Фермерите могат да видят изискванията им, както и всички случаи за санкции
Днес, в 78 брой на „Държавен вестник“ от 13 септември 2024 г. е обнародвана Методиката за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план.
Тя определя основните правила, които трябва да се спазват от производителите, за да получат необвързани и обвързани с производството плащания.
Описани са
всички изисквания на ДЗЕС
както и временните дерогации по ДЗЕС 5, ДЗЕС 6, ДЗЕС 7, ДЗЕС 9 с отлагане на изискванията като срокове и периоди в случай на метеорологични условия.
Изписана е подробно и системата, по която се извършва контрол и при необходимост ще се прилагат санкции при неспазване. Ще се спазва принципа на пропорционалността, ефективността при изчисляването на тези санкции въз основа на плащанията, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати.
Правните основания на специфичните разпоредби стъпват на националната нормативна уредба, поредица регламенти и десетина наредби, според които се определя степента на изпълнение или неизпълнение на стандартите и на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ).
Земеделските стопани с максимален размер на стопанствата до 10 ха земеделска площ се освобождават от проверки за спазване на предварителните условия и от санкциите.
Стандарт за ДЗЕС 1
„Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство“.
Той определя, че съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5 % спрямо референтното съотношение между постоянно затревени площи и обща земеделска площ от 13,17 %, определено през 2018 г.
Съотношението на постоянно затревените площи се определя всяка година въз основа на площите, декларирани за същата година. Съотношението ще се определя от компетентната дирекция в МЗХ.
При спад на съотношението с повече от 5 % през съответната година, земеделските стопани, които са преобразували постоянно затревени площи и са допринесли за намалението на съотношението, ще се задължават обратно да възстановят в постоянно затревени площи (ПЗП) разораните през съответната година ПЗП.
При опазване на влажни зони и торфища при всички видове земеделски площи се забраняват:
– всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран – 20 – 35 см или плитка оран – 10 – 20 см), дълбоко разрохкване (60 – 80 см);
– пресушаването и дренирането;
– преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;
– изгарянето на растителността;
– използването на минерални и органични азотсъдържащи торове и продукти за растителна защита.
Териториалният обхват на влажните зони е определен от МОСВ.
Стандарт за ДЗЕС 3
„Забрана за изгаряне на стърнища“.
Той определя забрана за изгарянето на следжътвените растителни остатъци от зимни и/или пролетни зърнено-житни култури със слята повърхност (пшеница и спелта, ръж, тритикале, овес, ечемик, ориз, лимец), оставени на земната повърхност.
Стандарт за ДЗЕС 4
„Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения“.
Той определя забрана за използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита в буферни ивици.
Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) граничи с повърхностен воден обект (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), в това число и главните канали към оризовите клетки.
Буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти (течения) с ширина минимум 5 м от водния обект и в която е забранено прилагане на минерални и/или органични азотсъдържащи торове и/или третиране с продукти за растителна защита (ПРЗ), трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година.
За отправна точка при измерване на буферната ивица ще служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брегът на водния обект.
При наклон на парцела от 5 % до 10 % включително затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 5 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори с минерални и/или органични азотсъдържащи торове и пръска с ПРЗ – общо 10 м.
При площи с наклон над 10 % затревяването на буферната ивица ще се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 45 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори и пръска с ПРЗ – общо със затревената буферна ивица да не се тори и пръска – в рамките на 50 м.
Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на главните напоителни и отводнителни канали са с минимална ширина – 2 м.
Стандарт за ДЗЕС 5
„Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклонът на склона“
Приложим е за изпълнение, когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения от стопанството са с наклони над 10 %.
Оризовите клетки (оризища) са изключени от изискванията на стандарта.
Трайни насаждения, различни от овощни видове и лозя, оранжерийни площи, разсадници, дървесни култури с кратък цикъл на ротация, също са изключени от изискванията на стандарта.
Стандарт за ДЗЕС 6
„Поддържане на минимална почвена покривка през периоди, които са най-чувствителни“
Ще се прилага през чувствителен период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия и повърхностно разпрашаване вследствие на екстремно засушаване).
Чувствителният период за територията на страната е от 1 юни до 30 септември.
За да се изпълни стандартът, трябва да е осигурена на минимум 80 % от обработваемата земя на стопанството минимална растителна (почвена) покривка в периода от 1 юни до 30 септември.
При обработваемите земи минимална почвена покривка може да се осигури чрез прилагане на следните практики:
– налична основна култура; или
– налична втора или междинна/покривна култура; или
– оставяне на растителни остатъци, включително стърнища и/или самозасети площи; или
– мулчиране.
