Инж.- агроном Евелина Маринова, Лидер Консултинг за земеделеца.бг
Водата е в основата на живота. Няма съмнение, че ние в обикновения си живот игнорираме природата като фактор, освен ако не ни отнесе с торнадо, но когато касае земеделския ни бизнес, се гърчим и гневим ако не ни осигурява желаните условия. Сушата – чак толкова непредвидима ли беше? Колко пъти природата ни показа, че има такова явление. През 2-3 години. Ние си правим пас. Започна да редува Изток – Запад през година. Пак пас. Тогава природата вдигна залога с температурите – 40-42-45. Вече започна да ни пука.
Сетихме се със задна дата, че едно време сме имали еди-колко си площи поливни, а сега нямаме. И кой разруши системата? Ние с помощта на държавата. Или обратно, няма значение. Нямаше още смартфони 90-е години и не ходехме като японци с фотоапарати на врата, за да ви покажа сега едно видео, което не заснех, но което се е запечатало в паметта ми – как трактор на земеделец вади хидрантите от новопридобитите си ниви, защото му пречели! Това е демокрация в действие – никой и бъкел не може да ти каже, нивата е твоя, хидрантите на бившия соц, майната им! Писах на Водно стопанство и Хидромелиорации, изтърках им стълбите – направете нещо, аз не мога да ви пазя имуществото – българи, цигани, един вади, друг реже, трети бута канали заради 50 квадрата земя повече, на дядо му била, а после я остави да буреняса заедно с бетонните отломки. А държавата нали е вече демокрация, всичко по законите на джунглата, всеки да се оправя сам и не си мръдна пръста да запази поне което трябваше. Инак за раздаване имаше. Дадохме язовирите за риба. Смехотворни сделки за няколко шарана. Поливането не е жизненоважно, шараните и таранките са. Реките в цялата страна тънат в тръстики, дървета, храсти – ужас просто. Няма да видите такава картинка никъде в Европа.
И ето ни сега тук със супермодерна техника за производство, но без поливна техника и без поливни площи. Целият свят модернизира и вече оптимизира методите на напояване в крак с новите реалности, ние тепърва ще се връщаме в миналия век да си реанимираме поне старите поливни възможности. Вода няма не само заради сушата, а и заради безстопанствеността на държавата. Вода няма вече за живот, не само за земеделие. Всички сме на режим на водата. Примерно 1991 година пролетта – валеше ден из ден 2 месеца – ама градът, в който живея пак си беше на режим. И днес след 30 години вече е пред хуманитарна катастрофа, защото т.нар. проект Черни осъм и през 1991 г. беше на дневен ред и 2024 пак – сега казват – ами 10 години ще трябват. Ми къде бяхте последните 30? А подпочвените води с които строителите в района се борят постоянно и помпят дупките за строежи – тях защо не разработихте нещо?…. Да не задълбаваме.
Като няма вода в мрежата – дребна работа, ще пием от минералната вода на консигнация, няма да се къпем и ще протестираме срещу Бърнард Шоу. Смях. Но какво ще прави земеделието? Не ме разбирайте погрешно. Храна ще има, ние тук не сме хранещите света и сушата не тормози еднакво глобално цяла Европа, а Америка съвсем пък не я закача, затова ние гладни няма да останем, ще ни се внесе, ще ни се продаде, но земеделието ни ще изнемогва. Това уточнение за обикновения читател, да не се уплаши и да емигрира. Той досега се възмущаваше от субсидиите за земеделие, сега по-вероятно ще почне и той да се моли за тяхното увеличение.
Разбира се климатичните промени засягат цялата планета, но по различни начини. Да се не начуди човек при толкова много изобретения, как пък не се научихме да управляваме донякъде облаците? Или се научихме? Сещам се в този дух и за още един нашенски патент. Който има овощна градина и се сдобил с гърмялка. Не знам как се казват правилно тези уреди за разбиване на облаци, но като вземат да зреят плодовете, ако се зададе облак и гърмят да го гонят. В области Русе и Силистра земеделски производители постоянно се оплакват от това самоуправство с небето. Ако не знаете от старите хора – облаците помнят, небето помни и в един момент където са нежелани облаците, те повече не се завръщат. Вас ако ви посрещнат с двуцевка, вие ще се върнете ли?
Но да се върнем на актуалната болна тема – сегашната суша, есен 2024 г. Ето един светъл лъч за нашите изстрадали души: С малко алкохол пшеницата ще се справи със сушата – това не е шега, това е разработка на японски учени, които са открили, че ако се впръска чист етанол при корените на пшеницата, тя става по-устойчива на суша, защото затваря устицата и намалява транспирацията (за разлика от хората) . Това е установено и за ориза, но той изисква двойно по-висока доза етанол от пшеницата. Все още няма технологично развитие на тази разработка, която да е еднозначно приложима в практиката, затова трябва да се задоволим с някои практични разсъждения на трезви глави, които биха ни помогнали в този тежък период, в който полето в две трети от България е сухо на голяма дълбочина, в другата една трета влага има, но не и влагозапасяване.
