Едва 2 % от стопанствата към момента са сертифицирани, в същото време нараства търсенето на чисто мляко и месо
Големият потенциал на овцевъдството и козевъдството е главно в биологичното производство. Това заяви Аделина Стоянова от дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието пред аудиторията на НОКА. На Годишната среща на овцевъдите и козевъдите експертът посочи, че възможностите за развитие пред сектора на дребните преживни животни е да следва търсенето и потреблението, което в Европа и у нас вече е насочено към биологичното производство и биологичното земеделие. Все още у нас делът на сертифицираните ферми е твърде малък, показва статистиката.
„Биологичните животни в обхвата на подпомагането към момента са едва 2 %. Този процент може да нарасне, тъй като фермите във високопланинските пасища, ливади и мери имат потенциал да станат и биологични. Там процесите са сравними с чистото производство“, посочи Аделина Стоянова и уточни, че финансовият ресурс, който се насочва към сектора, е свързан с екологичните мерки.
Изключително малък процент от животновъдите разполагат с достатъчно земя, с която могат да изхранват животните си. Това е основният проблем на конкурентноспособността. Липсата на земя и нуждата от осигуряване и купуване на допълнителна храна на животните, води до по-висока цена на продукцията.
Субсидията на глава животно у нас по отношение на овцете и козите в ЕС е най-висока, но недостигът на поземлен ресурс на практика я „изяжда“. Така подпомагането се превръща в опит за компенсация на разходите за фуражи и изобщо изхранване на животните заради липсата на земя.
През 2021 г. броят на овцете и козите у нас е бил малко над 1 млн. глави, показват изнесените статистически данни по време на срещата. През следващите години се отчита сравнително равномерен спад с постоянен процент и броят им слиза до над 800 000. През настоящата 2024 г. вече има заявени с 30 000 животни повече за подпомагане.
Успоредно с това намалява и количеството добито мляко у нас. През 2023 г. е отчетен 12-процентен спад, а към декември 2024 г. имаме още 15 % срив в добива на мляко.
Шанс за сектора е насочването на овцевъдството и козевъдството към биологичното производство. Биологичното фермерство е перспективно и би могло да бъде печелившо, тъй като „пазарът вече не търси просто мляко, потребителите търсят качествено мляко. Те не се задоволяват само с агнешко месо на трапезата, те търсят чисто агнешко месо, произведено по биологичен начин“, коментира Аделина Стоянова. Всичко това говори за преориентация на потреблението, което дава сигнал фермерите да пренасочат производството си към задоволяване на търсенето.
„От години говорим, че не е важен само стремежът към запазване на производството. Считаме, че имаме една тенденция на създаване на устойчивост на сектора. За съжаление това се дължи на субсидиите, тъй като намаляването или спирането им субсидиите, т.е. промяната на финансовите инструменти може да доведе до намаляване на тази устойчивост“, обобщи още Аделина Стоянова.
90 % от фермите с овце и кози са малки, тъй като в тях се отглеждат под 300 животни. „Това не ги прави по-малко конкурентноспособни или неустойчиви. Това има отношение най-вече към пазара. Шансът им за оцеляване на тези ферми минава през два пътя – или да скъсят веригата на доставки, като направят кланици и собствено производство, или вторият път е сдружаване, създаване на кооперативи. Вашият сектор е един от най-организираните и сдружени. Това е пътят“, заключи още Аделина Стоянова.
Общият брой заявени животни за кампания 2024 е 891 000. Броят им през последните 10-15 години намалява, но това не означава, че се нарушава качеството на производството. Фермите за овце и кози, които получават субсидии, са 6788. Земеделската земя, с която разполагат овцевъдите и козевъдите, е 222 000 ха.
На база на данните от 2023 г. за заявените за подпомагане животни, 28 % от дребните преживни животни нямат площи. „Това обаче не означава, че тези животни не пашуват. Това означава, че фермерите нямат земя, с която да обезпечат пашуването. Делът от площите за овцевъди и козевъди е по-малко от 6 % от общата използвана земеделска площ в страната. По отношение на пасищата този процент е едва 5. Всички знаем, че животновъдство без земя трудно може да съществува“, категорично заяви експертът.
Галина Недкова
