Стратегията и тактиката са начини за постигане на някаква цел. Стратегическият диалог на ЕК очерта целите, около които се обединиха всички. Сега се дискутират стратегията и тактиката. Но когато целта я има, поставена е, дефинирана е, около нея са се обединили най-различни групи на интереси и то с най-различни и противоречиви интереси, то стратегията и тактиките ще се намерят. Затова, колкото и засега да са витиевати посланията в Стратегическия диалог, те ще станат реалност.
В България казваме – нямаме стратегия за земеделие. А каква е целта ни? Има ли широк обществен консенсус за някаква цел в земеделието? Знаем ли какво искаме? Обединени ли сме около конкретни цели, които обаче са добри за всички. Понякога на хоризонта се чува една цел – да постигнем продоволствена независимост. Ако я приложим на практика, обаче ще трябва да премахнем много зърнопроизводители, а и от останалите производители няма да ни трябват много. Според данни на Министерството на земеделието, храните и горите, годишната консумация на домати в България е около 140 000 тона. От тях, около 90 000 тона са вносни домати. Това означава, че значителна част от консумираните домати в страната идват от внос, за да се покрият нуждите на пазара. Но само оранжерията в Зверино произвежда 10000 тона годишно. С още 9 такива оранжерии сме покрили вътрешната консумация. Ако националната цел е да изградим 9 оранжерии, то това трябва да се заложи. Лесно е и да се остойности. Знае се каква е вътрешната консумация, знае се какво количество трябва и колко струва. За всички останали продукти важи същото.
А какво правим с планинските райони? За тях има ли концепция? Земеделието там трябва ли да е приравнено със земеделието в Добруджа и Лудогорието?
А дали всичко е само земеделие или има още много важни аспекти за развитието на селските райони, които изискват съгласувана стратегия на много министерства? България аграрна страна ли иска да бъде? Трябва ли ни износът на зърно и 2 млрд. лв във външно търговското салдо, или просто секторът ще се развива стихийно? Знаем ли доколко сме подготвени за кардиналните промени в земеделието до края на това столетие, които изкуствения интелект ще донесе? А за климатичните промени?
Много въпроси, на които не е трудно да се даде отговор. Каква е националната позиция на България за нейните интереси, които евродепутатите ни да защитават в Брюксел? Необходим е широк обществен консенсус. Това са важни въпроси, които не могат да се решат само от тесен кръг браншови групи.
Когато не знаеш къде отиваш, как да знаеш как да стигнеш там.
В Стратегическия план например има цели, има и начини на постигането им. Но тези цели са формулирани с крайна цел – да постигнем заложените от ЕК индикатори. Но индикаторите могат ли да са национална цел? Освен това имаме много писани стратегии, които събират някъде прах по кабинетите. Защото около тях пък няма обществен консенсус.
Страната ни вече заяви, че е против премахването на директните субсидии, но има ли някакъв анализ как се отразяват те на земеделието ни или някакъв друг начин на подкрепа би бил по-добър за земеделците? Още говорим за конвергенция, но останалите държави вече са планирали друг път за развитие и други начини за подпомагане в Европа, с какво ще се конвергираме?
Много въпроси, към които трябва да се подходи сериозно. Иначе ще продължим да си правим стратегии без цели и работни групи без смисъл. Всъщност, това е ролята на отговорната държава – да създаде правила и среда, в която да се формулират тези цели с широк консенсус в обществото и след това да се изпълняват като се прилагат най-подходящите стратегии и тактики, оставайки в рамките на международните споразумения.
Ася Василева
