Ще оцелеят само смелите? Не – ще оцелеят адаптивните.
Земеделието в България навлиза в нова ера, където не най-смелите, а най-адаптивните ще успеят да се адаптират към бързо променящите се условия. Успехът в селскостопанския сектор вече изисква не просто труд и усилия, но и готовност за промяна и адаптация към нови технологии и методи, както и бързо мислене и способност за реагиране при непредвидими обстоятелства.
Маркетинговите знания и финансовата грамотност ще стават все по-важни за оцеляването на земеделските стопанства. Документацията ще се увеличава и ще изисква все повече дигитални и бюрократични знания от производителите. Това е лоша новини за тези, които се надяват, че ще има връщане към модела – фермерът само произвежда на полето и в кошарата. Няма да има. Ако фермерът не се справи, просто скоро ще го заменят.
Земеделието постепенно се превръща в интелектуален бизнес, в който успяват хората, работещи с мисъл, знание и иновативни технологии. Торенето на културите повече не може да се прави на умозрителен принцип, а трябва да е базирано на познание и почвени анализи. Цените на торовете и на продукцията са такива, че разхищение не може да има, а е нужна преценка, базирана на почвените показатели. Маржове на печалби от 10-20-30, че и 40% от зърното повече никога няма да има. Само от земеделците си зависи дали ще успеят да ги постигат от друг тип производство или животът им ще зависи от това дали са добре с поредния политик, преминал за малко през МЗХ.
Климатът се променя, променяйте се и вие
Климатичните промени вече са реалност и земеделието е един от най-засегнатите сектори. Засушаванията, нестабилните температури и променливите валежи увеличават риска за реколтата и изискват нови подходи. Земеделските производители в България трябва да инвестират в култури и сортове, устойчиви на засушаване и екстремни температури, както и в напоителни системи и умни технологии, за да минимизират рисковете от непредсказуемото време.
Субсидиите – риба вместо въдица
Субсидиите, предлагани в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, продължават да бъдат важна част от българското земеделие, но се налага да се използват по-продуктивно и дългосрочно. Важно е тези субсидии да се насочват не само за директна подкрепа, но и за подпомагане на устойчиво развитие и създаване на технологии, които да подобрят производителността на селскостопанския сектор и да му дадат самостоятелност. Подходът „риба вместо въдица“ трябва да се замени с практики, които дават възможност на фермерите да стават по-конкурентоспособни и самодостатъчни.
Нова тенденция – техника втора ръка
Инвестициите в нова селскостопанска техника са скъпи, което насърчава много фермери да търсят алтернативи, като техника втора ръка. Закупуването на добре поддържани употребявани машини се превръща във възможност за намаляване на разходите и увеличаване на производителността. Тази тенденция дава шанс и на по-малките земеделски производители да ползват модерна техника на достъпни цени, като по този начин те повишават ефективността на своите стопанства без значителни капиталови инвестиции.
Иновациите са скъпи, но всеки иска максимална ефективност
Иновациите като автоматизация, прецизно земеделие и дигитални решения в земеделието продължават да бъдат ключови за повишаването на добивите и намаляване на разходите. Макар и инвестицията в нови технологии да е значителна, тези, които решат да внедрят такива решения, са по-подготвени да се справят с новите изисквания и предизвикателства на пазара. Българските фермери трябва да бъдат подготвени за такава промяна, която в дългосрочен план ще гарантира тяхната конкурентоспособност и стабилност.
Земеделие без много хора
Селското стопанство в България, както и в световен мащаб, върви към автоматизация и намаляване на необходимостта от човешка работна ръка. Използването на дронове, сензори, роботи и софтуери за управление на данни не само намалява необходимостта от човешки ресурс, но и повишава прецизността и продуктивността. За България, където липсата на работна ръка е сериозен проблем, автоматизацията може да се превърне в ключово решение за бъдещето на сектора.
Земеделието в България ще трябва да се адаптира към новите предизвикателства, за да остане устойчиво и конкурентоспособно. Вече не е рентабилно да се отглеждат само две култури – слънчоглед и пшеница, например. Това не работи в дългосрочна перспектива нито за сеитбооборота, нито за приходите. Липсата на адекватна политика в земеползването води до негативи за всички. Липсата на напояване води до загиване на производството и липса на алтернативи в културите. Липсата на работна ръка – също. Трябват дългосрочни трайни решения.
Предстои влизането на Украйна в ЕС и интергрирането й в ОСП. Това автоматично означава намаляването на всички земеделски субсидии. Германия – най-големият донор в бюджета на ЕС, вече каза мнението си – субсидии само срещу резултати. Но не произведена продукция, а резултати за околната среда и благоденствието на хората в селските райони. Трябва да признаем, че храна в света вече има достатъчно и да спрем да си заравяме главата в пясъка. Както досега вече няма да може. Промениха се дори търговските маршрути и пазарите на зърното. Шансът на българските земеделци ще е качеството и чистата храна.
Дали ни харесва или не, е трети въпрос. Никой обаче не е успял да спре развитието на технологиите, и ако ние се опитваме да си искаме както досега, наистина ще ни зарежат да си чакаме влака на някоя малка гара. Въпреки, че влаковете обикновено вървят по релси и посоката им на движение винаги е ясна. Независимо от политическата обстановка и дали има или няма правителство в България. Светът това малко го вълнува.
Земеделието поради своята природа е най-консервативният икономически сектор. Но дори и то ще трябва да се промени. Бъдещето на земеделието е в образованите, икономически грамотни и високо морални производители на качествена българска храна. Дори банките вече ще отпускат кредитите си с оглед на морала и опазването на околната среда.
Да, проблемът с иновациите е, че първоначално са скъпи и достъпни само за големите. А докато получат разпространение и производствено внедряване, което да ги направи по-евтини, вече не са иновации, а масов продукт и не дават конкурентно предимство. Но винаги е било така и ако си заровим главата в пясъка, това няма да промени реалността.
Ася Василева
