Лошото време може да означава втора година на загуби, след като Франция отбеляза най-лошата си реколта от пшеница от десетилетия
Европейските земеделци, сблъскващи се с гниещи и болни култури, които все още се намират в някои полета, очакват още повече мъки занапред, тъй като честите дъждове отлагат зимната сеитба, пише Bloomberg.
В Северозападна Европа октомври бележи прехода между два цикъла на земеделското производство. Земеделските стопани приключват с прибирането на реколтата от летните култури и започват сеитбата за зимата. Но лошото време може да означава втора година на загуби, след като земеделската сила на региона – Франция – отбеляза най-лошата си реколта от пшеница от десетилетия насам.
Новата сеитба напредва с мудни темпове, тъй като някои полета са твърде разкаляни, за да могат тракторите дори да влязат в тях. В същото време болести влияят на качеството на някои култури. Според прогнозата на Maxar Technologies Inc. през този уикенд в Обединеното кралство, Франция и Италия се очакват дъждове.
„Не можем дори да влезем в полето, за да засеем семената на пшеницата, тъй като то е залято с вода, а и настоящата седмица със слънце няма да е достатъчна“, казва Виктор Рабие, председател на група фермери в департамента Есон, южно от Париж. „Така че оставам с гниещ лук и не мога да засея пшеница на около 7% от площите си“.
Възможността за още по-големи загуби и щети на реколтата излиза в момент, когато европейските земеделци се затрудняват да продадат ограничените си запаси, изпускайки неотдавнашното поскъпване на световните фючърси. Цената на европейската пшеница е по-висока от тази на зърното от Черноморския регион, което я прави неконкурентоспособна въпреки признаците за ограничено предлагане в световен мащаб.
Мощните френски земеделски профсъюзи дадоха на новото правителство срок до средата на ноември да изпълни исканията им за по-голяма подкрепа, които включват защита на междуевропейската търговия от по-евтин внос. Те обещаха да подновят действията, подобни на националните блокади от началото на тази година.
Производството на пшеница и рапица в Обединеното кралство ще намалее значително през 2024 г. поради лошото време, което ще направи страната „много по-зависима от вноса, отколкото обикновено през този сезон“, според последните оценки на Съвета за развитие на земеделието и градинарството.
Междувременно жътвата на царевица във Франция напредва с най-бавните темпове от 11 години насам, като към 21 октомври са прибрани само 25% от реколтата в сравнение с 69% от средните нива за последните пет години, според данни на FranceAgriMer. Френските посеви с обикновена пшеница и зимен ечемик също са доста под средното петгодишно ниво, като полетата вече са наситени от най-влажния септември от 25 години насам.
Комбинацията от намалена захароза и гъбични заболявания е засегнала френското захарно цвекло, заяви Тимоте Масон, икономист в групата на земеделските производители CGB.
За фермери като Рабие това означава, че полетата му все по-често не са финансово рентабилни.
„Все още се възстановяваме от реколтата, която беше катастрофална“, казва той. „С цените на зърното, които не са достатъчно високи, тази година се намираме между загуба на приходи и нарастващи разходи“.
Засушливите условия в Австралия продължават да оказват негативно влияние върху добивите на пшеница. Службата за чуждестранно земеделие към Министерството на земеделието на САЩ (FAS) понижи последната си прогноза за производството на пшеница в страната за периода 2024-2025 г. с 3,5 милиона тона, до 28,5 милиона тона.
Според FAS, причините за това намаление са изчерпване на влагата в почвата, недостатъчните валежи и сланите през септември, които значително са намалили потенциала за добив. Въпреки трудните условия, тази прогноза е със 7% по-висока от средното за последните 10 години ниво от 26,6 милиона тона и с 10% повече от миналогодишния добив, който е бил 25,9 милиона тона.
Прогнозата за по-високо производство през 2024-2025 г. се основава на по-големите засяти площи – около 13 милиона хектара, което е един от най-високите показатели за последното десетилетие. Увеличението на площите се дължи не на благоприятни условия за сеитба, а на неблагоприятни условия за засяване на рапица, което на места е наложило заместване на рапицата с пшеница.
След понижението в производствената прогноза, FAS очаква и леко намаление в износа на пшеница – до 20 милиона тона, което все пак ще е над средното за последните 10 години (19,2 милиона тона).
Що се отнася до вътрешното потребление, FAS прогнозира леко нарастване до 8 милиона тона, предимно поради повишеното търсене на фуражно зърно заради ръста на птицевъдството и увеличеното поголовие на едър рогат добитък. Очаква се потреблението на пшеница за мелничарско производство да остане стабилно на 3,5 милиона тона за 2024-2025 г., но увеличението на населението може в бъдеще да доведе до разширяване на производствения капацитет и повишаване на търсенето на пшеница за производството на брашно.
