Какво е необходимо за рентабилно животновъдство в тези трудни години?
В нашето стопанство залагаме на механизацията и автоматизацията. Механизираме почти всички процеси в кравефермата. При мен всеки ден на работа в кравефермата има 15 души. Което разделено на броя на животните е по 80 животни на човек. Без автоматизация 1 човек няма как да гледа толкова животни. Гордеем се, че 10 от тези 15 души са наши служители вече повече от 10 години. Екипът е сплотен и рядко ни се налага да търсим нови хора. Но когато се наложи е проблем. Трудно се намират хора за работа не само в животновъдството, но и в земеделието като цяло. Затова залагаме пак казвам на механизацията и автоматизацията на всички процеси.
За мен е много важно качеството на храната и добавките, които се правят в кравефермата. Много държа да е консистентно това, което получават животните като хранителна стойност, за да може млякото ни да бъде с еднакво и постоянно добро качество.
Ти имаш добро образование в сферата на земеделието, но има ли от къде да се черпят знания, когато е необходимо?
Фирмите, с които работим имат консултантски услуги. Непрекъснато следя новостите, посещавам колеги в България и чужбина. За мен в земеделието и в животновъдството винаги има какво да се научи. Винаги има нещо ново и ако тъпчем на едно място, ще потънем. Стараем се непрекъснато да се развиваме, да се адаптираме, да прилагаме новости.
Как виждаш бъдещето на земеделието в България?
За съжаление, виждам, че нещата не отиват на добре. Сушата е голям проблем. Другият е жестоката конкуренция, която се получава между колегите. Има нереална борба за земя. Не знам защо някои си мислят, че взимаш земя, един комбайн и почваш да жънеш пари. Не мога да разбера откъде идва това вярване. Има хора, които въобще не си правят сметката.
Цената на рентата се вдигна толкова много, че стана невъзможно за плащане. Вече чувам за колеги, които не успяват да платят обещаните ренти. На места рентите започнаха лека-полека да падат, но като цяло достигнаха ненормални стойности. Няма как с добив от 300 кг/дка царевица при цена от 0,35 лв на кг да плащаме 90-100 лв/дка рента. Това значи, че ти работиш само за да платиш рентата. А всички останали разходи? Как да се справим.
Да, държавата помага. Ето сега дадоха т.нар. „украинска помощ“. Опитват се да помогнат на земеделието. Но това не е достатъчно. Ние трябва да си помогнем сами. Хората трябва да осъзнаят, че в земеделието парите не валят от небето. Земеделието е бизнес. И ако сметката не ти излиза, не се развиваш правилно, то просто ще загинеш. И го виждам. Виждам колеги, които продават цели бизнеси. Затова съм и малко черноглед. Дано да не стане така, но дано и в България да не стигнем до положение земеделието да се прави от няколко големи концерна. Засега изглежда, че вървим натам.
Рентабилно ли е икономически да увеличаваш земята? Докъде?
Малко преди да завърша висшето си образование в нашето стопанство обработвахме 80 000 дка земя – от Исперих до след Попово. След това намалихме земята на 50 000 дка, когато аз поех бизнеса. Тогава рентите не бяха толкова високи. Но какво се получава? На такова голямо разстояние няма как физически да имаш поглед върху цялото си стопанство без да разчиташ на чужда помощ. Ако искаш сам да си огледаш всички полета, не можеш. А при нас ден година храни. Ако не хванеш навреме, че дадена болест се развива в дадена култура, ще имаш загуба в добивите. С вдигането на рентите, решихме, че толкова много декари стават нерентабилни. Транспортът на такива разстояние само струва маса средства.
Яман Хюсмен, „Караджа-ФАГ“ ООД: Винаги съм знаел, че ще бъда земеделец
Тогава намалихме земята до около 35 000 дка. И през първата и втората година ние имахме повече печалба отколкото когато работехме 50 000 дка. Оставихме земя на едно място, имах много по-добър поглед върху развитието на посевите, при проблем реагирахме веднага и добивите се вдигнаха.
Но след това настъпи кризата и всичко тръгна назад. Високи ренти, ниска изкупна цена, липса на пазар. Аз не си спомням някога досега да сме продавали реколта на две години. И в този момент си казвам – добре, че имаме животновъдство. Да, в момента животновъдството ни компенсира загубите от земеделието. За мен до 30 000 дка земя вече е голям земеделец. При добро управление на средствата земеделието може да е рентабилно и на 10 000 дка земя и на 5000 дка.
Това, че си второ поколение земеделец помага или пречи. В момента в цялата страна се наблюдава смяна на поколенията в земеделските стопанства…
Имаше една приказка: „Жената каза, ние решихме“. При нас е още „Баща ми каза, ние решихме“. Разликата в мисленето на поколенията я е имало винаги и ще я има. Но виждам, че в последните години, все повече взе да се прислушва към мнението на младите. Започна да ми се доверява напълно. Наистина този период на смяна на поколенията е интересен. Нормално e, нашите родители са имали трудни времена. Те са започнали този бизнес в много трудни времена. Почти без пари, с много кредити. Ние сме благословени, че имаме добра основа. Не се чудим откъде ще намерим пари за начален капитал. Създали са си репутация. Отиваш в банката, искаш кредит, дават ти. Едно време нашите родители са стояли с дни пред банките и са се молили. А като нямаш нищо, как се взема кредит? Нямането ги е научило. Това в много случаи помага. Много интересни неща съм научил от баща си, които той е приложил едно време в нямането, които в днешната криза работят. Съвета ми към младите е да не пренебрегват мнението на родителите си. Те са се справили тогава, когато са нямали, със сигурност знаят и имат по-добър усет от нас. А нашата работа е да се учим и един ден да станем и по-добри от тях. И това трябва да ни е стимул, защото както се казва – чиракът ако не мине майстора, занаятът умира.
Изкушава ли те политиката? Мислил ли си какво би могло да върне младите в селските райони. ЕК сега ще прави цяла стратегия по въпроса.
Баща ми цял живот е бил в политиката. Което на мен честно казано повече ми е пречило. Никога не съм усетил това да ни е помогнало. Но за него това е важно. Това е негова лична борба и призвание да помага и да работи за хората в района. И наистина е помогнал на страшно много хора. Това желание ми го е предал и на мен. Аз също искам да помагам на нашия район и на хората. От скоро съм и общински съветник в Община Исперих. Станах общински съветник като бях последен в листата. Но хората сами решиха да вляза с преференциален вот. Това ме задължава. Но мисля, че няма да продължа повече. Желанието ми е да работя изключително на местно ниво за хората в нашия край. За мен един политик в семейството е достатъчен. Политиката е коварно нещо, колкото радост може да ти донесе да помагаш на хората, толкова и негатив може да ти навлече. Ние сами сме си изкривили представата за политическата система.
Проблемът с обезлюдяването на селските райони го има. При нас не толкова, но е проблем. Но това, което се случва в страната през последните 4 години, със сигурност така няма да върнем хората. Каквито и стратегии да пише ЕК, ако в България няма правителство да ги прилага, няма полза. Трябва да има работещо правителство. Четири години държавата се развива на самотек и бизнесът се оправя както може. Всеки прехвърля топката на другия и накрая хората останаха сред нищото.
Интервю на Ася Василева
