Кафява и жълта ръжда са от най-актуалните, съветват РЗ специалистите
Още в първите месеци след сеитбата на пшеницата трябва да се внимава за симптомите на някои болести, на които не трябва да се позволява да стигнат до там, че да причиняват загуби. В различните посеви те зависят и от паразита, и от условията на средата, и от предприетите мерки за контрол, както и от съчетанието на изброените фактори.
В днешно време според специалистите по растителна защита от всички групи фитопатогени, причиняващи болести по пшеницата и ечемика,
гъбните причинители ще заемат доминираща роля
Тяхното развитие и разпространение се влияе основно от доста фактори, като метеорологични условия, отглеждане на чувствителни сортове, натрупване на зараза поради неправилно организиран сеитбооборот.
Сред инфекциозните болести, които в определени години могат силно да компрометират добива и качеството на получената продукция продължава да бъде брашнестата мана, която се среща ежегодно.
Гъбата започва развитието си от долните етажи на растенията. Причинител на заболяването е гъбата Blumeria graminis f. sp. tritici, която е паразит, който се развива единствено и само върху живи растителни тъкани.
Как да се разпознава? Първоначално по горната част на листата се откриват малки постули от бял брашнест налеп, който със застаряването си потъмнява, а в него се откриват малки черни плодни тела, наречени клейстотеции. При ранни инфекции и силна степен на нападение тъканите под постулите бързо изжълтяват, некротират и листата прегарят. При чувствителните сортове бял мицел може да бъде наблюдаван по класът и плевите на растенията по-късно. Фермерите трябва да знаят, че през летните месеци патогенът се запазва със самосевките. Гъбата зимува като мицел или клейстотеции.
Ръждите по пшеницата са много актуални в последните години
казват специалистите по растителна защита. При зърнено-житните те заемат водещо място и се явяват ежегодно.
Кафявата (листна) ръжда – Puccinia triticina и жълтата ръжда – Puccinia striiformis са това, от което трябва да бъде опазвена с особено внимание пшеницата и през тази година.
Кафявата листна ръжда може да бъде наблюдавана още от във фаза трети лист
през есента до узряването на пшеницата на следващата година. Последните изследвания показват, че загубите от нея могат да достигнат до 40 %.
За какво да се следи?
Първоначално по горната страна на листата се срещат разпръснати дребни прашести уредосори, а при силно нападение листата се усукват и прегарят, което е категоричен знак.
По-късно от долната страна на листата кафявите образувания се променят в черни, закрити от епидермиса. През лятото патогенът се съхранява като уредосори по самосевките, а след това може да заразява младите поникнали посеви.
През последните 5-6 години жълтата ръжда започна да се среща често
и започна да се проявява както в крайморските райони, така и в централна Южна България.
Признаците се наблюдават основно по листните петури, но при благоприятни условия може де се констатира по листните влагалища, плеви и осили.
Откриват се лимонено-жълти ивици, по които се виждат жълти уредосори, подредени успоредно наподобяващи машинен шев. Болестта се причинява от гъбата Puccinia striiformis. При развитието си този фитопатоген образува само уредоспори и телиоспори върху основния гостоприемник – житните видове. Патогенът прекарва неблагоприятните условия чрез уредоспори, а те от своя страна извършват първичните инфекции рано през пролетта.
Септориозите обхващат два гъбни патогена, които имат сходни биологични особености. Листните петна по пшеницата – Mycosphaerella graminicola (Septoria tritici) могат да се констатират още в самото начало на вегетацията. Откриват се по най-долните листа, като дребни светлокафяви петна. При силно нападение и при подходящи условия петната се сливат, листата изсъхват, като се покриват с множество кафеникави точици – т. нар. пикнидии.
При дъждовно време и силни роси гъбата може да бъде открита и към по-горните етажи на растенията.
Другият патоген – Phaeosphaeria nodorum (Stagonospora nodorum) основно се среща през втората половина на вегетацията, като по нападнатите растителни части образува светлозелени до жълтеникави петна. По късно петната се разрастват по дължина, просветляват в средата, имат тесен хлоротичен венец и причиняват пригор. При валежи причинителят често може да се открие и по класовете където засяга основно плевите. Върху петната се наблюдават тъмнокафяви пикнидии.
Главни по пшеницата
Основно при пшеницата се срещат твърдата (мазна, миризлива) – Tilletia foetida, Tilletia caries и праховита главня – Ustilago tritici. вджуджаващата главня – Tilletia controversa.
В посевите твърдата главня трудно може да бъде открита, тъй като тя почти не обхваща плевите. Заразените растения остават по-дълго време зелени, а плевите и осилите са по разперени. При стриване на класа вместо зърна се открива кафява прашеста маса, която има неприятна миризма и усещане за мазнина по кожата.
Праховитата главня се открива изключително лесно защото класовете на инфектираните растения (без вретеното) са превърнати в кафява маса главня. Причинителят на болестта заразява чак във фаза цъфтеж, а от такива семена през следващата година се получават растения с главниви класове.
Контрол на болестите по пшеницата и ечемика
При изготвянето на стратегията за борба с болестите по пшеницата и ечемика трябва да се избере правилен подход с цел ограничаване на инфекциозния натиск на патогените, а оттам и намаляване на повредите по време на вегетационния сезон. За да бъде ефикасна борбата с болестите трябва да се спазват превантивни мероприятия.
Сеитбооборотът е от важните мерки, тъй като продължителното отглеждане на една и съща култура върху една и съща площ води до натрупване на голямо количество инфекция в почвата.
Редуването на културите е особено ефективна мярка при тясно специализираните патогени, които преживяват върху живи растения или се запазват в растителните остатъци. Като правило е добре сеитбооборота при житните култури да бъде поне 2-3 години.
Изборът на сорт естествено е важно мероприятие в борбата с причинителите на инфекциозните болести, използването на устойчиви или толерантни сортове, е полезно срещу облигатните паразити, каквито са причинителите на ръжди и брашнеста мана.
Но трябва да се знае, че устойчивостта към определена болест не гарантира предпазването им от други патогени, което налага използването на фунгициди за контрол.
Практиката показва, че дори напълно устойчивият сорт не може да остане такъв завинаги, защото при гъбите по пътя на комбинации се появяват непрекъснато мутанти в популацията на патогените, което води до получаването на раси, които са в състояние да заразяват по-рано устойчивите сортове.
Обеззаразяване на семената е също важна мярка, за която има много добри регистрирани фунгициди. С това се осигурява използването на чист от повърхностни и системни инфекции материал.
Торенето ще е важен фактор по време на вегетацията, то е особено съществен фактор, който влияе върху развитието на болестите по растенията, тъй като влияе едновременно върху двата организма – патогена и растението гостоприемник.
Трябва да се знае, че едностранчивото азотно торене и особено при използване на високи дози, води до удължаване на вегетационния сезон, развива се буйна листна маса, клетките са оводнени и тънкостенни и има слабо развити механични тъкани. Всичко това прави растенията силно податливи на фузариози и ръжди.
Препоръчтелно е да се правят почвени анализи и въз основа на тях да се прави правилно и аргументирано торене.
Един съвет: Използването на калий при житните води до повишаване на устойчивостта на растенията към болести, като изменя структурата и плътността на клетъчната цитоплазма.
