Общата площ, засята със зърнени култури в Европейския съюз тази година е 49,6 милиона хектара и намаля от 50,3 милиона хектара през миналия сезон, като стана една от най-ниските през този век, добавиха се дъждове и суши, а след това и Борис пристигна.
Тъй като кампанията за прибиране на реколтата през 2024 г. в Европейския съюз до голяма степен приключи и в южните райони на блока продължава прибирането на реколтата от късните пролетни култури, общите очаквания за производството на зърно за сезон 2024/25 г. продължават да намаляват, тъй като постепенно стават достъпни окончателните данни за добива, пише анализаторът на пазара на зърно Питър Макмийкин от австралийската консултантска компания Grain Brokers Australia в своя аналитичен преглед: „Намаляването на реколтата от зърно в ЕС през този сезон може да се обясни преди всичко с неблагоприятните метеорологични условия, по-специално рекордните валежи в края на 2023 г. за зимните култури, а след това и с дъждовния сезон като цяло, който се отрази негативно на засаждането и развитието на растенията в ключови страни производителки като Франция, Германия, балтийските държави и Полша. Сухото време в Черноморския регион също помрачи оптимизма за производството на зимни култури в средата на сезона в съседните държави България и Румъния.
Равносметка 2024: Спад в добивите на слънчоглед и царевица в България и Румъния, но рекордна реколта на пшеница
Според последните производствени оценки на Европейската комисия, публикувани миналия петък, общото производство на зърнени култури през този сезон се прогнозира в ЕС на 260,9 милиона метрични тона, което е с 3,3% по-малко от 269,9 милиона тона през миналия сезон и със 7,2% под петгодишната средна стойност от 281,1 милиона тона. Общата обработваема площ от 49,6 милиона хектара намаля от 50,3 милиона хектара през миналия сезон и стана една от най-малките през този век.
Пшеницата заема най-обширната площ в 27-те държави-членки на Европейския съюз всеки сезон, като крайните оценки тази година са 22,6 милиона хектара, в сравнение с 23,9 милиона хектара по-рано и средно за пет години от 23,8 милиона хектара.
ЕС регистрира производство на пшеница от 121,8 милиона тона, което е спад от 132,5 милиона тона през 2023/24 г. и средно за пет години от 134,2 милиона тона, което го прави една от най-лошите реколти в ЕС от 40 години. Компонентът на меката пшеница от тази сума възлиза на 114,6 милиона тона, което е спад от 125,5 милиона тона през миналия сезон и петгодишна средна стойност от 126,8 милиона тона, докато реколтата от твърда пшеница е малка в сравнение със 7,2 милиона тона, спрямо 7,0 милиона тона през 2023 г., но под петгодишната средна стойност от 7,4 милиона тона.
Реколтата от слънчоглед в Сливенско е трагична-няма продукция, няма и цена
Европейската реколта от пшеница се сблъска със значителни проблеми с качеството поради разнообразните и неблагоприятни метеорологични условия, наблюдавани в някои ключови региони на континента по време на периода на прибиране на реколтата. Необичайно влажните условия доведоха до забавяне на прибирането на реколтата и повлияха неблагоприятно на развитието на културите в Западна Европа, докато насипването на зърно в части от Централна и Източна Европа страдаше от липса на влага през втората половина на сезона.
Тези влажни метеорологични условия доведоха до значителни проблеми с качеството на пшеницата, като се съобщава за по-ниски от нормалните нива на протеини и естествено тегло. Френската реколта беше най-силно засегната, тъй като държавният земеделски институт FranceAgriMer заяви, че само 28% от тазгодишната реколта надвишава минималния праг на естествено тегло от 76 килограма на хектолитър. Теглото на зърното определя количеството брашно, което може да бъде извлечено по време на производствения процес, като мелничарите очакват да трябва да смилат пет до шест процента повече пшеница от обикновено, за да произведат еквивалентно количество брашно.
Реколтата от царевица в ЕС ще спадне до трето най-ниско ниво от десетилетие насам
Въпреки това, тъй като френската мелничарска пшеница е търсена стока за световния потребител, се очаква износът да пострада най-много през пазарната 2024/25 година. Според FranceAgriMer доставките на френска пшеница извън ЕС могат да спаднат с повече от 60 процента в сравнение с 2023/24 г. поради лошо качество, като други държави членки като Германия, Полша и балтийските държави се надяват да запълнят част от освободената ниша.
Ечемикът традиционно е втората по големина зърнена култура в ЕС-27 всяка година. Това се повтори през 2024 г. с площ от 10,4 милиона хектара, в сравнение с 10,3 милиона хектара през 2023 г. и средно 10,6 милиона хектара през предходните пет сезона. За разлика от пшеницата, прогнозата за производството на ечемик се е увеличила на годишна база до 50,4 милиона тона от 47,5 милиона тона, но все още е малко под петгодишната средна стойност от 51,9 милиона тона.
Основната маслодайна култура, отглеждана в търговския блок ЕС-27 всеки сезон, е рапицата. ЕС отчита засята площ от 5,8 милиона хектара, което е със 7,3 % по-малко от 6,2 милиона хектара през 2023 г., но над средната стойност от 5,6 милиона хектара от 2019 г. насам. Спадът в производството обаче беше много по-рязък – 12,7% на годишна база до 17,2 милиона тона. След силни реколти през всяка от последните две години, производството през 2024 г. спадна с 2,7% под петгодишната средна стойност от 17,7 милиона тона.
За пролетните култури благоприятните метеорологични условия преобладаваха в западните части на Европа, но дефицитът на валежи и много високите температури в повечето държави от Южна и Централна и Източна Европа повлияха отрицателно на натрупването на биомаса и съкратиха периода на наливане на царевичните зърна.
Александър Миндачкин: Климатичните промени поставят на риск производството на храни
Тежките наводнения през септември поради метеорологичната система, известна като бурята Борис, се отразиха негативно на развитието на културите в страните от Централна Европа, по-специално в Германия. Прогнозите за добива са особено лоши в България и Румъния, където от края на пролетта преобладават изключително сухи условия, докато прогнозите за производството във Франция и Полша са по-високи от тези през 2023 г.
Втората по големина зърнена култура в ЕС-27 по производство всеки сезон е царевицата. Въпреки че засадената площ традиционно е по-малка от тази на ечемика, който е най-ефективният от съвременните зърнени култури за превръщане на водата и въглеродния диоксид във въглехидрати, средният добив на царевица е с повече от 50 процента по-висок.
Тазгодишната площ от 8,8 милиона хектара е значително по-висока от миналогодишните 8,4 милиона хектара, но все още малко под средната стойност от 8,9 милиона хектара от 2019 г. насам. Производството обаче пострада и прогнозата на Европейската комисия за добива за септември беше с 2,7% под оценката за август. Тазгодишната реколта от ЕС-27 се очаква да бъде 60,1 милиона тона, което е с 4,1% по-малко от 62,7 милиона тона през 2023 г. и със 7,9% под петгодишната средна стойност от 65,3 милиона тона.
Повечето фермери в ЕС вероятно искат да забравят лошия сезон като кошмар и да очакват по-благоприятна година. Въпреки това, кампанията за засяване на зимни култури вече е изправена пред предизвикателства, особено поради запазването на сухите условия в Източна Европа.
