Регистрациите на нови селскостопански трактори, зърнокомбайни и телескопични товарачи у нас продължават да вървят надолу и през третото тримесечие на годината. Единствено при челните товарачи се затвърждава положителната тенденция на растеж. Това сочат най-новите данни от традиционната справка на Контрол и техническа инспекция към Министерство на земеделието и храните за новите регистрирани машини у нас.
Според данните, новите колесни трактори, регистрирани от началото на годината, са 828. Това означава 156 трактора по-малко спрямо същия период на миналата година, което отговаря на намаление с 15,85 процента. Традиционен лидер в продажбите на българския пазар остава John Deere.
Регистрациите на зърнокомбайни са били 96, или с 53 по-малко (-35,57 процента) от броя им през януари-септември 2023 г. В предходното тримесечие те отбелязаха спад от 46,22 процента спрямо същия период на миналата година. Тук лидерът CLAAS също не е изненада.
Телескопичните товарачи също продължават отрицателната тенденция, като през третото тримесечие на настоящата година са регистрирани 245 машини. Това е с 6,49 процента по-малко спрямо същото тримесечие на 2023 г., когато са били 262.
Единствено челните товарачи все още се задържат с положителни стойности. За третото тримесечие на настоящата година са регистрирани 271 нови машини, което е с 27,23 процента нагоре на годишна основа.
Подобна е тенденцията и по света. Но има и разлики.
Причината за спада у нас са ниските цени на земеделската продукция. Както и бумът на пазара на техника преди 2-3 години, когато поради Ковид пандемията и забавянията в доставките пазарът изведнъж се пренасити с нова техника за две години в една. Разликата е, че у нас от две години няма нито една отворена програма за инвестиции, докато на други места те не спират.
За да видим какво очаква пазара на земеделска техника в България, трябва да знаем какво очаква земеделието. А българското земеделие го очакват няколко неща. На първо място безусловно и безспорно е окрупняването. Все повече малки ферми ще фалират и на тяхно място ще идват големи. Те имат нужда от високопроизводителна техника, която експлоатират максимално и сменят в края на амортизационния цикъл накуп. Такива стопанства предпочитат техника от една марка, за да оптимизират обслужването на машините. На второ място, малките семейни ферми ще се насочват все повече към техника втора ръка и брандове в по-ниския ценови сегмент. Все повече малките фермери неизбежно ще стигат до идеята, че могат да ползват един комбайн заедно, например. Структурата на стопанствата също ще се промени. Малките все повече ще излизат от зърнопроизводството и ще се насочват към други сектори. Което изисква друг тип техника.
Конкуренцията между дилърите ще става все по-ожесточена, а печалбите им – все по-ниски. Те ще трябва да се борят за един все по-консолидиран и в същото време сегментиран пазар.
Проблемът е друг. В невъзможност за оборудване с нови технологии, малките стопанства ще изостават и пропастта с големите ще се задълбочава все повече. Да видим как ЕС ще успее да претвори на практика думите на Урсула фон дер Лайен, че Европа трябва да си върне ролята на световен технологичен лидер, особено на българска почва.
Едно е сигурно обаче – очакват ни промени и нищо вече няма да е същото. И дано спадът на продажбите на нова земеделска техника е най-голямото зло, което ни очаква. Земеделие е имало и ще има, друг е въпросът под каква форма и с какви машини. Дано българските фермери не бъдат прегазени от влака на новото време бидейки във финансова невъзможност да преоборудват стопанствата си навреме.
Ася Василева
