Американските фермери разделят културите, които отглеждат на две:
cover crops и cash crops (парични култури). Такива, от които печелят пари и такива, които им помагат да печелят пари от първите без да им носят приходи. Цената за отглеждането на cover crops (междинни и покривни култури) се изплаща от повишените добиви на стоковите (паричните) култури.
В САЩ основната парична култура е царевицата. Но очевидно в България няма да може. Печеливша стратегия за българските земеделци е балансиране на риска в културите с по-малък шанс за успех.
Грешка в технологията е да направиш разходи като за добив от 800 кг/дка царевица, а в суха година да получиш 100-150 кг/дка. Много по-печеливша стратегия е разходите да са направени с оглед на добив 400-450 кг/дка царевица. Така в добра година ще се постигат добиви от около 650 кг/дка, а в суха – земеделецът няма да е на огромна загуба. Технологично да заложиш бройки и торови норми за 800-900 кг/дка царевица е хазарт, при положение че вероятността за 0 кг/дка е два-три пъти по голяма от вероятността за 900 кг/дка. Дългосрочно ако имаш в 5 години една с 900 кг/дка, две с 350 кг/дка ,една с 150 кг/дка и една с 0 кг/дка са 250 кила средно в 5 годишен цикъл разходите се балансират с приходите. Ако всяка година залагаш разходи като за 900 кг/дка то сметката не излиза. В България все още условията са много добри за есенниците и разходите при тях все още се покриват от приходите.
Паричната култура, наричана още печеливша, е земеделска култура, която се отглежда, за да се продава с цел печалба.
В по-ранни времена товарните култури обикновено са били само малка (но жизненоважна) част от общия добив на фермата, докато днес, особено в развитите страни и сред дребните земеделски стопани, почти всички култури се отглеждат главно за приходи. В най-слабо развитите страни паричните култури обикновено са култури, които привличат търсене в по-развитите страни и следователно имат известна експортна стойност.
Цените на основните търговски култури се определят на международните търговски пазари с глобален обхват, с някои местни вариации (наричани „базис“) въз основа на транспортните разходи и местния баланс между търсенето и предлагането. Следствие от това е, че нация, регион или отделен производител, разчитащ на такава култура, може да претърпи ниски цени, ако огромна реколта на друго място доведе до излишно предлагане на световните пазари. Тази система е критикувана от традиционните фермери. Пшеницата е пример за продукт, който е податлив на значителни промени в цените на стоковите фючърси.
Въпросите, свързани със субсидиите и търговските бариери за такива култури, станаха спорни в дискусиите за глобализацията. Много развиващи се страни заемат позицията, че настоящата международна търговска система е несправедлива, защото е довела до намаляване на митата за промишлени стоки, като същевременно позволява ниски мита и селскостопански субсидии за селскостопански стоки. Това затруднява развиващата се нация да изнася стоките си в чужбина и принуждава развиващите се страни да се конкурират с вносни стоки, които се изнасят от развитите страни на изкуствено ниски цени. Практиката на износ на изкуствено ниски цени е известна като дъмпинг и е незаконна в повечето страни. Противоречията по този въпрос доведоха до провала на търговските преговори в Канкун през 2003 г., когато Г-22 отказа да разгледа точки от дневния ред, предложени от Европейския съюз, освен ако не бъде разгледан въпросът за селскостопанските субсидии.
Паричните култури, отглеждани в региони с умерен климат, включват много зърнени култури (пшеница, ръж, царевица, ечемик, овес), маслодайни култури (напр. гроздови семки, синапено семе), зеленчуци (напр. картофи), дървета за добив на дървен материал (напр. смърч, бор, ели), плодове (напр. ябълки, череши) и меки плодове (напр. ягоди, малини).
В Съединените щати канабисът се счита от някои за най-ценната култура. През 2006 г. в проучване на Джон Гетман, изследовател на политиката за марихуаната, е съобщено, че за разлика от правителствените данни за легални култури като царевица и пшеница и използвайки прогнозите на проучването за производството на канабис в САЩ по това време, канабисът е посочен като „най-добрата култура в 12 щата и сред трите най-добри култури в 30“. Проучването също така оценява производството на канабис по това време (през 2006 г.) на 35,8 милиарда щатски долара, което надвишава комбинираната стойност на царевицата от 23,3 милиарда долара и пшеницата от 7,5 милиарда долара.
