Цените на пшеницата падат от началото на годината както на световните пазари, така и на руския пазар. Причината е банална: добри реколти и големи експортни доставки. Спадът на цените вече се отразява негативно на руския селскостопански сектор, а опитите на властите неофициално да определят минимален ценови лимит за зърно за износ засега само плашат купувачите. Какво е довело до сегашното ниво на цените и дали трябва да очакваме те да се повишат, пише Forbes.
От началото на годината руската пшеница поевтиня с повече от 20%. Ако в началото на януари цената на един тон (на базата на FOB World Cup – с доставка в пристанището на Черно море) надхвърли 309 долара, то до 21 септември тя спадна до 243,4 долара. Това обаче е по-високо, отколкото на 21 юли, когато цената на тон беше 230 долара (абсолютният минимум за 2023 г.).
Спадът в цените на пшеницата се ускори в началото на септември, отбелязват анализаторите от SovEcon в своя преглед. От средата на август до края на първата седмица на септември цената намаля с 600 рубли (4,4%) и възлиза на 12 825 рубли за пшеница от четвърти клас в европейската част на Русия. На 20 септември най-големите търговци на зърно, Търговска къща Rif и Aston Trading House, предложиха 14 200 рубли за третокласна пшеница със съдържание на протеин 15,3% и 12 200 рубли за пшеница от четвърти клас със съдържание на протеин най-малко 13%. Виталий Шамаев, главен изпълнителен директор на Agrospeaker, също обръща внимание на факта, че твърдата пшеница на HRW и HRS (червено зърно зима и пролет) в Америка струва повече от 300 долара, докато цената на руската пшеница, съдейки по последните договори, едва се повишава над 240 долара.
Причината за спада на цените е банална
Пазарът е подложен на натиск от рекордните запаси от зърно (18,9 млн. тона към 1 август, което е със 7% повече от дългосрочното средно), както и намаляващото търсене от страна на потребителите както в страната, така и извън нея, смятат от СовЕкон. Предлагането в страните износителки от Северното полукълбо се оценява като високо, казват анализатори на „Русагротранс“. Предлагането на зърно надвишава търсенето, добавя Александър Соловьов, финансов анализатор на инвестиционния пазар FinMir.
В средата на септември Министерството на земеделието повиши прогнозата си за реколтата от зърно през 2023 г. от 123 милиона тона на 130 милиона тона. Новата реколта от пшеница в СовЕкон се оценява на 92,1 милиона тона, което е по-малко от миналогодишния рекорд (104,2 милиона тона). Министерството на земеделието на САЩ прогнозира реколтата от руската пшеница през сезон 2023/2024 г. на ниво от 85 милиона тона, а преносните запаси, според министерството, сега възлизат на 10,44 милиона тона.
Реколтата от зърно през този сезон може да бъде сред първите три в историята, смята Соловьов. В същото време цената на фючърсите на пшеницата на Чикагската стокова борса е спаднала с 25,5% от началото на годината и сега е на ниво от 5,85 долара за бушел, което е тригодишно дъно, отбелязва анализаторът. „Такова ценово „дъно“ дава възможност за технически отскок до нивото от 6,45 долара с последваща консолидация и движение нагоре, ако не и едно: през последните няколко години Русия се превърна в нетен износител на зърно, а делът й в световната търговия с пшеница е около 25%“, твърди Соловьов. Той припомня, че обемът на реколтата е толкова голям и оказва толкова голям натиск върху цените, че Министерството на земеделието тази година дори отказа да закупи зърно за интервенционния фонд и намали минималните цени за интервенциите на зърното. Според Соловьов цената на пшеницата все още ще падне и разпродажба на пазара може да доведе до спад на фючърсите до 5,7 долара за бушел.
