Обичам да напомням непоискано някои неща. Които биват игнорирани поради незаинтересованост или не биват разучавани поради обикновен мързел. Така е и с качеството на пшеницата.
Има неголям брой земеделски стопанства в България, които са усвоили перфектно този сегмент, които го поддържат като основен дял в своето производство и работят основно със сортове качествена пшеница, като са адаптирали своята технология за постигане на максимум икономически резултат.
Повечето земеделски производители обаче добиват качество само като случайност. Такава може би е била конюнктурата на пазара преди. Но през последните години все повече мелници – не само най-големите на Балканския полуостров, а и регионални мелничари искат да преработват зърно с добри показатели. Това не е въпрос само на рандеман и пазар за тях. То е и въпрос на себеуважение. Отминаха годините, когато можеше да се слага в брашното всякакъв сбиртак, който плюс разни добавки създава маскиран за консумиране хляб. Може ли да спите спокойно ако храните децата на близките си с неприемливи продукти? Е, може, разбира се. Но потребителят започна да чете етикетите, започна да се информира по-подробно за произхода на храната си, да пробира продукти и да следи тенденциите за здравословно хранене. Или просто си спомни в един момент как всъщност ухае(ше) истинският хляб. Като оставим настрана залитанията за низвергване на глутена като бич в храненето, хлябът си остава основната прехрана на човечеството. Плюс нуждите за празничните трапези по света като баници, козунаци, кифли, кроасани и прочее изделия, които се нуждаят от още по-специални суровини.
Сортовете качествена пшеница са така селектирани, че да могат максимално да изпълнят определени хлебопекарни показатели. Лидер Консултинг като малка компания в необятното море на българското земеделие се специализира още от самото си създаване в сегменти, които биваха подценявани от другите. Така беше 2015 г. с междинните култури, така и с качествените и в частност високопротеиновите пшеници. Тях ние развихме благодарение на австрийската селекция, която е еталон за качество при пшеницата и благодарение на работата ни със семенарската компания SAATBAU LINZ, която представляваме.
В Австрия качеството на храната е важен елемент от качеството на живота. Хората се интересуват от произхода на храната, от семето, посято, до последната брънка от веригата, поднесла готовия за консумация продукт. И не само за хляба, за всички храни – растителни и животински. Един от слоганите на компанията е Добра реколта – добра храна. Добрата храна включва разбира се като основен фактор и чистотата на реколтата, но това е доста щекотлив въпрос в съвременното земеделие и предстои тепърва дълъг път, който трябва да извървим ментално, материално и хуманитарно, за да мислим с ум и сърце в тази посока.
Не може да не изкажа адмирации и на марката СофияМел, която преди години първа прояви истински реален интерес и започна целенасочена работа с десетки земеделски производители в посока суперкачество, което надгражда и до днес. Има и други играчи на този пазар и вече имаме конкуренция на пазара за качествени пшеници, това е важно и може да го обърнете във ваша полза. Фразата „никой не ми плаща за качество“ вече не отговаря на истината.
В името на справедливостта искам да отбележа, че българската селекция имаше някога също собствени висококачествени сортове, силни пшеници според класификацията. Един от най-благоприятните региони за производство на качествено зърно например е Софийското поле. Но…ум робува, ум царува, ум патки пасе. Нали сме силни в поговорките, не мога да се въздържа. Важното е, че нещата вървят към поумняване… най-вероятно, защото и патки вече не останаха.
Тук мога да публикувам обстоен материал със съвети как технологично да подпомогнем качествения потенциал на пшениците, но вие няма да прочетете дълга статия докрай, затова ще е демоверсия, а който се интересува повече, може да се свърже с нас или да порови в сайта ни.
В нашето портфолио има а/ качествени пшеници, б/ висококачествени сортове и в/ протеинови, които наричаме премиум пшеници. На практика, колкото по-висок е протеинът, толкова добивът е по-лимитиран. Затова и цената е компенсаторна, а последните две години е дори много атрактивна. Търсенето на премиум качество е възходящо и особено 2024 година има много голям интерес към него. Селекцията не спира своята работа, целта е да се повишава нивото на добива при запазване на качеството. Поетапно въвеждаме най-новите постижения на австрийската селекцията първо в нашите опити, а след това в масово производство. Надграждането в добив е забележително.
Една пшеница не е непременно качествена, ако има висок глутен. Има и други важни показатели. Глутенът корелира с протеина, но той има и определен състав и характеристики. Има показатели, които всички познавате, като падащо число, число по Зелени, сила – алвеограма и др. Ако имате сорт със селекционни заложби за качество, то технологично няма особени трудности или големи разлики в производството на пшеница. Да речем, че е по-старателно и има дребни детайли, които да не подминаваме.