Изразявам мнение като агроном. Друг агроном може и да не е съгласен с мен. Има наука основоположна, но има и практика, развитие, надграждане и т.н. Важно е всеки да пречупи нещата през своята призма, да застане на своята земя, да се зарови в нея с ум, сърце и ръце и да приложи науката гъвкаво, като се вслушва в някои съвети, учи се от грешките си и прави свои малки открития и иновации. Ето няколко казуса специално за есента.
Гъстота на посева. Един клиент каза – заради сушата ще сея по-гъсто, защото може и да не поникне всичко. Това не е точно така. В суха есен при зимно-житните е добре да се намали нормата на сеитба. Гъстият посев иска повече вода. Ако дойдат благоприятни условия, пшеницата ще брати и ще навакса. Ако остане суша – в гъстия посев ще отпаднат цели растения, не само братя. При царевичните хибриди от съвременната селекция с изправен, прибран хабитус няма еднозначно доказателство за по-висок добив от намаляване на бройката, тъй като се сее на голямо разстояние и при много ниска гъстота почвата остава още по-гола и докато посевът се събере да я закрие земята просъхва още повече от проста евапорация. Житният посев функционира обратно.
Обработките са тежка тема. Колкото по-сухо, толкова по-малко обработки и по-плитки трябва да бъдат. В глобален мащаб намаляването на обработките допринася най-много за консервиране на влагата. В съчетание с покривните култури това е шансът ни да задържим влагата в почвата. При покривните култури по-добрият вариант са пролетните растения, които изгниват в края на зимата. Зимуващите видове при първи добри условия напролет започват да вегетират и транспирират, с което изпомпват вода от земята, а това не е желан ефект. И тук се иска комбинативност, покривните са тема за друг реферат. Започвайки на кота нула в суха година с покривните, когато не могат да поникнат, няма да се убедим в голямата им полза, но това са грешките на младостта в живота, не обичаме да ни съветват и често закъсняваме с правилните решения.
Торенето – друга тежка тема, също за отделна лектюра. Тук вече всички са непреклонни – няма да си оставим ние пшеницата без начален старт. Е, къде и е старта сега? Имаш ли прогноза за влага – тори си – с мярка! Когато прогнозата е месец без дъжд – недей! Този тор трябва да се усвои от корените – тях ги няма. Той си стои там, по-точно неговата инертна част е там. Част от активното вещество ще избяга без съмнение, част от него ще се фиксира със сигурност от почвата и когато вече има корен способен да поема храна, е доста късно – или няма полза или тора го няма. Има някои нюанси при различните продукти, но те не са определящи. Друг размисъл направете – какви са ви предшествениците ? Ако са бобови или рапица – те са ви оставили всичко за начален старт на житата. Ако е слънчоглед или царевица в тази сушава година – те не са усвоили каквото сте им дали, почвата има някакъв запас за начален старт. Основно правило е есенник да се тори предсеитбено задължително само на повторка. Другото е самозалъгване. Натрупваме в сеитбеното легло вещества, които без влага лесно могат да се превърнат от храна в отрова или просто в загуба. Такъв пример е фосфорът. Или с азота разглезваме коренчетата, както си разглезваме децата като им даваме всичко наготово и те стават мързеливи и повърхностни. Когато посевът се нареди, да извади 3-5 листенца – братче, тогава може да го подхраните с комплексен или азотен тор според почва и виртуална нужда – гранулирани, всякакви. Торът ще бъде поет както през коренчетата, така и през листата. Науката за торенето се основава и на правилото за основно торене на почвата, което вече почти не се практикува у нас, но нека е тема за друг път. Просто в сушата по-добре да не торим предсеитбено. При тези условия и течният оборски тор не е препоръчителен. В Германия някои изследвания с инхибирани торове в сушата също са дали заключение – ненужен.
Предшественик – върху бобови култури и в сушата посевите се нареждат с предимство. Следва рапицата като отличен предшественик, картофите където ги има, след това царевицата, на опашката е слънчогледа. Той е вампирът сред културите. Ако може да избирате, върху слънчоглед сейте ечемик и тритикале, по-малко пшеница. Но при съществуващият сеитбооборот това на повечето места няма как да стане.
Хербицидни остатъци от предшественика – един от най-лошите фактори при суша – не се разграждат хербицидите и други химикали натрупани в почвата. Житата страдат, рапиците страдат у нас често, покривни култури страдат. Понякога самите кълнове не загиват просто от сушата през есента, а от липсата на чиста среда за живот. Това е нещо, което игнорираме от години. Тук има противоречие с обработките – от една страна искаме да ги намалим заради въглеродния отпечатък и влагата, от друга страна без влага поне обработката може да помогне за разграждането на субстанциите. Затова земеделието не е толкова просто. Има толкова много за и против. Кой път да изберем, какво да направим, че да има най-малко негативни последствия за производство и околна среда – комплексни решения се искат.
