Осем от топ 10 световни пазари на етерични масла трайно бележат спад, като най-големият се пада на американския пазар. Единствено положителна динамика има при търсенето в Индия и Швейцария. Това се вижда и в данните за външната търговия на страната ни за 2023 г. спрямо 2022 г. – с над 30 процента спада износът от страната ни, спада и вносът, което показва, че и българският пазар страда от международната динамика.
През първото полугодие на 2024 г. спадът продължава, но темпът на намаление е ограничен – за първите шест месеца на настоящата година само 8 процента е спадът в обем на всички масла, които се изнасят от страната. Вълканов посочи продължаващия спад на износа на лавандулово масло като най-съществен фактор за намалението на общия обем.
Това стана ясно по време на Третата национална среща на производителите на етерични масла, която се проведе днес в София.
Председателят на Сдружението на производителите на етерични масла „Дестилирано в България“ Николай Вълканов представи предварителни данни от тазгодишното им проучване на пазара на етерични масла и производството на етеричномаслени култури в България пред аудиторията на третата национална среща на производителите на етерични масла в България, която се провежда днес в столичния Интер експо център.
Той започна оттам, че глобалният пазар на етерични масла продължава да спада през 2023 г. за втора поредна година. Спрямо пика си през 2021 г. намалението в количеството (килограми) изтъргувана продукция е една четвърт спад, а в стойност е около 18 процента.
Вълканов посочи две вероятни причини за този спад. Първата е ребалансирането на пазара след Ковид, тъй като по време на пандемията имаше ръст в търсенето на етерични масла с цел превенция, допълнителна здравна грижа за хората и презапасяване заради несигурността. Затова спадът може да се отдаде на нормализация. Втората вероятна причина, която Вълканов определи като много по-тревожна, е част от крайните клиенти да започнат да изваждат някои етерични масла от някои крайни продукти.
Според представените данни при розата започва да се наблюдава известно стабилизиране. Спадът при площите също е овладян. Вълканов подчерта, че за пореден път се вижда явна разлика в данните на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и тези на розопроизводителите. Ясно е, че методологията е различна, но МЗХ трябва да калибрира своите данни, защото се пораждат все повече съмнения дали част от пазара не е останал в сивия сектор, коментира Вълканов.
Той продължи анализа с това, че нарастват биологично сертифицираните площи, а над половината от розопроизводителите са малки семейни производители с площи под 5 декара средно и в тях се отглеждат около 22 процента от розата.
Според данните през последните три години се забелязва стабилизация на международна цена, което позволява и на вътрешния пазар да се подобри добавената стойност по веригата производител – преработвател – търговец. Вълканов подчерта, че розопроизводителите тази година са в значително по-добра ситуация, защото разходите им са по-ниски, най-вече заради намаляването на цените на торовете и на горивата.
При лавандулата спадът на площите е много радикален, продължават с най-бързи темпове да се разчистват площи с лавандула. Спрямо пика отпреди няколко години към днешна дата площите с лавандула са на 50 процента. Заявените за подпомагане площи са под 100 000 декара, най-вероятно ще продължат да спадат и през следващите години, посочи Вълканов, допълвайки, че интересът към биологично отглеждана лавандула също спада. Като произведено количество цвят данните започват да се доближават до 2018 г. Най-бързо продължават да намаляват площите с лавандула в Североизточна България, най-вече Добрич.
При маточината продължава спадът на площите с около една четвърт. От много области, които се опитваха да развиват тази култура, маточината практически вече е изчезнала, посочи Вълканов.
По отношение на лайката, след огромния срив от 2018 г., през 2024 г. се наблюдава леко повишение в площите и в потенциала за производство на масло.
Според данните към края на октомври 2024 г. регистрираните дестилерии в регистъра на REACH у нас са 86 с преработвателен капацитет над 3500 кубични метра.
В заключение Вълканов обобщи, че очевидно международният пазар е по-труден, с нарастващи клиентски изисквания, които идват повече от крайния потребител. Продължава и да бъде заплашителна регулаторната среда, която застрашава бъдещето на сектора. Вълканов подчерта и стабилизирането на цените при двете основни масла, което или е възможност за бъдещ растеж, или ще покаже ясно нуждата от преструктуриране. Очевидно има много голям срив в суровинната база, което води или ще доведе до консолидация и отпадане на част от преработвателите в бранша, отбеляза накрая председателят на Сдружението на производителите на етерични масла „Дестилирано в България“.
България има огромен потенциал и е в много силна позиция за производството на етерични масла, заяви Емили Бел от една от водещите компании в света по продажба на етерични масла „доТера есеншъл ойлс“ (doTerra Essential Oils).
Базираната в Австралия Бел взе участие в третата национална среща на производителите на етерични масла в България, организирана от Сдружението на производителите на етерични масла „Дестилирано в България“, която се проведе днес в столичния Интер експо център. Тя посочи, че всички се изправят пред проблемите с европейските регламенти, не само производителите. „Моето дружество продава на клиенти от ароматерапията, внасяме в Европа и трябва да се справяме с всички изисквания и регламенти“, коментира Бел.
Тя сподели от своя опит, че клиентите от сектора на ароматерапията и от парфюмерийната индустрия са много различни и имат много различни изисквания. При ароматерапията се говори за чистота на различните масла, докато в парфюмерията опциите са повече.
Бел подчерта, че „доТера есеншъл ойлс“ работи с клиенти от цял свят, за да си набави първокачествена суровина и България има голямо присъствие на международната карта, защото много масла идват от нашата страна.
По думите на Бел всяка верига на доставки е различна. Тя даде за пример страни като Индонезия, Шри Ланка, Индия, където проследимостта е много трудно осъществима, защото става въпрос за много малки земеделски стопани. Според нея в България това не е част от проблемите.
Константин Георгиев от „Робертет България“ каза, че той не може да е такъв оптимист, защото срещат много трудности по веригата. „Усещаме натиска от външна страна, от фирмата-майка, която получава изисквания от големи клиенти, които настояват проследяемостта да бъде гарантирана“, коментира той. По думите му това прави работата доста тежка, защото понякога става въпрос дори за промяна на виждането на земеделските стопани, възприемането на определени проблематики, които съществуват, като детски труд, ерозия на почвата.
По отношение на новите регулации Георгиев смята, че ако във времето са действали проактивно по отношение на определени теми, може би ще е лесно да отговорят на изискванията.
Според Пламен Николов от „Есетере България“ европейските регулации имат логика, тъй като имат цел. „Нищо не е съвършено в една бюрократична среда, но те имат логика и биха имали ефект, ако ги следваме“, допълни той.
Николов, Георгиев и Бел се обединиха около мнението, че сдружаването на бранша е важно и то е от значителна полза, когато става дума за нови изисквания и регулации.
