Министър Тахов, направило ни е впечатление, че отлично контактувате със земеделските браншове, разбирате ги и не ги делите. Така е сега и с исканията им за украинската помощ – кога ще я получат окончателно и в пълен размер фермерите?
Земеделските стопани ще получат цялата предвидена държавна помощ от 325 млн. лева за второто полугодие за негативното икономическо въздействие от войната в Украйна. В резултат на диалога с Министерството на финансите, към земеделските стопани ще бъде изплатена цялата сума, залегнала в споразумението, подписано през февруари 2024 г. между правителството и браншовите организации. Въпреки че необходимите средства не бяха заложени в националния бюджет, ние се справихме. След като правителството одобри допълнителните 200 млн. лв. по бюджета на Държавен фонд “Земеделие” ДФЗ за 2024 г., разпращането вече е факт. Остатъкът от 125 млн. лева ще бъде разплатен към фермерите до края на ноември, съгласно нотификацията, изпратена до Брюксел. През пролетта ДФЗ изплати пълния размер на първия транш от двете украински схеми в размер на над 330 млн. лв. Подкрепата беше предоставена на над 52 000 земеделски стопани.
Всичко, което се случва в сектора, не ви ли подсказва, че нещата в крайна сметка ще опират до Бюджет 2025 и той трябва да бъде претендиран в пълния си размер за земеделие, за да няма после извънредни заплахи за протести и искания за пари, които не са вкарани в него. Готов ли сте да защитите такъв Бюджет 2025?
Виждате, че ситуацията в Европа и в света е тежка и бюджетът трябва да бъде балансиран, но земеделските производители са гръбнакът на продоволствената сигурност не само у нас, но и в целия ЕС. Те са на терен, отглеждат животни, грижат се за земята и произвеждат земеделската продукция. Затова се водим изцяло и единствено от интересите им, като имаме активна комуникация и отчитаме своевременно промените в ситуацията. Ще направя всичко по силите си да ги защитя.
Немалко от фермерите, които са по-крупни, казват, че не толкова украинската помощ ги интересувала, колкото предвидимостта занапред и напояването. Има ли шанс за 2025 г. да регулирате водоползването, заедно с МОСВ, за което обещахте работна група, така че фермерите да имат възможност да поливат без сегашните големи проблеми?
Активно се работи по регулирането на водоползването, като от страна на Министерство на земеделието и храните има предложение към Министерство на околната среда и водите за създаване на междуведомствена работна група. Целта е да бъдат облекчени условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане от повърхностни и подземни води. Отбелязваме, че за стартирането ѝ са необходими и допълнителни данни от страна на земеделските производители, като например конкретни зони за напояване, размер на напояваните площи и брой земеделски производители. Имаме подробен анализ на ситуацията и тя не е никак лека, имаме и работещи варианти, включително възстановяване на напоителната инфраструктура.
Климатът тази година определено ни подсказа, че все по-често земеделските производители ще искат помощи в това отношение за пострадали култури. Как занапред ще се регламентират подобни т. нар. климатични помощи, възможно ли е?
Промените в климата, изразяващи се в екстремните метеорологични условия като суши и наводнения, застрашават устойчивостта на производството и продоволствената сигурност в цяла Европа. През последните години тяхната честота и интензитет се повишиха с тревожни темпове.
През 2024 г. България преживя поредица от безпрецедентни пожари, а обстановката беше усложнена допълнително от климатичните условия. Хиляди земеделски стопанства бяха засегнати от необичайно високите температури и дългия период на засушаване. Именно поради тази причина изпратихме искане към Европейската комисия (ЕК) да задейства защитен механизъм и поискахме активиране на средства от земеделския резерв на Европейския съюз (ЕС) заради щетите от сушата и пожарите. ЕК предложи отпускането на 10,9 млн. евро кризисна помощ за българските фермери, пострадали от неблагоприятни климатични условия през пролетта и лятото на 2024 г. Важно е да отбележим, че страната ни за първи път ще има възможност да се възползват от този механизъм.
На Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в началото на седмицата утвърдихме финансов ресурс в размер на близо 2 млн. лв. помощ de minimis за компенсиране на щети от пожари през 2024 г. на 184 земеделски стопани. Финансовата подкрепа има за цел да облекчи тежестта върху земеделските стопани, като компенсира част от щетите, нанесени от пожарите.
Предстои ДФ „Земеделие“, съвместно с компетентните дирекции в МЗХ, да изготви указания за предоставяне на помощта.
До момента са изплатени 258 639 лева помощи de minimis на земеделски стопани, пострадали от пожарите това лято.
За 2024 г. общо 6 млн. лева са осигурени за компенсиране на земеделски стопани за щети от природни бедствия по схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“.
