и да е парадоксално, дори и баснословните субсидии в Швейцария не задържат младите в селските райони. Имайки възможност да получат добро образование в престижни университети младите швейцарци трудно се завръщат в семейната ферма след това, предпочитайки по-доходоносна кариера в градовете.
Обезлюдяването на селските райони е глобален феномен, който засяга много страни, включително България и други европейски държави. Този процес има множество причини, които могат да бъдат разделени на икономически, социални и демографски фактори.
В селските райони често липсват достатъчно възможности за трудова заетост, което кара младите хора да мигрират към градовете в търсене на по-добри икономически перспективи. Традиционното земеделие често не е достатъчно доходоносно, за да осигури приличен стандарт на живот. Това води до изоставяне на земеделските дейности и миграция към градовете. Градовете предлагат по-добър достъп до качествено образование и здравеопазване, което е важен фактор за много семейства. Липсата на тези услуги в селските райони е значителен стимул за миграция.
Животът в селските райони може да бъде социално изолиращ, особено за младите хора, които търсят повече социални и културни възможности. В много селски райони раждаемостта е ниска, а населението застарява. Това води до естествено намаляване на населението и обезлюдяване. Вътрешната миграция е основен фактор за обезлюдяването на селските райони. Младите хора често напускат селата в търсене на по-добри възможности в градовете.
В България реституцията на земи след падането на социализма доведе до раздробяване на земеделските земи и затруднения в тяхното ефективно използване. Това допълнително усложни икономическата ситуация в селските райони. Преходът към пазарна икономика и свързаните с него социални и политически промени също допринесоха за обезлюдяването на селските райони в България.
Решения за обезлюдяването на селските райони
Обезлюдяването на селските райони е сериозен проблем, който изисква комплексни и координирани усилия за решаване. Ето някои от основните стратегии, които могат да помогнат за справяне с този проблем:
Икономически мерки
Създаване на работни места: Развитието на местния бизнес и привличането на инвестиции в селските райони могат да създадат нови работни места и да задържат населението. Това включва подкрепа за малки и средни предприятия, както и стимули за нови бизнеси.
Развитие на селския туризъм: Селският туризъм може да бъде важен източник на доходи и работни места. Подкрепата за туристически инициативи и подобряването на инфраструктурата могат да направят селските райони по-привлекателни за туристите.
Социални и инфраструктурни мерки
Подобряване на образованието и здравеопазването: Осигуряването на качествено образование и здравеопазване в селските райони е ключово за задържане на младите семейства. Това включва модернизация на училищата и здравните заведения, както и привличане на квалифицирани специалисти.
Развитие на инфраструктурата: Подобряването на транспортната и комуникационната инфраструктура може да улесни достъпа до селските райони и да ги направи по-привлекателни за живеене и работа.
Демографски и социални мерки
Подкрепа за младите семейства: Предоставянето на финансови стимули и социални услуги за младите семейства може да ги насърчи да останат в селските райони. Това включва субсидии за жилища, детски градини и други социални услуги.
Социална интеграция и културни инициативи: Организирането на културни и социални събития може да подобри социалната интеграция и да създаде усещане за общност. Това може да включва фестивали, спортни събития и други инициативи, които насърчават социалното взаимодействие.
Политически и административни мерки
Децентрализация на управлението: Прехвърлянето на повече правомощия и ресурси към местните власти може да подобри управлението и да позволи по-добро адаптиране към местните нужди и условия.
Интегрирани политики за развитие: Разработването на интегрирани политики, които обхващат различни аспекти на развитието на селските райони, може да осигури по-ефективно и координирано решаване на проблемите.
Решаването на проблема с обезлюдяването на селските райони изисква комплексен подход, който включва икономически, социални, инфраструктурни и политически мерки. Само чрез координирани усилия на всички нива на управление и активно участие на местните общности може да се постигне устойчиво развитие и задържане на населението в селските райони. Европейската комисия също предприема редица мерки за справяне с обезлюдяването на селските райони. Засега не много успешно.
Ася Василева