Срок на сеитба в суха година – най-спорният въпрос. Принципно стана спорен заради мухите. Тях изобщо не искам да ги коментирам, те не са факторът, с който трябва да се съобразим генерално. Разгледах наскоро посеви в сух район без валежи, но на глинеста почва, засяти в края на септември – началото на октомври. Перфектни посеви, които братят. Имало е някаква влага тогава, хванали са коренчетата, почвата е по-студена, в случая на 2024 г. това е предимство. Пак там намирам посев от средата на октомври – шарен, нередовен. На тази картинка в едно землище може да си направим извода – в сушата колкото повече чакаме, толкова по-сухо става и изпускаме влака. Разглеждам растенията отблизо – засега са тъмнозелени, но листенцата започват да се завиват. Почвата се е спекла, посевът скоро ще започне да страда за вода, но на този посев вече и ръмката и мъглата дори ще са му достатъчни, за да издържи до първите значими стопански валежи, които несъмнено ще дойдат…е, поне се надяваме.
На леките карбонатни черноземи и на песъчливи почви положението в момента е наистина обезпокоително. На такива почви е задължително да се сее по-дълбоко. Те лесно губят и влага и субстанция, тук една по-късна сеитба е по-оправдана. Под по-късна разбирам в края на оптималния срок.
Валирането като старомоден способ за дружно поникване и изравняване на посева не е за пренебрегване в сушата. Важно е да има улегнало сеитбено легло около семената поради много причини. Ако сеялките ви не постигат това сцепление, вадете валяците от нафталина.
За да вмъкна лъч надежда да припомня откъде идват пшеницата, ечемикът, лещата, грахът и др. От плодородния полумесец както наричат региона – териториите на сегашен Ливан, Сирия, Иран, Ирак и югоизточна Турция. Така че на тези култури вярвайте, те ще се справят със сушата. Селекцията работи много по създаване на сухоустойчиви сортове, но това касае поведението им през вегетацията. Сега се молим за роса да поникнат семенцата. Тази година в Североизточна и Югоизточна България имаше не роса, а добри валежи и там посевите поникнаха, братиха. Някои се опасяват да не прераснат, да не измръзнат – от 20 години не съм виждала измръзнала пшеница – може би няколко петна със задържана заледена локва вода, но съвременните сортове в комбинация със съвременния климат не водят до такива очаквания. Лош сценарий е тези посеви така да се сгъстят и да няма никакви валежи и въздушна влага и те да започнат да съхнат и изхвърлят маса. Но…ако не са торени това няма да стане. И тук има как да си помогнем.
Има елементарни действия за регулиране на житните посеви – прекалено силният посев се бранува / грапа. Едно време пускаха овцете да ги изпасват, сега просто вадим някаква брана, каквато има в арсенала ни – зъбна, иглена, щригелна, ротационна мотика – таралежи и подобни. А слабите посеви се натискат с валяк, за да се раздразни възелът на братене (или да се върне в земята ако има изтегляне). Принципно това се прави в ранна пролет, но може и наесен ако има нужда и смисъл. Така че няма страшно, горе главите!
Тук ще вмъкна ролята на биостимулаторите. С тяхна помощ може да направите корените и растенията много витални, да намалите нормите на торене, защото те усилват ефективността на усвояване на хранителните вещества, укрепват фитосанитарното здраве, засилват братенето и съдържат освен много полезни бактерии, техните метаболити – органични киселини и хранителни вещества. Един награждаван и доказал се за втора година в България продукт от нашата листа е 
Есенно освен с биостимулатори, можем да засилим братенето и вкореняването с манган. Екофертил плант съдържа и този микроелемент. С биостимулатора може да се третира и голата земя при нужда. Има различни подходи, тема за следващи срещи.
Друга сламка за успех е ечемикът. Той има генетични и морфологични заложби за толерантност на суша и учените се опитват да пренесат тези негови качества върху пшеницата. Тази култура е най-сигурната реколта във всяко стопанство, което я отглежда. Разбира се можем да разсъждаваме и в посока алтернативни култури като лимец, спелта, киноа и подобни, но нека се придържаме засега към пазарните стоки. Култури като тритикале и ръж, които проявяват антоцианови оттенъци на отделни органи и в отделни етапи от живота си също са по-толерантни на суша. Последните години много стопани в проблемни райони оцениха тези две култури по достойнство и площите им нараснаха. Особено препоръчителни за смесени ферми с животновъдство.
Като заключение към тези разсъждения пак ще припомня, че най-важната задача за устойчиво земеделие и борбата със сушата е съхраняването и изграждането на ХУМУС. Не заради Зелената сделка, а заради нашата почва, нашето земеделие, нашите деца и тяхната Земя.
