Яман Гюнай Хюсмен е на 31 години, агроном и съдружник в семейната фирма “Караджа-ФАГ” ООД. Освен земеделие фирмата развива и млечно говедовъдство в село Драгомъж, където отглеждат 1100 броя животни, от които 500 дойни крави. Яман поема бизнес от родителите си веднага, след като завършва висшето си образование в Аграрен Университет-Пловдив със специалност „Растителна защита“. Но едва ли има земеделец, който не го познава лично или поне не е срещал снимките му из земеделските социални мрежи, в които Яман се опитва да покаже на света красотата и труда в земеделието.
Яман, ти си млад човек, който се опитва да популяризира земеделието. Защо го правиш?
Може да се каже, че нямам избор в добрия смисъл на този израз. Осъзнавам отговорността си пред моето семейство и баща ми, който 30 години е създавал този бизнес от нулата с идеята да се продължи. Цял живот съм знаел, че ще се занимавам със земеделие. След като завърших висшето си образование в Аграрен Университет-Пловдив със специалност „Растителна защита“, поех бизнеса.
Няколко неща ме мотивират да продължавам да се занимавам със земеделие. Първо, че е много интересно. Второ, че не разбирам от друго, ако мога така да кажа. Цял живот съм се занимавал със земеделие и животновъдство.
За съжаление, през последните няколко години, това, което се случва в страната – не само климатичните условия, но и политическата и геополитическата ситуации – демотивират земеделците. Нито добивите са добиви, нито цените са цени, вносът от Украйна нанесе големи щети върху производителите.
Лично мен ме мотивира, че развивам и разширявам бизнеса. Внедряваме нови подходи и технологии и нещата се получават. Бавно и трудно, но виждам напредък. Намираме начини да решаваме проблемите и да се адаптираме към настоящата ситуация. Обичам да решавам проблеми, мотивира ме. Развиваме много животновъдството. Виждаме перспектива в млекопроизводството и преработката на млечни продукти. Отскоро започнахме да правим и сирене с нашата марка „Караджа“. Страшно ме мотивира, ако някой ми каже: „Вашето сирене е много вкусно“. Искам хората да харесват нашите продукти и да са доволни. На този етап от живота ми това ме мотивира. Разбира се, основната ми мотивация са семейството и децата ми – дъщеричките ми Ирен и Инес. За мен е много важно да им оставя този бизнес след себе си, така както моите родители са го градили за своите деца.
Правим бяло саламурено сирене, което за момента се продава само в кутии по 800 г и 1 кг със саламура. Все още не сме разширили производството дотолкова, че да предлагаме вакуумирани сирена и други разфасовки. За нас е важно да поддържаме високо качество, постоянство в производството и ниска цена за потребителите.
Как го постигате? Не е ли много трудно да се излезе на пазара?
Успяваме да постигнем ниска цена на крайния продукт, защото сме оптимизирали целия производствен процес. Ние сами произвеждаме храната за животните. Животните, които дават мляко за сиренето, са наши, ние си ги отглеждаме. Млякото си е наше и по тази причина през последните месеци, когато цената се вдигна заради намаления внос на мляко, ние сме единствените производители, които не са повишили цената на сиренето. И това е само защото цялата производствена верига е под наш контрол. Единственото нещо е, че за момента го произвеждаме на ишлеме в мандра, която не е наша. Но в момента строим собствена мандра. Така ще можем да гарантираме качеството и постоянството на производството винаги.
Да, излизането на пазара с готов продукт е много трудно. Ние все още продаваме локално нашето сирене, основно в Североизточна България. Но виждам перспектива в затворения цикъл на производство и вярвам, че бъдещето е в тази посока. Аз по принцип не съм човек, който обича да се оплаква, защото дори и да се оплакваш, нещата сами няма да се променят.
Освен излизането с краен продукт на пазара, другият път, по който вървите, е внедряването на нови технологии. Какви нови технологии налагат климатичните предизвикателства в земеделието?
Не е тайна, че засушаването става трайно. Преди, след като ожънехме царевицата, продълбочавахме площите преди сеитба на пшеница. Но в последните няколко години виждаме, че това вече не работи. След минаването с продълбочител, губим и малкото влага, която е налична в почвата. След торачката, при брануването, губим още повече влага. И още повече я губим при сеитбата с конвенционална сеялка.