Шамаев от Agrospeaker отбелязва, че продоволствената сигурност на планетата сега се осигурява не от прилични световни цени на селскостопанските продукти, а от девалвацията на валутите на страните износителки. Гривната и рублата се сринаха, а казахстанският тенге се втурна там, изброява събеседникът на Forbes. „Всяка от тези валути има огромен потенциал за износ на зърно. И тъй като зърното отива [за износ], тогава няма смисъл да се повишават световните цени, когато продуктите вече са налични“, посочва Шамаев и добавя, че подобно „бракониерство на валута“ по отношение на страните износителки се използва успешно не един сезон. „Според теорията за търсенето и предлагането, в крайните (ценови) точки на пазара или търсенето, или предлагането трябва да изчезнат. Но нашият проблем е, че руското зърно се изнася на всяка цена заради нуждите на фермерите. Сривът на световните цени ще се случи, докато фермерите не реагират с производствените параметри или експортните потоци“, сигурен е Шамаев.
Праг на износ
Спадът на цените на пшеницата тревожи руското правителство, то дори планира да въведе минимален праг за експортните цени, написа наскоро Bloomberg. Русия няма много конкуренти на пазара на пшеница и това на теория й позволява да определи цената, обясни анализаторът на зърнения пазар на Strategie Grains Елен Дюфло пред изданието.
От януари до август 2023 г. Русия е изнесла 46,5 милиона тона пшеница, изпреварвайки ЕС (с 34,3 милиона тона), Канада (24,2 милиона тона), Австралия (20 милиона тона), САЩ (19 милиона тона) и Аржентина (12,5 милиона тона), съобщава Bloomberg. Обемите на доставките са на рекордни нива и в почти всички посоки, от южните пристанища до Балтийско море, според аналитичния център на Русагротранс. Очаква се през юли-септември 2023 г. да бъдат изнесени около 15 милиона тона зърно, което е с 0,9 милиона тона по-ниско от рекорда на 2020 г. „Възможно е доставките през август и септември (съответно 5,4 милиона тона и 5,6 милиона тона) да бъдат пикови, тъй като времето в пристанищата ще се влоши в бъдеще“, отбелязват анализаторите на „Русагротранс“. Като цяло до края на 2023 г. се очаква износ на ниво от 50 милиона тона пшеница срещу 49,25 милиона тона през сезон 2022/2023 г., което ще бъде нов рекорд.
Вече е направен опит да се определят цени, под които да не се търгува местното зърно. В началото на юни „Ведомости“ писаха, позовавайки се на собствени източници, за препоръките на Министерството на земеделието да се продава пшеница на не по-ниска от 240 долара за тон, а още през март се твърди, че минималната цена е била 260 долара за тон. Forbes поиска коментар от Министерството на земеделието на Русия, но не получи отговор към момента на публикуване на статията.
Но според Bloomberg, поради неофициално съществуващата долна граница на експортните цени на зърното, някои търговци преразглеждат и дори отменят вече сключени сделки за доставка. Египет отказа местна пшеница в полза на зърно от Франция и Германия, цитира Bloomberg пример. Въпреки че Египет отрича тази информация, помощникът на египетския министър на снабдяването Ибрахим Ашмауи заяви, че няма разногласия с Русия относно доставките на пшеница с Русия и никой не е отказал да купи.
Някои износители наистина започнаха да мислят за надеждността на Русия като търговски партньор и си взеха почивка, според Александър Корбут, независим експерт по пазара на зърно: „Струва си да си припомним, че наскоро Китай купи зърно от Франция. И това не е Америка, с която страната просто трябва да поддържа платежен баланс, това е избор в полза на предвидимостта.“ И това е въпреки факта, че наскоро руската пшеница се търгуваше на външните пазари с отстъпка и беше по-евтина от френската пшеница.
„Фактът, че [властите] говорят за минимални цени, е сигнал, че правителството се опитва да стабилизира „дъното“ на пазара“, смята Виталий Шамаев. Но след изявленията за установяване на минимални експортни цени от Русия, продажните цени в света нараснаха, добавя Корбут. Оказва се, че Русия създава благоприятни условия за износителите на неприятелски страни със собствените си ръце. Освен това високите цени на зърното през последните години стимулираха различни страни да произвеждат, отбелязва Корбут, а освен проблемните метеорологични явления в Аржентина и Австралия, реколтата не е толкова лоша – други страни също имат какво да изпълнят.