Разбира се най-големият препъникамък в производството на качествено зърно е времето – късното братене, слабо слънцегреене в усилен растеж, суша, горещина, бързо зреене и т.н . Агрометеорологичната обстановка по време на вегетацията и зреенето може да промени чувствително ензимната активност и с това съотношението в съдържимото на зърното. Така е в земеделието, знаем го всички, но щом сме тук, значи сме поели риска. Все пак ще нахвърлям няколко точки, които са важни за всеки пшеничен посев, а за премиум качеството са задължителни:
- Избор на сорт – селекция за качество с висок протеин, висока седиментационна стойност, стабилно падащо число
- Условия за дружно поникване при сеитбата, добро улягане на почвата за стимулиране на фините коренчета
- Умерена гъстота на сеитба
- Без много нитрати в класа – късните дози азот да не са в нитратна форма
- Микроелементи като мед, бор, манган, молибден
- Наличие на усвоим калий, снабдяване със сяра
- Предпазване и лекуване от базични болести и фузариум
- Недопускане на въшки, мишки, охлюви, дървеници
Не подценявайте борбата с полевката – повредите от нея са причина за неизравнени посеви и разтеглено братене, което подкопава качеството.
По-подробно изложение ще направя по някои точки, които традиционно се подценяват. Например микроелементите, които все още се пренебрегват или се ползват „през куп за грош“:
Листното торене с манган трябва да приключи в момента, в който започне нарастването на стъблото. Целта е да не се проточва процесът на братене напролет, което би довело до нееднородни неравностойни братя, респ. класове. Само при видими симптоми на недостиг е оправдано късно внасяне на манган. На почви с високи стойности на почвената реакция, където манган и бор се блокират, усвояването им се стимулира чрез вкисляване на почвената реакция – това най-добре се постига с амониев сулфат.
Житните растения, особено качествените пшеници, се нуждаят също от бор. Разбира се количествата са много под нуждите на рапицата например, но са задължителни. Особено на алкални, на тежки почви и при суша може да има затруднения в снабдяването, затова е удачно внасяне на 3-5 гр/дка В като най-подходящите фази са нарастване на стъблото или флагов лист.
Честа причина за ниските нива на протеин в зърното е затрудненото преобразуване на нитратите в нитрити и амиди. При суша като първа реакция растението ограничава своята нитратна редукция. Причина за същата реакция може да бъде и дори краткотраен недостиг на молибден и мед. Особено на хумусни почви внасянето на мед е задължително. Като фаза за внасяне на медта се препоръчва периода от флагов лист до пълно изкласяване.
Друго слабо звено у нас е сярата. Тя е не само храна, а има и фунгицидно фитосанитарно действие. Сярата е важна съставна част на аминокиселините, а също е необходима за изграждане на „мостовете“ между глутениновите молекули. Необходими са около 3-4 кг/дка сяра. Сярата е подвижна и се измива и не може да се разчита на запасеност. Препоръчва се половината от необходимата сяра да се подаде като сяросъдържащ азотен тор за старта напролет или като кизерит – магнезиев сулфат, също рано пролетта, а втората половина – при по-късното подхранване в края на нарастване на стъблото.
И още два жокера:
Прекомерните количества нитратен азот могат да повлияят негативно върху падащото число. Нитратните торове би трябвало да се ограничат до стартовата доза напролет. При достатъчна почвена влага за предпочитане са амидните и амониеви торове, особено за късните дози. При торенето всеки трябва да съобрази влагата, прогнозата и т.н.
От фитосанитарна гледна точка много важен момент е недопускането на фузариум. Най-удачно е приложението на т.нар. азоли (фунгициди с акт. в-ва от типа –азол). Освен че са добро средство срещу фузариума, азолите директно потискат гиберилините и с това стабилизират падащото число.
Стабилното падащо число е от изключителна важност. Докато чрез физическо смесване на различни партиди пшеници съдържанието на глутен може да се регулира, то смесването на сортове с ниско падащо число и такива с високо не дава положителен резултат! По-високата амилазна активност на пшеницата с високо падащо число се отразява по-неблагоприятно на тази с ниско падащо число, отколкото втората да профитира от първата. Затова абсолютно задължително за качествените пшеници е стабилно високо падащо число и минимум склонност към прорастване на кълна – особено, когато по време на жътва времето се влоши. Ако сте прочели и това, значи ще имате успех с качествените пшеници.
Като заключение можем да кажем, че за да достигнем качеството, заложено генетически посредством селекцията в един сорт, освен значението на метеорологичните условия, които не можем да повлияем активно, имаме доста лостове в ръцете, които бихме могли да ползваме и при спазване на важни закономерности и аналитично конкретно извеждане на технологията за отглеждане на такъв тип пшеница, успешно да произведем наистина стойностен продукт, който да получи адекватна пазарна цена и реализация.
С помощта на чуждестранни публикации и значителен практически опит
Инж. Агр. Евелина Маринова
ЗА СУШАТА, ХОРАТА И ПОЛЕТО: Размишления върху историята и предложения за практиката
