…и се обаждат само, когато зорът им е за пари
Не е пресилено да кажем, че обществото в по-голямата си част вече се изнервя на исканията на браншовите земеделски организации и не ги разбира, затова и не ги одобрява. Не е прекалено да кажем, че на голяма част от хората им се струва, че те се обаждат и вдигат шум, само когато зорът им е само за пари.
Аграрните журналисти, които ги отразяват, също
са до известна степен недоволни – защото сега са сведени до едни комуникатори, които трябва да пускат прес съобщенията им, които повече са във вид на назидателни декларации, пристигащи по имейла в късна доба и остава да бъдат отразени почти буквално, когато жива връзка няма. А и не е работа на медиите да звънят на браншови лидери, за да си изясняват неща, които са в интерес на браншовите лидери. Още повече няма да си направят този труд претрупаните с работа журналисти от медиите с икономическа и обща тематика.
В същото време знаем, че какви ли не проблеми и въпроси съпътстват земеделското производство и то има нужда да бъде обяснявано в пълнотата си, за да го разберат обикновените хора – безкрайна е темата на какви еко изисквания и правила трябва да отговори един фермер, по колко интервенции, които са над десетки на брой трябва да спази правилата, за да получи плащанията си…
Свърши лятото, земеделците се върнаха от почивките си, настъпи есента и всичко това отново започна да се повтаря отначало.
И пак публиката само чува думите „протести, протести, трактори“, последвани от исканията „пари, пари“. Но дори и това не е комуникирано ясно. Защото едни фермери, казват че искат пари, други, въпреки, че по телевизора говорят за загинали реколти, казват – не, не искаме пари, закони искаме. В останалото време обществото чува – събори, празници, пилони, семинари, хъбове и мелодрами.
И чува всичко това, без да разбира защо е този разнобой и няма едно общо послание
Нито й е ясно на обществеността за какво воюват фермерите, защо заплашват да протестират, какво и защо искат във вид на финанси от държавата. Само й се струва, че прекаляват. Никакви сериозни финансови обосновки и позиции от земеделците не се чуват никъде. А обществото трябва да бъде убедено, че земеделието му е икономически необходимо и че не е само начин до безкрай да му вдигат данъците заради някой друг.
Не са улеснени никак и журналистите, защото браншовите организации вече нито правят събития, нито срещи, нито дават пресконференции, за да обяснят исканията си и да отговорят на въпроси. Свити са в своите черупки и са го ударили само на искания за пари. Е, по телевизиите се явяват, защото там е престижно да позаплашиш с протест и да се видят физиономиите ти. И то най-вече на едни и същи, отдавна компрометирани, лица. Което предизвиква още по-голямо раздразнение в обществото.
А иначе браншовете уж все се хвалят, че са с много членове, уж са и много на брой, уж са и много организирани, но не смятат за нужно да обяснят дори на една пресконференция какво искат и да позволят журналистите да им зададат въпроси, за да ги предадат на публиката.
Това си стана много сериозен порок в аграрния сектор, обществеността е изолирана, изходът е всяко едно пристигнало прес съобщение тяхно, или на МЗХ просто да препубликувано…и естествено да звучи еднакво с всички останали, защото просто са от един източник.
При тези условия никаква земеделска представителност не се представя пред обществото ни. Браншовите организации му останаха един вид голям информационен длъжник. И не случайно всеки втори или трети българин си мисли, че браншовете взимат думата само когато зорът им е за пари. Да не се сърдят тогава, че не получават подкрепа.
