Европейските земеделски стопани са изправени пред хроничен недостиг на финансиране от 62 %. Много млади фермери не могат да получат банкови заеми. Ако селското стопанство фалира, продоволствената сигурност на ЕС ще се изпари.
Съществуващите хранителни системи унищожават повече, отколкото създават и водят до една трета от световните емисии на парникови газове. Но колко би струвало на ЕС наистина да създаде устойчива продоволствена система, зачитаща природните ресурси на Европа, като същевременно ускорява селското стопанство и снабдяването с храни с най-новите технологии?
Според генералния секретар на ООН Антониу Гутериш ние „се люшкаме на планетарно опънато въже“. Неотдавнашен доклад на програмата на ООН за околната среда казва, че „Климатичната криза е тук. Нуждаем се от глобална мобилизация в невиждан досега мащаб и темпо. Ако не, целта от 1,5°C ще заеме своето място в интензивното отделение и ще се изправим пред неизбежното катастрофално покачване на температурата с 3,1.“
Фаустин Бас-Дефосез, директор на дирекция „Природа, здраве и околна среда“ в Европейското бюро по околна среда, заяви: „Трябва да говорим за цената на бездействието. Неотдавнашно проучване във Франция показа, че разбитата продоволствена система струва 19 милиарда евро годишно.“
Това, добави тя, „е само върхът на айсберга и представлява скритата цена за здравето и околната среда. Системата разболява потребителите; води до обезлесяване, замърсяване на въздуха и водата и изчерпване на почвата и биологичното разнообразие. Милиони граждани се хранят лошо. Нуждаем се от промяна на системата. Технологията сама по себе си не е достатъчна.“
Първите 100 дни
През първите 100 дни Европейската комисия използва идеи, генерирани в рамките на многостранна консултация „Стратегически диалог за бъдещето на селското стопанство в ЕС“, за да оформи нова визия, която може да се основава на ключовите принципи на нейната стратегия „От фермата до трапезата“ – в основата на Зеления пакт на ЕС – с цел да направи продоволствените системи справедливи, здравословни и екологични.
Препоръките на Стратегическия диалог включват засилване на ролята на земеделските стопани във веригата, обща селскостопанска политика [ОСП], подходяща за целта и създаване на по-голяма устойчивост в животновъдството.
Земеделските стопанства и индустриалното земеделие в ЕС представляват 38 % от общата площ на ЕС. ЕС иска да премине от поземлени субсидии към по-голяма подкрепа за малките стопанства и стимули за производителите, които преминават към екологосъобразност. Но могат ли днешните земеделски стопани да подкрепят политическите амбиции и да останат рентабилни?
Работа с GenZ
Марион Пико, генерален секретар на CEJA Young Farmers, каза: „Трябва да работим с новото поколение, с поколението Z и милениалите. Те искат да имат значимо въздействие с това, което създават и да имат силно отношение към създаването на бизнес, което е чудесно за бъдещето на селското стопанство.“
„Те искат да запазят общността си, което е от ключово значение за справяне с изменението на климата, каза тя, Но има и професионална криза в сърцето на сектора. Психичното здраве на фермерите е силно засегнато. Оценките показват, че има 62% недостиг на финансиране за фермерите и много млади фермери е по-вероятно да бъдат отхвърлени от банките за заеми.“
Като се има предвид тази черна дупка за инвестиции, каква е ролята, която публичните и частните партньорства могат да играят?
Финансиране на климатични модели
Danone е една компания, която казва, че е решена да помогне за преодоляване на финансовите и свързаните с климата предизвикателства, като приеме селскостопански модели, които могат да регенерират планетата, като същевременно изхранват световното население, което се очаква да надхвърли девет милиарда души до 2050 г. Моделите на регенеративно земеделие са в основата на подкрепата, която предоставят на над 58 000 фермери (предимно млечни) по целия свят.
