Моделът на JRC изчислява, че ЕС консумира вносни продукти, използвайки обработваема земя, еквивалентна на размера на Испания
Устойчивото управление на земята е от ключово значение за борбата със загубата на биологично разнообразие в резултат на човешката дейност. За да проучи връзката между потреблението на ЕС и земеползването, JRC, в сътрудничество с Евростат, разработи модел, предоставящ годишни оценки на земния отпечатък на ЕС (т.е. площта, необходима за производството на продуктите, които консумираме).
Моделът разглежда три вида земя: обработваема земя, пасища и горска земя (използвана за производство на изделия от дървен материал). Тя отчита земята, използвана в страните на ЕС, и земята, използвана извън ЕС за отглеждане на вносни продукти. За моделиране на търговския компонент бяха анализирани поотделно повече от 500 храни и продукти на биологична основа. Моделът преработва търговските данни, за да определи правилно внесения продукт към държавата, в която е използвана земеделска или горска земя за производството му. Например обработваемата земя, включена във вноса на шоколад в ЕС от Швейцария и консумирана в ЕС, се разпределя за страните, в които какаото първоначално е било отглеждано.
Моделът изчислява, че от 2014 г. до 2021 г. ЕС е бил нетен вносител на обработваема земя (използвана за отглеждане на продукти, потребявани в ЕС) и нетен износител на пасища (използвани за отглеждане на продукти, потребявани извън ЕС). За горските земи нетната търговия се колебае ежегодно: вносът и износът са в един и същ диапазон; някои години първите са по-големи, други вторите.
През 2021 г. ЕС внесе обработваема земя от 50 милиона хектара (ha) — приблизително размера на Испания — и изнесе обработваема земя от 28 милиона хектара (около половината от вноса). Вътрешното използване на обработваемата земя (измерено по отношение на реколтата на площ) се равнява на 94 милиона хектара. Основните държави, от които ЕС внася обработваема земя, са Аржентина, Бразилия и Украйна. Основните стоки, произведени на тези обработваеми земи, са растителни масла (напр. палмово масло и слънчогледово масло), маслодайни култури (например рапица и соя) и остатъци от хранително-вкусовата промишленост, като кюспета (предимно за храна за животни).
Моделът изчислява, че средният гражданин на ЕС е използвал 0,26 хектара обработваема земя през 2021 г., за да задоволи годишните си нужди от потребление на храни и други продукти на биологична основа (напр. добитък, масла или памук). За сравнение, средният гражданин на света е използвал около 0,19 хектара през същата година.
През 2021 г. използването на обработваема земя от ЕС също е било малко над ограничението от 0,25 хектара обработваема земя на гражданин на света, определено от Рамка на планетарните граници. Тази граница е определена, за да се избегне рискът от необратими щети на планетата.
