Цените на торовете продължават да растат. В световен мащаб. Фермерите трябва да помислят как да реагират. Това има последствия за реколтата.
В много части на света в края на декември беше отчетено допълнително поскъпване на азотните торове, но също и на фосфора и калиевия нитрат. В същото време масивните експортни ограничения на големите износители Русия, Китай и Египет възпрепятстват вноса в Западна Европа, САЩ и Индия.
Много фермери не са достатъчно запасени с тор за следващия сезон, показва проучване на френския селскостопански портал Terre-net. Според него само 37,5% от всички земеделски производители имат достаъчно азотни торове за следващия сезон на склад. Почти 20 процента от фермерите все още не са купили нищо и чакат да видят как ще се развият цените. Предвид продължаващият недостиг на торове, това не изглежда като най-добрата стратегия.
Но не само високите цени са причина за нежеланието на много фермери да купуват: има и експлозивни разходи на много нива и произтичащата от това липса на ликвидни средства (паричен поток) и – очевидно огромните логистични проблеми. Това се отнася не само за доставки от чужбина, но и за логистиката в Европа – от пристанищата до търговските складове и до фермерите.
Селин Дюрок, генерален мениджър на френската логистична организация AGPM, посочва огромните проблеми по отношение на логистичната гъвкавост с торовете: „Имаме проблеми да организираме доставките. Ако суровината е налична, но не там, където би трябвало да се използва… значи има недостиг. Имаме нужда от шофьори и камиони, които да доставята непрекъснато.
Логистиката е нарушена – по-малко износ – по-малко предлагане
Факт е, че масово търговията е нарушена. Освен на логистичните проблеми, това се дължи и на постоянно високите цени на природния газ, които напоследък отново силно се повишиха, поне в Европа, и достигнаха нови върхове в средата на декември.
Но не само в Европа цените на газа и логистиката влияят върху разходите и количествата за доставка на азотни торове. Например карбамидът, произведен в Украйна, в момента струва 866 щатски долара / т (fob). От тях 800 USDA се дължат само на разходите за суровини, изчислиха анализатори. „При толкова високи производствени разходи производството на карбамид вече не е икономически рентабилно“, обяснява анализаторът Майк Наш на събитие, организирано от френския пазарен анализатор Argus.
Резултатът: намаляване на производството и следователно наличността: „Половината от украинските доставки бяха съкратени, а доставките за Западна Европа бяха значително намалени от септември и октомври“. Зависимостта на Европа от карбамид от Египет, важен доставчик за световния пазар, нарасна още повече.
Търсенето експлодира, повишавайки цените на египетския карбамид: преди година те бяха около 200 USD за тон през декември и се покачиха до над 900 USD за тон до ноември 2021 г.
Китай почти не доставя азот – Индия е в огромен недостиг
Друга причина за спада на международните доставки на карбамид са ограниченията за износ на най-големия доставчик в света Китай: през 2020 г. 5,5 милиона тона карбамид или 10% от световната търговия идват от Средното кралство. Китайските власти решиха да ограничат износа, за да осигурят доставките на китайския пазар и да ограничат покачването на вътрешните цени.
„Митническият контрол се засили и забави или прекъсна доставките от средата на октомври“, а доставките на торове от северните китайски пристанища Кингдао, Тиендзин, Цинхуандао и Хуанхуа бяха спрени. Особено проблематичен е спадът в китайските доставки за индийския пазар, най-големият вносител на карбамид в света, който представлява 54% от поръчките на карбамид от Китай.
Индийското търсене се оценява на 5 милиона тона карбамид през последното тримесечие на 2021 г. Тогава индийците се нуждаят от азот за реколтата от пшеница, ечемик, горчица, сусам и грах, засети след мусоните и очаквани през пролетта. Но само 730 000 тона можеха да бъдат закупени по време на търг от 1 октомври до 17 ноември. Така че разликата е огромна.
Русия ограничава износа – рекордни цени и в САЩ
Русия реагира на ограниченото глобално предлагане с ефект на доминото, като ограничи и износа на торове, за да запази наличността на вътрешния пазар. В началото на ноември правителството наложи горна граница от 5,9 млн. т за износ до 31 май. Това означава, че на световния пазар ще има още по-малко доставки.
Всички тези мерки имат и психологическо въздействие върху пазарите. В Египет контролът върху износа на карбамид също беше затегнат. Производителите трябва да запазят 55% от продукцията си за вътрешния пазар и да уведомят Министерството на земеделието за плановете си за износ.
Това „оставя много малък прозорец за допълнителен износ“, каза Майк Наш. Това е очевидно и в САЩ, където цените напоследък продължават да растат. Според проучване, проведено от селскостопанската онлайн услуга DTN, сред търговците за повишаване на цените на торовете през втората седмица на декември 2021 г. Има обаче признаци, че увеличението може да се забави малко. Само три от осемте най-важни торове показаха много силна възходяща тенденция от повече от 5%.
Най-използваният течен азотен тор в САЩ, безводен, беше с 16% по-скъп от предходния месец. Средната цена на азотния тор беше 1420 щатски долара / тон, което е най-високата му стойност за всички времена. Течният тор Амониев фосфат 10-34-0 беше със 7% по-скъп спрямо предходния месец. Средната цена на стартовия тор беше 790 USD / тон. Уреята беше с 5% по-скъпа в сравнение с предходния месец. Азотният тор имаше средна цена от 901 долара / тон, което също беше най-високото ниво за всички времена.
agrarheute.com