Крис Адамо, старши директор на Global Sustainability Impact и B Corp, Danone, отбеляза: „Ние прилагаме широка, холистична рамка с нашата стратегия за регенеративно земеделие. Ние не просто купуваме стоката. Ние си партнираме с фермите и така се запознаваме с техните специфични предизвикателства и какво е възможно за устойчивост.“
Адамо отбеляза: „Нуждите и разходите могат да варират поради неща като пасища или управление на отпадъците. Нашата финансова помощ е за всеки отделен случай. Като опознаем отделния фермер, можем да изградим дългосрочни отношения.“
Но ключовият въпрос остана: откъде ЕС ще намери парите? Някои анализатори оценяват цената на трансформацията на между 0,2% и 0,4% от световния БВП годишно.
Държавните пари не са достатъчни.
Мартин ван Дриел, администратор в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, обясни: „В рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) знаем с какво финансиране разполагаме до 2027 г. Но самата ОСП не е коригирана въз основа на инфлацията от 20 години, така че 57 милиарда евро може да звучат много, но днес са много по-малко.“
„Държавните бюджети не са достатъчни – дори и с държавна помощ, така че трябва да разгледаме инвестициите чрез банките и потребителите“, каза ван Дриел.
„Оборотът в първичния сектор е 500 милиарда евро и така фермерите вече печелят от пазара, от потребителя. Кандидатът за комисар Кристоф Хансен има много неща за разглеждане на продоволствената система и реформата в селското стопанство, но доходите на фермерите са основен приоритет“, добави той.
Като се има предвид разположението на финансите, Стратегическият диалог призовава финансовите участници да се възползват от социално-икономическите възможности на прехода към продоволствените системи и да намалят нарастващите финансови рискове. Той призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да приложи специален пакет за групови заеми за сектора.
Но дали финансовите пречки за устойчив преход са твърде големи, за да могат фермерите да понесат този преход? Ceja така подкрепя идеята за създаване на „Временен фонд за справедлив преход“ (ФСП), който да бъде създаден извън ОСП.
Подкрепа за селските общности
Марион Пико, генерален секретар на CEJA Young Farmers, каза пред Euractiv: „През 2019 г. ЕИБ предложи инвестиционен пакет от един милиард евро и той изчезна след шест месеца. Трябва да подходим към всичко с реализъм и да подобрим съществуващите инструменти. Говорихме за ФСП, защото ако в някои региони не помагаме на земеделските стопани в прехода сега, ще бъде много трудно да помогнем на бъдещите поколения да поемат управлението и по-възрастните поколения да се пенсионират с добри пенсии. Трябва да подкрепим селската общност.“
Но дори ако финансовите амбиции могат да съответстват на устойчивите цели, какво ще стане, ако 27-те държави членки на ЕС не могат да прилагат политиката на ЕС поради ограниченията на националния си бюджет след пандемията и продължаващата криза с разходите за живот?
Настоящ пример за това е Обединеното кралство. Новото лейбъристко правителство на Обединеното кралство наскоро представи нов национален бюджет, който нанесе голям удар на малките ферми. Данъчните облекчения за наследство ще бъдат ограничени до 1 милион паунда. Критиците казват, че подобен ход може да унищожи малките семейни ферми, предавани от поколения на поколения.
Херберт Дорфман, член на ЕП (Италия, ЕНП) и член на комисията по земеделие и развитие на селските райони подчерта, че Европа трябва „да инвестира повече в селскостопански продукти и устойчиво земеделие, но парите не могат да дойдат от съществуващата ОСП. Нуждаем се от нова инвестиционна програма.“
Дорфман се оплака: „За съжаление чувствам, че правителствените ръководители няма да искат да отворят джобовете си за селското стопанство, така че няма да има повече финансиране. В Европейският парламент се борим да запазим сегашното финансиране на ОСП. Но те винаги искат да намалят бюджета. Ако държавите-членки не могат да намерят място в бюджетите си, тогава ги призовавам да използват по-добре инструментите на ОСП във вида, в който съществуват. Само това би подобрило бъдещето на селското стопанство.“
