Данните от скорошното преброяване (2021 г.) в гръцкото земеделие дават представа за селскостопанския сектор на страната. Средната площ на земеделското стопанство не надвишава 53,8 дка, общата използвана земеделска земя е 28 244 495 декара, което е намалeние с 18,8% спрямо преброяването през 2009 г. Стопанствата, т.е. ангажираните земеделски стопани/животновъди, са намалели от 723 хил. на 530 мм (спад от 26,6%). Намаляването на населението, урбанизацията, застаряването на населението в селските райони доведоха до намаляване на заетото в земеделието население с 1/4. Въпреки това населението, заето в селското стопанство като основна или второстепенна професия, е значително.
 |
| 1. |
Обработваемата земя представлява 47,9%, лозята – 2,1%, овощните култури – 27,4%, оранжериите – 0,2% и други земи – 27,4%.
През дванадесетте години след преброяването през 2009 г. всички видове култури са намалели, с по-малък спад при овощните култури (9,7%) и по-голям спад в други райони (31,1%). Само площта на оранжериите се е увеличила от 42 864 акра до 48 720 акра. (увеличение с 13,7%), но те все още обхващат много малка част от обработваемата земеделска земя.
Същата низходяща картина е регистрирана и в животновъдството. С изключение на говедата, чийто брой от 2009 г. насам е намалял леко, от 648 хил. на 624 хиляди (намаление с 3,7%), при останалите категории намалението е: 15,7% при овцете, 21,6% при свинете, 25,3% при козите и 26,7% при домашните птици.
В пчеларството кошерите се увеличават леко с 1%, от 944 хил. на 952 хил., а биологичното земеделие се увеличава с 19,3%, от 1,308 млн. дка на 1 560 млн. дка.
 |
| 2. |
От обобщените данни от преброяването виждаме, че селскостопанският сектор се движи с различни скорости. Релефът на страната: малки равнини, големи масиви, острови и др. играе решаваща роля. 70,8% от земеделската земя е изправена пред природни или други ограничения. В Северна Гърция и Тесалия равнините водят до средна използвана земеделска земя (UAA), варираща от 77,5 декара в Тесалия до 124 дка в Западна Македония.
От друга страна, в останалата част на страната, средното стопанство варира от около 20 дка (Атика 20,9 дка и Йонийските острови 28,3 дка) до малко над 50 дка. (Северно Егейско море 54,6 дка). От предишното преброяване във всички региони обработваемата земя е намаляла, но в Северна Гърция и Тесалия спадът е по-малко от 20%, докато в южната част на Егейско море (-34%) и Епир (-31,3%) спадът е над 30%. Ако в Южно Егейско море основната причина се крие в масовата промяна в туризма, то в Епир причините са свързани с демографския спад и голямото намаляване на животновъдството.
По отношение на културите, в Северна Гърция и Тесалия преобладават от 72% (Централна Македония) до 80% (Източна Македония и Тракия) полските култури (зърнени култури, памук и др.). Овощните култури (маслини, плодове и др.) доминират там, където обработваемата земя е по-малка и теренът налага ограничения (Пелопонес 71%, Атика 62%, Йонийски острови 49,4%, Крит 40,3%).
Икономическият отпечатък на полските култури, които съставляват почти половината от обработваемата площ (47,9 %), е непропорционален на техния размер. Полските култури представляват 22,5% от брутната стойност на селскостопанската продукция (растениевъдство и животни) през 2019 г. По-конкретно, зърнените култури съставляват 6,5% от общия брой, промишлените предприятия (главно памук) 8,4%. Овощните култури, зеленчуците и оранжериите показват по-добра картина, като кумулативно дават 52,8% от брутната стойност. По-конкретно, плодовете дават 22,1%, зеленчуците — 19,2%, зехтинът — 8% (референтната година е преди скока на цената на зехтина) и картофите — 3,5%.
 |
| 3. |
Икономическа сила на индустрията и липса на инвестиции
Селскостопанският сектор е един от малкото сектори на икономиката, които са издържали през последните петнадесет години. През 2021 г. селското стопанство (заедно с горското и рибното стопанство) генерира брутна добавена стойност от 7,13 %, което съответства на 3,9 % от БВП (през 2008 г., преди кризата, с по-висок БВП, делът на селското стопанство в БВП е 2,8 %). Износът на селскостопански продукти представлява 8,2 % от общия износ (включително нефтопродуктите) и 18 % от износа на стоки.
Кризата принуди сектора да се обърне към износ и особено към онези продукти, които имат експортна стойност, т.е. зеленчуци, плодове, зехтин и др. Това принудително напускане не е придружено от съответните инвестиции в селскостопанския сектор. От 2,221 милиарда евро годишните инвестиции през 2008 г. спаднаха рязко през следващите години, като 2012 г. беше най-ниската година с едва 870 милиона евро инвестиции, частично възстановени през следващите години. През тригодишния период 2018—2020 г. те се стабилизираха на малко над 1,5 милиарда евро, но далеч от 2008 г. В същото време инвестициите в ЕС, въпреки че през годините на голямата криза спаднаха (от 56 милиарда евро на 47,8 милиарда евро през 2010 г.), през предходните години те се върнаха към нивата от 2008 г.
Тенденцията на дезинвестиции измъчва икономиката на селските райони и е показана в таблицата по-долу с последните данни между 2020 и 2021 г., където селскостопанските трактори (-2,4%), сеялките (-4,9%) и пръскачките (-1,2%) са намалели, докато само комбайните са се увеличили (+8,8), както и напоителните комплекси (5,2%).
Доходи и роля на помощта
Селскостопанските доходи през 2019 г. възлизат на 94.4% от средната работна заплата и нарастват значително в сравнение с 2008 г., когато покриват 71.8% от средната работна заплата, което е свързано с факта, че заплатите в останалата част от икономиката се сринаха. Това е положителен момент за селските райони, но е прекъснат, когато вземем предвид, че 1/3 от приходите идват от помощ.
Що се отнася до помощта, се отчита следният парадокс: 1/5 от бенефициентите получават повече от половината от помощта.
Това показва две неща: от една страна има малцинствена група с големи площи (по гръцките стандарти) и „исторически права“, които са привилегировани по отношение на субсидиите. От друга страна, най-големият процент от производителите, които имат селско стопанство като второстепенна професия, получават субсидии (дори министър-председателят прави годишна декларация до ISAC за получаване на помощта, съответстваща на неговата земя). Първата група силни и по-добре организирани фермери получават бонуси за това, че не реагират, а от друга страна, помощта действа като политика за надбавки, за да може всеки да получи нещо като коледен подарък (по-голямата част от помощта се изплаща преди Коледа). Тези две групи притискат мнозинството от предимно професионалните фермери, които стоят по средата и получават много по-малки плащания.
И накрая, нивото на сътрудничество в гръцкото земеделие е ниско. Според Националния регистър на земеделските кооперации през 2022 г. е имало 1 114 активни кооперации и 425 организации на производители. Размерът на плодовете и зеленчуците (артикули с висока експортна стойност), търгувани от кооперациите и групите производители, е едва 8 % от общия брой, в сравнение със 72 % в Испания и 46 % в ЕС-27. Липсата на кооперация води до неблагоприятни договори и фермерът няма достъп до оборотен капитал през стопанската година. За всичко той е принуден да разчита на себе си, надявайки се на задоволителна реколта, която, ако дойде, печалбата му ще бъде намалена от натиска, упражняван върху него от търговеца, тъй като той ще бъде задушен, за да покрие задълженията, създадени през годината.
Източник huffingtonpost.gr