При изпълнението на стандарта се дава възможност да бъде осигурена последваща култура в рамките на:
– две седмици след премахването на предходната растителна покривка;
– три седмици след премахването на предходната растителна покривка само за площите с последваща култура рапица.
При трайните насаждения (овощни видове и лозя) осигуряването на минимална почвена (растителна) покривка се постига чрез: затревяване на междуредията, и/или засяване на покривни култури в междуредията, и/или мулчиране.
Стандарт за ДЗЕС 7
„Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода или диверсификация на културите“.
Ще се изпълнява чрез прилагане на ротация или чрез диверсификация на културите.
При избор на ротация се прилагат следните правила:
– на обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво земеделски парцел върху минимум 35 % от обработваемата земя в стопанството си;
– втората култура се счита за ротация, ако е засята/засадена след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура;
– при избор на изпълнението на настоящия стандарт чрез ротация земеделският стопанин след третата година е длъжен да гарантира, че всички земеделски парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура, отглеждана през референтната 2023 г.
На обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин трябва да осигурява ежегодно разнообразяване на културите чрез диверсификация при спазване на следните правила:
– при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е над 10 и до 30 ха включително, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне две различни култури; основната култура не може да превишава 75 % от обработваемата земя;
– при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е повече от 30 ха, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне три различни култури. Основната култура не може да заема повече от 75 % от обработваемата земя, а двете основни култури не могат да обхващат заедно повече от 95 % от обработваемата земя.
Изискванията няма да се прилагат и в следните случаи:
– стопанства, в които повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;
– стопанства, в които повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от годината или от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; или
– при площ на обработваемата земя до 10 ха включително;
– за земеделските площи, сертифицирани за биологично растениевъдство.
Всички основни култури или ясно различими растителни остатъци от тях следва да са налични в периода 15 май – 15 юли в годината на кандидатстване.
Земеделският стопанин може да отглежда повече от една основна култура през годината на заявяване.
За целите на изчисляване на дяловете на различните култури при диверсификация:
– площта, заета от дадена култура, може да включва особености на ландшафта, подлежащи на задължението за запазване съгласно стандарт ДЗЕС 8;
– всеки хектар в рамките на цялата обработваема земя в дадено стопанство ще се отчита само веднъж в една референтна година.
Там, където културите се отглеждат в отделни редове, културите ще се броят като различни култури, когато заемат най-малко 25 % от тази площ.
Площта, заета от различните култури, се изчислява, като площта, заета от смесените култури, се раздели на броя на културите, които заемат най-малко 25 % от тази площ, независимо от действителния дял на съответната култура на тази площ.
При площи, на които смесените култури представляват основна култура, която се подсява с втора култура, площта се счита за заета само от основната култура.
Площи със смески, ще се считат за заети от една-единствена култура независимо от включените в сместа отделни култури и при условие че тези видове не се използват като култура от група треви и тревни фуражи.
Площи, върху които различните култури се отглеждат една до друга, като всяка култура обхваща площ, която е по-малка от определения минимален размер от 0,1 ха, могат да бъдат разглеждани като покрити с една-единствена култура (културата с най-голяма площ).
Площи, заети от видовете от група треви и тревни фуражи, бобови култури или оставени под угар площи не се отчитат като смесени култури.
Стандарт за ДЗЕС 8
„Запазване на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство“.
Той задължава стопанствата да:
– запазват съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, синори, живи плетове и редици дървета, дървета в група) и тераси;
– запазват съществуващите живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане на малките при птиците (от 1 март до 31 юли);
– запазват и поддържат съществуващите постоянно затревени площи от нежелана растителност – орлова папрат, чемерика, айлант и аморфа.
Площи на ландшафта, определени за запазване, са:
– отделни дървета с корона с диаметър не по-малък от 4 м;
– синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;
– живи плетове и редици дървета с широчина между 1 и 15 м;
– дървета в група с максимална площ до 0,3 ха;
– тераси.
Стандарт за ДЗЕС 9
„Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на Натура 2000“ .
Той изисква земеделските стопани да не преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни – разположени в зоните „Натура 2000“.
Списъкът на тези защитени зони е обнародван в „Държавен вестник“.
Когато земеделският стопанин е разорал или преобразувал постоянно затревена площ, включена в слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи“, е задължен обратно да преобразува площта в постоянно затревена площ. Датата, до която земеделският стопанин следва да е възстановил преобразуваната площ, не може да е по-късна от датата на подаване на единното заявление за следващата година.
