Отговор дава Стоян Чуканов, представител в ЕИСК
Ако сравним данните от 2017 до 2023 г., САЩ имат ръст на преките чуждестранни инвестиции от 17%, в Китай този ръст е 24 процента, в Европейския съюз забавянето е с 4 процента. Това са много ясни индикатори за вече започналата рецесия в ЕС, която неминуемо засяга и агрохранителната верига.
Това посочи Стоян Чуканов, фермер и представител на българското земеделие в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), по време на Международната научна конференция на Института по аграрна икономика „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“, която се проведе скоро в София.
Чуканов припомни, че Зелената сделка не засяга само земеделието, въпреки че земеделците бяха първите, които изразиха най-бурно своето негодувание. Тя касае много други сектори. По думите му желанието да се говори само за земеделие не е най-правилният подход, защото то е само една брънка от агрохранителната система. Поглеждайки всички 13 000 законодателни акта, приети в последните години, се вижда, че те не помагат в утвърждаването на европейската конкурентоспособност, казва Чуканов, допълвайки, че ЕС има положителен търговски баланс от земеделска продукция в размер на над 80 млрд. евро годишно. Загубата на тези пазари би била доста негативна за агрохранителната система на ЕС.
Според Чуканов е важно
да се оттласнем от идеята, че сме център на света
и да погледнем в един по-широк план как би се отразило разширяването на ЕС. По думите му, ако приемем, че страните от Западните Балкани не са много голям земеделски фактор, то с Украйна нещата въобще не стоят така.
Присъединяването на Украйна към ЕС би имало своите последствия
Става дума за 40 млн. хектара земеделска земя (преди да започне войната с Русия), което при запазване на същите условия на подпомагане в ОСП би било пагубно от гледна точка на бюджета.
Всичко това, сега когато предстои да започне дискусията за многогодишната финансова рамка, трябва да се вземе под внимание.
При последния бюджет на практика номинално частта, която отива за ОСП, не беше намалена, но не беше отчетена инфлацията. Тоест имаме вече намаляване на бюджета за ОСП, а отсега има анонси и то на големите държави донори, че искат да се намали процентът на бюджета за ОСП като процент от многогодишната финансова рамка, обясни Чуканов.
По думите му, ако това включва и присъединяването на новите държави членки, бюджетът просто няма как да издържи. Освен това някои от държавите, които са бенефициенти, трябва да станат донори, като например Полша, каза той.
Чуканов смята, че
българските организации трябва да имат правилната информираност
за да може дебатът да бъде базиран на информиран анализ, защото емоционалният подход не е подходящ, той обикновено е краен.
Той все пак отчете, че има желание от Европейската комисия за намаляване на административната тежест, но вече и най-голямото политическо семейство в европейски мащаб откликна на нуждата от това да се реформират плащанията на площ и от следващия програмен период те най-вероятно няма да бъдат такива, както досега.
Според Чуканов това донякъде съвпада и с голямото желание от наша страна за външната конвергенция, защото преминавайки към плащане на стопанство, ще елиминираме този дисбаланс.
По думите му това е преминало през стратегическия диалог и вече на политическо ниво
започват дискусиите как да бъде реформирана за трети път ОСП
за да има по-целенасочен ресурс, който да помогне в борбата с климатичните промени.
Какво е плащането на ферма, интересуват се нашите производители
Това е вид обезщетение, предоставено от правителството или други организации на земеделските производители за покриване на определени разходи или рискове, свързани с тяхната работа.
Тези плащания могат да бъдат под формата на директни парични преводи, субсидии или застрахователни полици и обикновено се отпускат въз основа на конкретни критерии, като например размер на земята, тип култура, отглеждана култура или екологични практики.
Основните цели на плащанията в селското стопанство обаче още останат в сила
Първо – те са подпомагане на доходите, когато плащанията помагат за компенсиране на разликата между пазарната цена на културите и разходите за тяхното производство, осигурявайки стабилен доход на фермерите.
На второ място е насърчаването на устойчиви земеделски практики. Тук някои плащания насърчават фермерите да възприемат екологосъобразни методи, като ротация на културите, консервация на почвата и управление на водите, което спомага за подобряване на здравето на почвата, намаляване на ерозията и опазване на природните ресурси.
Осигуряване на безопасност на храните и качеството ще е на трето място. Плащанията могат също така да стимулират производителите да произвеждат висококачествени продукти, които отговарят на специфични стандарти за безопасност на храните, хуманно отношение към животните и опазване на околната среда.
Помощ при бедствия ще е четвъртият пункт, при който в случай на природни бедствия или пазарни сътресения плащанията ще могат да осигурят финансова подкрепа на фермерите, за да им помогнат да се възстановят и да продължат дейността си.
Развитие на селските райони ще е на следващото пето място. Плащанията могат да допринесат за цялостното развитие на селските райони чрез финансиране на проекти, насочени към подобряване на инфраструктурата, създаване на работни места и насърчаване на социалното благополучие в селските общности.