„Когато страните, които ни наложиха санкции, поставиха тавани на цените, те очевидно искаха да ни накажат“, продължава Корбут. — Какво иска тогава Министерството на земеделието? Зърното все още няма да поскъпне до желаните 270 долара за тон, но ще се появи схема с широки възможности за корупция.“ Имало е и ще има ситуации, когато е необходимо да се „изхвърлят“ значителни обеми зърно на ниска цена, за да се разтовари пазарът, обяснява експертът, и винаги ще има начин да се заобиколят установените ограничения.
„Вече е възможно да се осигури защита на селскостопанската продукция с помощта на антидъмпингови мита (когато например износът на зърно на цена под 300 долара подлежи на такси до 100%, а по-висока от тази вече не се облага с данък)“, смята Шамаев. Сегашните мита, твърди той, просто разширяват спреда между вътрешните и световните цени, създават парникови условия за износителите и катастрофални за земеделските производители, тъй като по никакъв начин не ограничават „дъното“ на пазара. Новите ограничения няма да бъдат от полза, сигурен е събеседникът на Forbes.
Грешната страна на производството
Земеделските производители имат ситуация с цените на зърното, меко казано, не най-добрата, казва Александър Корбут, сега цените му са на нивото от 2022 г., ако се оценяват в рубли, а в долари поради валутни колебания зърното поевтиня от 200 на 130 долара за тон през годината: „Цените в пристанищата намаляват, а разходите за транспорт се увеличиха критично. Единствените, които поддържат маржовете на приблизително същото ниво, са износителите.“
При есенната сеитба се появиха всички утежняващи се проблеми на аграрния сектор, като се започне от технологичното изоставане поради недокупуването на оборудване и препарати за растителна защита и торове, а тези, които в разгара на момента взеха кредити под 10-20% след твърдението, че лимитите на преференциалното кредитиране са изчерпани, вече съжаляват, допълва Корбут. А рентабилността на селскостопанския сектор от 16%, обявена от Министерството на земеделието, определено няма да бъде постигната, сигурен е експертът.
Никита Токмаков, фермер от Воронежка област, в интервю за Forbes цитира своите изчисления: при световна цена на пшеницата от четвърти клас от 24 230 рубли за тон (септември 2023 г.) и експортно мито от 4494 рубли за тон, износителите купуват руска пшеница на цена от 12 000 рубли за тон. „Транспортът от Воронеж до Азов е 3800 рубли на тон, общо получавам 8200 рубли на тон пшеница четвърти клас. А цената на фуража е 4200 рубли на тон“, казва Токмаков. По този начин печалбата е дори по-ниска от митото, платено от износителя.
В бъдеще цените на пшеницата могат да се повишат. Движението на цените на борсовия пазар е циклично и тяхното укрепване ще започне през 2024 г., смята Шамаев. „Тъй като рекордният темп на износ продължава, излишъкът на пазара ще намалее, което в крайна сметка ще доведе до увеличение на цените както в света, така и на вътрешния пазар през следващите няколко месеца“, смятат анализаторите на Русагротранс. Освен това в пет от осемте основни страни, доставящи пшеница на световния пазар, се очаква производството и износът да спаднат, включително ЕС, САЩ, Австралия и Канада. Русия, напротив, може да увеличи износа, а Аржентина умерено ще възстанови износа след провал в производството през 2022 г. поради суша. Но дори и с леко увеличение на световните и експортните цени, фермерите ще продължат да изпитват затруднения, уверени са експерти, интервюирани от Forbes.
Транспортните тарифи са се увеличили с един и половина пъти през годината, отбелязва Корбут, доставката на зърно от Ставропол до Новоросийск струва около 3000 рубли, което е „безкрайно скъпо“. Шамаев отбелязва и увеличението на разходите за гориво и селскостопанска техника. „Фермерите не могат да увеличат добивите многократно, особено когато разходите са намалени“, смята той. „Ние сме на път от трактора до мотиката.“ Основният проблем, според Шамаев, е загубата на платежоспособността на зърното, а не на неговата цена, „тъй като за парите, които днес се измерват за хектар руска обработваема земя, никой в света не отглежда зърно в обемите, необходими за осигуряване на продоволствената сигурност на планетата“.
