Комисията вече раздаде картите на следващите еврокомисари. В писмото си до номинирания за еврокомисар по земеделието Кристоф Хансен Фон дер Лайен даде сто дни, за да се изработи новата обща визия на селското стопанство на блока, базирана на стратегическия диалог. Тази визия ще промени както зелените политики, така и финансирането по ОСП. В основата ще е обвързването на директните плащания с доходите вместо с размера на стопанствата. Но за първи път се говори не просто за производство на храна, а за производството на качествена, чиста и екологосъобразна храна за европейските граждани.
„Резултатът от стратегическия диалог е общ призив на засегнатите по хранителната верига към политиците за действия. Окуражаващо е, че докладът получи подкрепа от почти всички политически семейства в европарламента. Време е обаче да се фокусираме върху превръщането им в реалност“, казва Селия Найсенс-Джеймс, мениджър по политиките в EEB.
Общата селскостопанска политика на ЕС, освен че е основополагаща за създаването му и най-интегрираната досега, има и най-големия бюджет – над 300 млрд. евро до 2027 г. Това е и най-реформираната политика на блока.
За първи път обаче предложенията са за по-малко пазарна намеса, която работната група за стратегическия диалог признава, че ограничава конкуренцията и капацитета за инвестиции в селското стопанство. Вместо това експертите насърчават фермерите да се присъединяват към кооперации или асоциации, за да намалят разходите и да повишат ефективността. Именно чрез тях те „трябва да получават целева подкрепа от ЕК за специфични схеми, подобряващи устойчивостта“.
Засяга се не само продоволствената сигурност, но и качеството на храната в контекста на целите за по-балансирана, здравословна и устойчива диета за европейците. Орган на ЕК ще отговаря за загубите на храна и хранителните отпадъци, както и за здравето на животните.
Във фокус са науката и иновациите. Очаква се комисията да подкрепя центровете за иновации и експерименти (като тестови платформи, полеви/живи лаборатории), да работи за по-бързо навлизане на пазара на иновативни продукти и технологии, за повече цифровизация в сектора и т.н.
Разбира се, най-важни за земеделците са промените при директните плащания на хектар, които съставляват приблизително 75% от бюджета на ОСП. Въпросът, който назряваше в последните години, е че връзката земя – субсидия беше в полза на най-големите производители.
Общото мнение е, че публичните пари не трябва да се харчат за тези, които не се нуждаят от тях.
Проф. Петер Строшнайдер, председателстващ стратегическия диалог за реформа в ОСП
„Това е недвусмислен призив за преразглеждане на архаичната политика на ЕС за земеделските субсидии и пренасочване на средствата към подкрепа на фермерите в истинска нужда, което ще сложи край на десетилетия на разточителни, несправедливи субсидии, които облагодетелстват най-големите ферми за сметка на всички останали и околната среда„, коментира Фостине Бас-Дефонсе, директор за природата, здравето и околната среда в неправителствената организация European Environmental Bureau (EEB) в Брюксел.
Работната група на проф. Строшнайдер предлага още допълнителен и временен фонд за справедлив преход на сектора и повече заемно финансиране за рискови инвестиции, осигурено от Европейската инвестиционна банка.
Специално място очаквано е обърнато на екологичното земеделие. „ЕК трябва да работи за намаляване на административната тежест за стопанствата, които активно допринасят за намаляване на отрицателните ефекти върху околната среда„, пише в доклада. Този път обаче мерките няма да бъдат обвързани с финансирането, а ще възнаграждават земеделците, които полагат усилия за опазването на околната среда и секвестирането на въглерод в почвите. Стимулите за улавяне на въглерод ще заемат централно място в новата земеделска визия на Европейския съюз.
Комисията следва да предостави пътна карта, предлагаща възнаграждения за декарбонизация и устойчиви практики, както и да насърчава иновациите и прехода към земеделски сектор с ниски емисии. Помощ от ЕС ще има за проекти, свързвани с: интегрирано управление на ресурсите, включително водно междусекторно сътрудничество (земеделие, горско стопанство, енергетика); стратегии за кръгова икономика (системи за енергия от отпадъци, рециклиране на селскостопански продукти); покриване на разходите за инсталиране на нови системи за възобновяема енергия във ферми, повишаване на енергийната независимост. Грантове и финансови инструменти ще има и за технологични земеделски инструменти като дронове и GPS системи.
