Влиянието на Китай върху световните пазари на зърно е трудно да се надцени. В продължение на десетилетия голямото население, бързият икономически растеж и ограниченото вътрешно производство доведоха до значително увеличение на вноса на зърнени и маслодайни семена.
През пазарната 2023-24 година Китай се нарежда на първо място по внос на пшеница, царевица, сорго, ечемик и соя, като е внесъл 111,5 милиона тона соя, което представлява 63% от световния внос. От 2000 г. насам общият внос на царевица, пшеница и соя се е увеличил с 982%, достигайки 146,1 милиона тона.
Въпреки това, намаляващото население за първи път от началото на 60-те години на миналия век и икономическият спад, засягащ покупателната способност на потребителите, правят дългосрочното търсене на внос на зърно в Китай несигурно.
Според китайската система за наблюдение и ранно предупреждение на селското стопанство (CAMES), вносът на зърно в Китай може да намалее с 30% от 2024 до 2033 г. Това значително се различава от прогнозите на USDA, който очаква лек спад на вноса на пшеница, леко увеличение на вноса на царевица и ориз и 33% увеличение на вноса на соя.
Дори по-скромните прогнози на USDA сочат значителна промяна спрямо последните 20 години. Докато повечето анализатори прогнозират дългосрочен спад в населението на Китай, състоянието на икономиката му е по-малко предвидимо и може да бъде тревожно в краткосрочен план. Именно намаляването на населението може да доведе до намаляване на търсенето на зърнени и маслодайни семена.
Китай също се стреми да стане по-самодостатъчен. Според CAMES през следващото десетилетие производството на зърно в страната ще се увеличи с 11%, докато потреблението ще се увеличи само с 2,3%. Усилията за стимулиране на вътрешното производство, включително одобряването на отглеждането на генетично модифицирана царевица, трябва да намалят зависимостта от вноса.
Заслужава да се отбележи, че с 20% от световното население Китай притежава почти 70% от световните запаси от царевица, 60% от ориза и 51% от пшеницата. Тези значителни резерви, заедно с позицията й на водещ вносител на зърно и желанието за увеличаване на производството, отразяват ангажимента на страната към продоволствената сигурност.
Въпреки че се очаква вносът на зърно в Китай да намалее, малко вероятно е страна, която е толкова фокусирана върху продоволствената сигурност, да намали драстично потреблението със значителни проценти, както прогнозира CAMES. По-вероятен е сценарий за постепенно увеличаване на вътрешното производство, леко увеличение на вноса и по-нататъшно натрупване на запаси от зърно.
