Йън Макклауд, фермер, пред agriland.ie
Въпросът, който си задават всички сега, е каква ще бъде 2022 г. за ирландското селско стопанство и за хилядите фермери, работещи в него?
Фермерите не могат да контролират световните пазари, но могат да направят много, за да повлияят на това, което се случва в техните собствени ферми.
С настъпването на 2022 г. цените на фуражите и торовете са повече от предизвикателни. И разбира се, винаги ще има съмнение относно цените на стоките, които произвеждат фермерите.
Във времена на несигурност най-добрият начин на действие е да потърсите възможно най-добрия съвет, който е наличен. Организации като Teagasc, Bord Bia, банките и всички различни земеделски организации в Ирландия, бяха създадени, за да отговорят на тази специфична нужда.
Така че аз силно препоръчвам услугите, които тези органи предоставят, да се ползват изцяло през следващите седмици.
Торове
Торове – да купуваме или не? Това е въпросът, който е най-важен в съзнанието на всеки фермер в момента.
Преди Коледа бях доста обезпокоен по този въпрос, мислейки, че цените на торовете може да спаднат след Нова година. Но сега знаем, че това няма да е така.
Според Световната банка, Китай е обявил спиране на износа на торове до юни 2022 г., за да гарантира наличност на вътрешния пазар на фона на опасения за недостиг на храни.
За протокола, китайският износ на DAP (диамониев фосфат) и карбамид представлява съответно приблизително една трета и една десета от световната търговия.
Загрижеността за доставките допълнително увеличава и неотдавнашното потвърждение на Русия, че е наложила ограничения върху износа на азотни (N) и фосфатни (P) торове за шест месеца. Решението е влязло в сила на 1 декември 2021 г.
Противодействието на този сценарий е инфлацията на храните да набере по-нататъшни темпове през следващите месеци.
Ако се окаже така, това би трябвало да доведе до по-силна възвръщаемост за фермерите. Такъв сценарий би помогнал за смекчаване на удара от високите разходи за вложени средства и прякото им въздействие върху маржовете на земеделските стопанства.
Така че отново въпросът се връща към земеделските производители, които трябва да си осигурят всички надеждни съвети, до които могат да се докопат.
В отговорите, които се връщат към тях, ще бъде включена необходимостта от най-добро използване на торовете и животинските торове, които се произвеждат в собствените им предприятия.
Усещам, че 2022 г. е годината, в която всички фермери наистина трябва да се стремят да се включат в група за съвместно закупуване на средства за производство. Мнозина вече са предприели тази стъпка. Но все още има много фермери в Ирландия, които не са тръгнали по този път.
Това е много прост принцип – обединяването в група незабавно увеличава покупателната способност на отделния производител многократно. Струва ми се печеливш сценарий за всички.
Друг човек в списъка „задължително да се обадя“ в първите седмици на 2022 г. трябва да бъде счетоводителят на фермата.
Сред най-информативните дискусии, които имах през 2021 г., беше тази с данъчния специалист Шеймъс Маккафри. В рамките на секунди, той успя да разсее мита, че закупуването на тор предходната есен може да се използва като средство за компенсиране на сметките за данък върху дохода за 2021 г.
Обща селскостопанска политика
Общата селскостопанска политика (ОСП) е само сянка на това, което беше някога по отношение на предоставянето на реална подкрепа на европейското селско стопанство.
Бюджетите бяха намалени в реално изражение през последните две десетилетия, докато в същото време ролята, която мерките на ОСП играят при определянето на начина, по който земеделските производители извършват ежедневната си дейност, се разраства с експоненциална скорост.
Настоящият кръг от преговори е идеален пример за този продължаващ процес. И за да бъда напълно честен, земеделските организации тук и в цяла Европа, трябва да се срамуват от себе си, допускайки всичко това да се случи.
Единственият ярък аспект на историята на развитието на ОСП е нарастващото признание от страна на Брюксел, че не може да приложи подход „един размер за всички“ в 27 държави-членки. Например нуждите на фермерите в Румъния ще бъдат различни в много отношения от тези на ирландските им колеги.
В резултат на това Комисията на ЕС сега признава необходимостта да предостави на отделните държави-членки известна степен на гъвкавост по отношение на начина, по който се прилагат основните и допълнителните мерки на ОСП.
Честно казано, това е голямата надежда за земеделските организации в Ирландия, тъй като всичко опира до пари.
Според мен ирландското правителство има реални възможности да въведе национални мерки, които ще създадат истинска защитна мрежа за селскостопанския сектор.
И наистина, министърът на земеделието на Ирландия, ще трябва да надхвърли доходите, генерирани от въглеродния данък, когато става въпрос за финансиране на тези политики.