Прилагане на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ)
Неизпълнението на изисквания от ЗИУ, както са определени в настоящата методика, ще води до намаляване на плащанията към земеделските стопани.
Приложение определя процентното съотношение на санкциите за намаляване на плащанията при установено неизпълнение на изискванията, попадащи в тематичния обхват на ЗИУ.
Системата на контрол ще се прилага на принципа на пропорционалност
Ще се извършва ежегоден преглед от компетентните контролни органи.
За всеки стандарт или изискване компетентният контролен орган ще дава оценка на значимостта на неспазването въз основа на критериите „тежест“ (сериозност), „степен“ (обхват) и „продължителност“.
При повтаряемост и наличието на умисъл при установено неспазване адмистративните санкции ще се кумулират.
Внимание! Временни дерогации…
При прилагането на ДЗЕС 5, ДЗЕС 6, ДЗЕС 7 или ДЗЕС 9 се допускат временни дерогации от изисквания като срокове и периоди, в случаи на метеорологични условия, които не позволяват на земеделските стопани да изпълнят изискванията през дадената година.
Обхватът на тези временни дерогации е ограничен само до земеделските стопани и до районите, които са засегнати от екстремните метеорологични условия.
Редът и начинът за определяне и прилагане на дерогациите ще съдържа минимум следните елементи за временно освобождаване:
– засегнат стандарт и/или изискване за ДЗЕС;
– причини;
– териториален обхват;
– продължителност.
Как ще изглеждат административни санкции при различни варианти
Ще се налагат само, когато неспазването е резултат от действие или бездействие, за което бенефициентът е пряко отговорен.
Административните санкции ще се прилагат посредством намаляване или изключване на целия размер на плащанията, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати.
Намаленията или изключванията ще се изчисляват въз основа на плащанията, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати през календарната година, през която е настъпило неспазването.
При изчисляването на намаленията и на изключванията ще се вземат предвид тежестта, степента, продължителността или повторяемостта и наличието на умисъл при установеното неспазване. Налаганите административни санкции ще са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Намалението като общо правило ще представлява 3 % от общия размер на плащанията
Когато неспазването не оказва въздействие или има само незначително въздействие, няма да се прилага административна санкция.
При случаи на установено неумишлено неспазване въз основа на оценката, предоставена от компетентния контролен орган, ще има намаление до 1 %.
Когато се използва системата за мониторинг на площта, за установяване на случаи на неспазване, намалението, ще се редуцира до 0,5 %. Когато случаите на неспазване са установени чрез системата за мониторинг на площта, намалението може да е и до 2 % от общия размер на плащанията.
Когато неспазването има сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт или представлява пряка опасност за общественото здраве или за здравето на животните, процентната стойност може да се увеличава до 10 %.
Когато едно и също неспазване продължава или се повтори веднъж в рамките на 3 последователни календарни години, процентното намаление е 10 % от общата сума на плащанията.
Следващи случаи на същото неспазване в рамките на три последователни календарни години без основателна причина от страна на бенефициента ще се считат за случаи на умишлено неспазване и ще се налага намаление от 15 %.
Когато установено неспазване не оказва въздействие или има само незначително въздействие върху постигането на целта на съответния стандарт, няма да се взема предвид за целите на определянето на повторяемостта или на продължаването на неспазването.
Процентното намаление за установено умишлено неспазване е най-малко 15 % от общата сума на плащанията. Въз основа на оценката на неспазването, предоставена от компетентния контролен орган, като вземе предвид критериите, разплащателната агенция може да реши да увеличи тази процентна стойност и до 100 %.
Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено неумишлено неспазване, което не е с незначително въздействие и се повтаря, процедурата за определяне на намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности се сумират. Общото намаление обаче не може да надвишава:
– 1. 5 % от общата сума на плащанията и подкрепата, когато нито един от случаите на неспазване няма сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт,
– 10 % от общата сума на плащанията и подкрепата, когато поне един от случаите на неспазване има сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт или изискване или представлява пряк риск за общественото здраве или за здравето на животните.
Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено повтарящо се неумишлено неспазване, процедурата за определяне на намалението ще се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности на намаленията се сумират. Стойността на намалението обаче не може да надвишава 20 % от общата сума на плащанията и подкрепата.
Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено умишлено неспазване, процедурата за определяне на намалението ще се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности на намаленията се сумират. Стойността на намалението обаче не може да надвишава 100 % от общата сума на плащанията и подкрепата.