Затова от тази година закупихме директна сеялка за есенни култури. За първа година я ползваме, но вече виждам доста добър резултат. Една трета от площите с есенници вече поникнаха, пшеницата се подреди доста добре, посевът е равномерен. Да, имахме късмет след като сяхме да вали, но дори и да не беше валяло, идеята на директната сеитба е да не губим и малкото влага, която има в почвата. Идеята е да намалим почвообработките и да не губим влагата.
Но и да решим проблема с работната ръка. Не е тайна, че вече няма кой да работи в земеделието. Всички станаха инфлуенсъри и няма кой да кара тракторите. Звучи като шега, но е много сериозен проблем, който се усеща сериозно в сектора на земеделието. Директната сеитба е част от решението на проблема с намирането на работна ръка, тъй като спестяваме две много трудоемки и енергоемки обработки. По мои сметки тази сеялка за 3 години ще си изплати инвестицията.
Яман Хюсмен, „Караджа-ФАГ“ ООД: Винаги съм знаел, че ще бъда земеделец
Почвеното здраве важно ли е за добивите?
Почвените анализи вече стават задължителни. Не защото е модерно, а защото условията ни притискат и ни карат да търсим начини да се справяме с предизвикателствата. Докато климатът беше благоприятен, това не беше толкова важно. Когато има дъжд, хвърляш карбамида и всичко става. Но когато настанат такива сухи години, трябва да правим почвени анализи, да видим какво има в почвата, какви елементи липсват и да торим според спецификите на нашата почва. Това е също една от стъпките към решаването на проблема със засушаването.
Наскоро публикувахте във Facebook снимки на много интересно растение, непознато досега по нашите земи. Какво е това и за какво служи?
Да, ние сме първите, които засадихме маралфалфа в България. То е фуражна култура, подходяща за хранене на животни с висок потенциал за добив и добри хранителни стойности. Това е култура на топлия и влажен климат. Сега правим опити дали ще може да вирее и при нас. С оглед на меките зими предполагам, че ще може да се отглежда и в България. Ако видим, че това е възможно, ще се постараем всички животновъди в страната да имат маралфалфа, което ще помогне много на животновъдството в страната, тъй като това е добър източник на евтина храна за животните. Но както казах, все още правим опити и не сме сигурни дали е възможно отглеждането на тази култура в страната ни. По принцип културата е многогодишна, и по наша информация може да се отглежда от 10 до 15 години, като има потенциал да дава добив като силаж за животните от 40 до 70 тона от декар. Но е растение, което задължително трябва да се отглежда с поливна инсталация.
Отразяват ли се климатичните промени и върху животновъдството?
Разбира се. Тази година бяхме предвидили 1000 дка площи за силаж, които трябваше да стигнат за изхранването на нашите животни. Сметката е проста: от 1000 дка, при оптимални условия, можем да вземем от 5000 до 6000 тона силаж, което е достатъчно за нашите крави. Но когато започнахме да силажираме фуражната царевица, стана ясно, че тя дава 2-2,5 тона на декар – наполовина на това, което бяхме предвидили. Наложи се да силажираме не 1000, а 2000 дка.
При маралфалфата първоначалната инвестиция е голяма, да. Но тя е възвръщаема, защото при нея, когато имаш поливна система, от 100 дка можеш да вземеш толкова силаж, колкото би взел от 1000 дка царевица. Важно е да уточним, че маралфалфата в никакъв случай не замества царевичния силаж. Изпратихме проба за анализ в лаборатория в Хърватия и резултатите показват, че маралфалфата се доближава до сенаж от люцерна. Тази култура има хранителна стойност, но не може да замести царевичния силаж.
Когато правим дажбата за животните, ако даваме по 28- 30 кг силаж на ден, можем да намалим количеството на царевичния силаж, като добавим силаж от маралфалфа. Така би трябвало да можем да намалим себестойността на изхранването на животните. По този начин ще спадне и себестойността на млякото и евентуално животновъдите може да имат по-големи печалби. Но засега сме на етапа, в който правим опити с културата. Ако намерим начин тази култура да презимува у нас, ще я разпространим и сред останалите животновъди в България.
Как се управлява стопанство, за да излиза сметката и в растениевъдството, и в животновъдството – във втората част от разговора с Яман Хюсмен.
Интервю на Ася Василева
