Защо много фермери тази година избегнаха рапицата
Сусам вместо слънчоглед все още е смело решение
Иван Алексиев е гл. асистент в Института по растителни генетични ресурси в Садово и е ръководител на Бюрото за научно обслужване, отговаря за връзките с практиката. Какво казва пред земеделеца.бг .
Господин Алексиев, какво става тази година със зърнено-житните и други култури, май те стресираха доста фермери?
Тази година най-напред много стопани се притесниха и почти спряха да сеят рапица, която се сее най-рано. Това е защото месец август в цялата страна беше сух, включително и в Северна България.
Имаха ли основание?
Имаха да. Това е рискова за нашия район култура, поне моето мнение е такова. Защото като се засее и не поникне навреме, има опасност след това да измръзне. А ако се засее по-рано, и паднат валежи и тръгне да се развива, има опасност от слани.
Някои производители опитват да сеят по-късно, но и това не е правилно, нормата е да се сее в края на август-началото на септември. Ако паднат тогава валежи, рапицата се развива чудесно. Ако не паднат, рискът е голям.
Но иначе рапицата ще си държи цената?
Рапицата винаги си е държала цената, но реколтата, която се получава у нас вече става доста рискова, затова хората малко по малко взеха да я избягват. Но бих ги посъветвал редовно да следят агрометеорологичните прогнози и има ли дъждове в края на август и началото на септември, да сеят без да се притесняват. Няма ли валежи, както при нас в Южна България, смисълът се губи.
Чухме наскоро едни нетрадиционни съвети фермери да преминават от слънчоглед на сусам. А те имат ли основание?
Ако искаме да бъдем по-конкретни, сусамът е много хубава и сухоустойчива култура, но при нея също има рискове, които стопаните трябва да знаят. Тя се сее в края на май-началото на юни. Сее се много плитко и опасността идва през юни, който тази година например беше изключително сух. След това пък температурите бяха много високи и затова виждаме, че сега посевите са много ниски.
А сусамът има ли пазар?
Да, има, но е култура, която като сортове трябва да подобрим. Ние предлагаме сортове за пълно механизиране на процесите от сеитба до прибиране, но като добив още не ни задоволяват. Така че, всеки фермер трябва да си направи сметката какъв е пазарът и изгодно ли ще му е, и да засее неголеми площи. Иначе сусам сме засявали и в Северна, и в Южна България, и имаме опит. Но, повтарям, аз сусамът не бих го препоръчал на много големи площи, нормално е първо да се пробва как ще се развива в даден район и ако са доволни от резултата, тогава стопаните да разширяват площите му.
Ако днес фермери ви питат какво сеитбообращение да направят, можете ли да им дадете съвет?
Много трудно. Говорихме преди дни с колеги фермери, които искат да спрат някои от културите, например царевицата, защото тази година резултатите са наистина много лоши. Чудят се с какво да я заменят.
Коментирахме и сорго, и други култури. Но е общо взето трудно да се прави нормален сеитбооборот сега в България.
А соргото?
Въпреки че то по хранителна стойност е богато и тази стойност е малко по-ниска от тази при царевицата, то има по-трудно съхранение. То е култура, която има много влага, съхранението му не е като царевицата. Не може дълго време да се съхранява или трябват специални допълнителни условия и сушилни, което пък увеличава себестойността.
За есенната сеитба сега на пшеница и ечемик сега какво бихте казали на фермерите?
Все повече от колегите чуваме добри новини за Северна България. Там има влага в почвата, сеят нормално и се надяват, че всичко ще бъде както трябва.
Но в Южна България около нас е трагедия. От Стара Загора в посока Пловдив и София няма дъждове от месец май. Лошо е състоянието, сеем на сухо, валираме и чакаме Бог да се смили. Така че на едни места ще има много добра реколта, докато в нашите райони не е така.
Това не означава ли, че вие научните работници и селекционерите вече трябва да припомните за районирането на културите?
Винаги се е знаело, че има такива правила, особено по социалистическо време ги имаше като задължение на стопанствата. Но в момента нещата са по-особени, фермерите сами решават. Но все пак при тези промени в климата, моето лично мнение е, че трябва да се направи ново райониране в страната и да се препоръча на стопаните.
Трябва да го направите вие, научните работници, институтите, не е ли така?
Да, но по принцип това трябва да стане държавна политика.