По отношение на борбата с климатичните промени, екипът на МЗХ се фокусира върху възстановяване на напоителната инфраструктура и възможностите за доставка на вода за напояване. „Напоителни системи“ има договори за рехабилитацията на 24 обекта. Средствата са европейски от ПРСР 2014-2020 и са в размер на 110 млн. лв. Тези инвестиции ще спомогнат за увеличение на поливните площи с минимум 200 000 дка и икономия на водата с минимум 50%. Рехабилитацията на проектите се извършва в срок. 5 проекта са приключени и обектите са въведени в експлоатация. Те са на територията на клон Марица (Пловдив), клон Шумен, клон Тополница (Пазарджик), клон Хасково, клон Средна Тунджа (Сливен). Към момента се работи по още 18 проекта. Очаква се до края на тази година да бъдат завършени още 5 от обектите. Работата по последния проект ще стартира след 30 октомври, когато е краят на поливния сезон. Средства в размер на над 200 млн. лв. са предвидени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023-2027 г). за рехабилитация на 41 хидромелиоративни съоръжения за напояване на земеделски култури.
За успешно и активно управление на кризите предвиждаме и разширяване на системата за борба с градушките. След извършен анализ стартирахме процедура по изграждането на 25 нови ракетни площадки, с които ще се уплътни противоградовата защита в страната. Чрез изграждането им ще се разшири периметърът на сега действащите командни пунктове и ще бъдат защитени райони, които досега не са попадали в обхвата на защита в областите: Сливен, Плевен, Видин, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково.
В МЗХ е сформирана работна група, съвместно с Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и всички институции, които имат отношение по темата, която прави анализ за изграждането на нови полигони и площадки за превенция на градушки в областите, които в момента са извън обхвата на защитата с ракетен способ. Експертите отчитат и взимат под внимание настъпилите климатични промени и зачестилите в резултат на това екстремни явления. Обсъжда се и възстановяване дейността на стари, неактивни към този момент ракетни площадки.
Работната група обсъжда възможността на местата, на които не е подходящо използването на ракетен и самолетен способ за защита на продукцията, пилотно да се внедрят наземни генератори, които работят със сребърен йодид. Това е един от способите за борба с градушките, който е признат от Световната метеорологична организация (СМО).
Не ви е страх да защитавате българското земеделие в Брюксел, поискахте изравняване на плащанията на нашите фермери със западно европейските им колеги, смятате ли, че това искане има шанс?
Неведнъж съм казвал, че подпомагането за българските земеделски производители трябва да е справедливо, за да има сигурност в сектора на фона на настоящите предизвикателства. Веднага след като поех поста на министър на земеделието през април, поставих въпроса за изравняване на плащанията пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, за да могат фермерите от държавите с по-ниски плащания да са равнопоставени на останалите земеделски производители в ЕС и стопанствата да са конкурентоспособни и устойчиви.
Оттогава последователно поставям въпроса в Брюксел, обсъдих го и при посещението на еврокомисаря Войчеховски в България, ще продължа да го поставям и пред новия състав на ЕК.
Освен това, пред Съвета на ЕС по земеделие и на други срещи съм изтъквал неведнъж необходимостта от увеличаване на тавана на държавната помощ „de minimis“ за земеделските производители, за което настояват и други държави членки.
Какъв е новият инструмент за защита на фермерите, за прогнозиране и управление на риска, който през годината предложихте на Съвета по земеделие в Брюксел и който да се активира при форсмажорни обстоятелства. Все пак той ще е възможен, ако е наличен откъм бюджет, нали. Как го виждате, че може да стане?
Ситуацията в земеделския сектор налага да се въведе нов финансов инструмент за защита на фермерите при кризи, като необходимият за това бюджет да е част от финансовата рамка на Стратегическите планове. В Брюксел, пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство България подкрепи предложението на Словения и Хърватия за създаване на такава интервенция, за да разполагаме с механизъм за бърза реакция и своевременна финансова подкрепа при евентуална кризисна ситуация. Това предложение може да се реализира при следващото изменение на Регламента за Стратегическите планове.
Виждате резултатите по отношение на реколтата след тежката ситуация в страната през лятото заради сушата и многобройните пожари, които засегнаха ферми и земеделски земи. Министерството на земеделието и храните организира бързо екипи за приемане на заявления от земеделските стопани за компенсиране на щетите и обезщетяване по de minimis, но при този начин на подпомагане има ограничения – както на ниво стопанство, така по отношение на предвиденото в националния бюджет.
В тази връзка на срещата на земеделските министри от Вишеградската група в Познан обсъдихме необходимостта да се търсят и други европейски фондове, освен земеделските, за финансиране на сектора, с оглед на климатичните промени. На срещата заявих колко е важно земеделците да имат подходящи инструменти, с които да бъдат подкрепени в случаи като наводненията, суша или при други форсмажорни обстоятелства.
Интервю на Диана Ванчева
