След като вчера Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“ и УАСГ подписаха тристранен меморандум за сътрудничество, стана ясно, че държавата ще разчита на завършилите УАСГ да участват във възстановяването на напояването в страната ни.
Тристранният меморандум за сътрудничество залага на бъдещо развитие на хидромелиорациите в България и обучението на кадри. Участниците в него – министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева и ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова казват, че са убедени, че
сега се реализира ключова стъпка в изпълнението на стратегическа цел
А министър Тахов заяви, че заедно с неговия екип си е поставил за цел и е обещал на фермерите разширяване на хидромелиоративна мрежа в страната и увеличаване на поливните площи в България в бърз порядък с над 2,5 млн. дка,
като крайната цел е напояваните територии да достигнат 8 млн. дка в бъдеще
Изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева отбеляза значението на младите и образовани специалисти, от които все повече има нужда, предвид
планираната вече рехабилитация на около 80% от хидромелиоративната система
и необходимостта да се изгради ефективно и модерно напояване.
На фона на оптимизма, който лъха от меморандума и на отворената интервенция 4.1 по ПРСР в момента за напояване, обаче днес изскачат много по-материални въпроси пред земеделските производители. Те твърдят, че най-много ги вълнува как би могло да се облекчи водоползването, защото продължават да срещат сериозни проблеми и спънки при набавянето на информация и осигуряване на разрешителните за водоползване от „Напоителни системи“.
Според АЗПБ например проблем се оказва един от изискуемите документи по процедурата, а именно този, който удостоверява възможността за предоставяне на услугата „доставяне на вода за напояване“ от клон на „Напоителни системи“ ЕАД.
Когато удостоверения за поливност се издават за всеки отделен имот срещу заплащане в размер на 250 лв./имот и независимо от големината на площта, се оказва, че фермерите трябва да платят луди такси за издаването на всички техни удостоверения за поливност.
Сега те апелират за облекчаване на процеса, но е ясно, че за да се случи облекчаването, трябва да бъдат предприети няколко важни нормативни мерки, които са във възможностите на МЗХ.
Държавна подкрепа по принцип
За облекчаване на водоползването несъмнено ще трябва да има и държавна подкрепа, и то бюджетно подкрепена. Отделна стъпка може да бъде например предоставяне на субсидии или данъчни облекчения за инвестиране в технологии за пестене на вода.
Предоставянето на обучения за фермерите относно най-добрите практики за управление на водните ресурси също би трябвало да е следваща стъпка, казва хидро специалистът Васил Георгиев.
При управление на водните ресурси не трябва да се елиминира създаването на
кооперативи за споделяне на водни ресурси и по-добро планиране на водопотреблението
добавят експерти, негови колеги.
Тези мерки биха помогнали на фермерите да оптимизират използването на водата и да намалят разходите.
А какво зависи от държавното дружество „Напоителни системи“, питаме се. То между другото и сега бива упреквано, че не помага, а едва ли не пречи на стопаните да ползват вода и им налага тежки такси. Но това все пак зависи от нормативите, по които работим, казаха от там.
Все пак дружеството отговаря за управление, поддръжка и развитие на напоителната инфраструктура в България. И наистина неговите основни функции и задължения включват проектиране и изграждане на напоителни системи, създаване на нови напоителни мрежи и модернизация на съществуващите. То отговаря и за поддръжката на инфраструктурата на съществуващите системи, техния ремонт и поддръжка. Но пречките, пораждани сега от „Напоителни системи“ са нормативно и законово заложени, затова ще е работа на законодателят да облекчи документално фермерите.
Ясно е, че другите значими предизвикателства в напояването ще зависят от недостатъчно финансиране – както е видно ограничени са средствата за поддръжка и модернизация на напоителната инфраструктура. А като се предвиждат финанси и бюджет от следващата година трябва да се има предвид и стареенето на инфраструктурата, климатичните проблеми, липсата на информация и обучение на фермерите, за да имат достъп до актуалните знания и технологии.
Видно е че
засега сме изправени пред неправилно управление на водите
както и пред лошо планиране и управление на водните ресурси, което води до неефективно използване.
Следващ ход ще е оптимизация на напоителните системи, в които трябва фермерите да могат да включат и прецизно напояване, което намалява загубите на вода.
Не е излишна мярката за рециклиране на дъждовна вода, подсказват хидро специалисти. Според тях системи за събиране на дъждовна вода също ще могат да осигурят допълнителен източник на влага, както и рециклирането на вече използвана вода и обезсоляване на морската.
