Почти един на всеки трима фламандски фермери се опасява, че ще трябва да прекрати дейността си по-рано от очакваното през следващите пет години, според проучване на фламандския фермерски съюз Boerenbond. Повече от половината от тях дори казват, че искат да намалят, прекъснат или изоставят фермата си през този период.
Общо 1365 членове на организацията участваха в проучването, проведено през септември, което оценява опасенията в селскостопанския сектор по отношение на правителствените политики във Фландрия – по-специално новия указ за азота.
Резултатите показват, че почти целият сектор (97%) е притеснен от въздействието на тези политики върху достъпа до земя за техния бизнес. Един на всеки трима се страхува, че ще трябва да подаде молба за фалит през следващите пет години.
Boerenbond казва, че фламандското правителство “не е надежден партньор, с постоянно променящи се регулации, като правно крехкия указ за азота и скимирането на квотите за емисии”.
“Време е селското стопанство да бъдe признато за стратегически сектор и да бъдe третирано с необходимия приоритет и планиране. Секторът допринася за 120 000 работни места и е от стратегическо значение за осигуряването на нашите собствени доставки на храна.”
Валония е изправена пред подобни предизвикателства. По време на селскостопанския панаир в Либрамонт през юли Федерацията на младите фермери (FJA) предупреди, че половината от фермерите и фермите могат да изчезнат в рамките на едно поколение поради застаряващата демография и икономическите трудности. Смята се, че 70% от 12 500 валонски ферми ще сменят собственика си през следващите пет до шест години.
Според проучване, проведено от Ipsos за CBC Bank през юни, един на всеки двама валонски фермери смята, че дейността му не е печеливша, а над една трета обмисля да продаде фермите си.
Организации в сектора призовават новото правителство на Валония да отпусне устойчиво финансиране в подкрепа на инициативите за наследяване на земеделските стопанства.
Много други страни също се сблъскват с подобни предизвикателства в селскостопанския сектор. Ето някои примери:
Франция: Френските фермери често се оплакват от ниски изкупни цени на млякото и месото, както и от високите разходи за производство. Промените в регулациите и натискът за намаляване на въглеродните емисии също създават допълнителни трудности.
Германия: Германските фермери са изправени пред предизвикателства, свързани с намаляване на използването на пестициди и торове, както и с адаптацията към нови екологични стандарти. Освен това, демографските промени и застаряването на населението в селските райони също са проблем.
Италия: Италианските фермери се борят с климатичните промени, които водят до суши и наводнения, както и с конкуренцията от вносни продукти. Освен това, бюрократичните пречки и липсата на млади хора, които да поемат семейните ферми, са сериозни предизвикателства.
Испания: Испанските фермери са изправени пред проблеми, свързани с водоснабдяването, особено в южните региони, където сушите са чести. Освен това, ниските изкупни цени и високите разходи за производство също са сериозни проблеми.
Съединените щати: Американските фермери се сблъскват с предизвикателства, свързани с климатичните промени, търговските войни и намаляването на доходите. Освен това, концентрацията на земеделския сектор в ръцете на големи корпорации създава натиск върху малките и средни фермери.
