120 милиона получават животновъдите у нас до края на годината, за да покрият нуждите си в зимния период. Това съобщи д-р Лозана Василева, заместник-министър на земеделието, по време на 18-ия коледен форум на „Стандарт“ от кампанията „Да! На българската храна.
Дискусията „Бранд България – защита на българското земеделие и храни“ събра на една маса представители на изпълнителната и законодателната власт с най-големите компании в агробизнеса, за да намерят решение на най-наболелите проблеми в сектора.
До края на месеца 52 000 земеделски стопани ще си вземат подпомагането по доходите за устойчивост. А също и средствата за биологично земеделие, допълни Василева.
Буквално преди часове получихме одобрение от ЕК на второто изменение на Стратегическия план за земеделие, за което активно работихме. Отразихме в плана всички ваши предложения. Те вече са факт, каза на земеделците д-р Василева.
Тя представи програмите, от които браншът може да се възползва.
Стартира приемът за общините по програмата за облагородяване на селските райони. Тя е за 1,3 млрд. лв. Целта е да се намалят неравенствата между селските и градските райони, каза зам.-министърът на земеделието.
Продължава подпомагането на малки земеделски стопани, нови земеделски стопани и млади фермери. А също и за групи и организации на производителите, защото приоритет на земеделското министерство е сдружаването на земеделците.
Вече тече приемът за иновации в селското стопанство.
2,2 млрд. лева ще получат земеделците следващата година за модерницазия на стопанствата.
Форум „Бранд България – защита на българското земеделие и храни“ събра участници от властта и бизнеса в „Гранд хотел Милениум София“, за да обсъдят актуалните проблеми пред производството на храните у нас. Събитието е част от кампанията „Да! На българската храна“ и е организирано от медия „Стандарт“ в партньорство с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на икономиката и индустрията, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на месопреработвателите в България, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Националната лозаро-винарска камара.
Служебният заместник-министър на икономиката и индустрията Давид Сукалински подчерта, че селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост заемат важно място в българската икономика. Той заяви, че хранително-вкусовата промишленост е ключов отрасъл, които формира около 14 процента от промишленото производство на страната. В сектора са заети около 74 000 или близо 15 процента от заетите в цялата промишленост, което го прави един от най-големите работодатели в България.
По думите на Сукалински в последните години производството на храни в България отбелязва ръст, като през 2021 г. нараства с 6 процента, през 2022 г. – със 7,8, през 2023 г. браншът бележи лек спад, през периода от януари до септември 2024 г. отчита отново ръст на посочената годишна база.
Икономическият заместник-министър отбеляза, че българската хранително-вкусова промишленост продължава да има добър експортен потенциал – през 2023 г. износът на храни е достигнал стойност от 11,2 млрд. лева и е нараснал с близо 12 процента на годишна база, съставлявайки 13 процента от общия износ на страната.
Според Сукалински в бранша се наблюдава значителен напредък в технологията и иновациите, които оптимизират производството, като същевременно увеличават пазарната реализация в съответствие с информирания избор на съвременните потребители. Той заяви подкрепата на Министерството на икономиката и индустрията за прилагането на мерки, свързани с повишаване на конкурентоспособността в отрасъла.
“ Този форум има право да бъде чут, да изисква и да поставя условия. Събирането ту е на бранша, а не на политиците, които напоследък чуват само себе си.
Така започна изказването си Живко Живков, изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“. Аз дойдох да кажа нещо хубаво за сектора, който представлявам. Проблеми в млечния сектор има. Но в дружеството, което представлявам, се вдигнаха заплатите на работниците. Спря вноса от Украйна и знайни и незнайни страни. Това означава, че някой в министерствата си върши работата, каза Живко Живков.
Той коментира и на мерките за подпомагане: „Аз не мога да се оплача. Държавата помага – колкото може. През изминалата година нещата се случват. Контактуваме с веригите – техните заявки се увеличават, претенциите им за лоша администрация намаляват. Нещата могат да се случват в България. Само преди месец и половина бе подписан договор с най-голямата млекопреработвателна компания „Мейджи“. 50-годишен договор бе препотвърден. Това е много хубаво за България“, каза още Живко Живков.
Председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева обясни, че откакто от три години и половина има нулева ставка на хляба по дефиниция, което изключва луксозните хлябове, българските хлебари са платили под формата на данък печалба, осигурителни вноски, данък на физически лица и данък върху източника на доходите от дивиденти над 1,1 млрд. лева към държавния бюджет.
По думите на Кукушева с евентуалното връщане на ДДС, което тя изрази съмнение да се случи, на 1 януари ще има „специална честитка“ за всички български граждани – цената на най-евтиния хляб в България да мине едно евро. Тя предупреди, че ако това увеличение се случи, тези 1,1 млрд. лева ще изчезнат. „Ще се търсят някакви 60 млн. лева, които пак няма да бъдат платени от всички, защото бизнесът веднага поради липсата на контрол ще мине в сивия сектор“, коментира Кукушева. Тя заяви, че очаква някоя политическа сила да внесе изменение и допълнение на Закона за ДДС и да увеличи срока на нулевата ДДС ставка поне с още една година.
Бившият земеделски министър Иван Иванов („БСП за България“) обеща, че още утре ще внесат проектозакон за продължаване на нулевата ставка върху хляба. Той изрази надежда да се намери балансът, за да могат следващата година нашите производители да бъдат на нивото, което им позволява да надграждат, а не да бъдат в режим на оцеляване, както е в последните няколко години.
Председателят на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) Атанас Урджанов припомни, че преработвателите имат само една мярка, по която могат да кандидатстват за подпомагане, а всяка година браншът има нужда от финансово подпомагане. Той подчерта, че липсата на кадри при тях също е ужасяваща – има специализирани само две паралелки в средното образование, които могат да използват. Той апелира за помощ в тази насока, защото с висшето образование работят добре, но на едно преработвателно предприятие му трябват минимум двама технолози, а такива липсват.
Председателят на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски заяви, че един бизнес се гради на предвидимост. По думите му не искат подпомагане, а предвидимост. Той заяви, че инвестициите за догодина в техния бранш ще са нула, няма да има такива. Чорбаджийски предупреди, че при тях сивият сектор е над 50 процента, а при вдигане на акциза, което се предвижда от догодина, сивият сектор ще се увеличи. Той посочи, че 320 млн. лева е целият акциз от високоалкохолни продукти, а на база вдигане на акциза държавата ще загуби 60 млн. лева – 30 млн. лева от акцизи и 30 млн. лева от ДДС, защото всеки потребител ще си купи домашна ракия.
Изпълнителният директор и член на Управителния съвет на Съюза на пивоварите в България (СПБ) Ивана Радомирова каза, че предложението да се вдигне акцизът на бирата с 33 процента от следващата година е непреодолима пречка за развитието на който и да е бизнес. По думите ѝ във всички страни, в които се вдига акцизът, има спад в продажбите, допълнително отрицателно въздействие върху работната заетост, върху останалите приходи в бюджета. Това не е фискална мярка, която ще има сериозно отношение върху увеличаването на приходите от акцизи, смята Радомирова.
Тя допълни, че не по-малко тревожен е и фактът, че по този начин се създава регулаторна среда, в която се нагнетява напрежение между отделните категории алкохолни напитки, защото докато предложението е акцизът на бирата да се вдигне с 33 процента, то при високоалкохолните напитки се предвижда скала на постепенно вдигане на акциза и на първо четене тяхното увеличение ще бъде 3 процента за следващата година.
Радомирова заяви, че не по-малко тревожно е, че в индустрия с шест пивоварни компании в страната, предстоящата 2025 г. е натоварена с още регулаторни тежести, свързани с опаковките, вдигането на продуктовите такси, влагане на рециклиран материал в пластмасовите опаковки, първи инвестиции за въвеждане на депозитната система в България, плюс трудовите разходи. Ако в тези трудни моменти не се подкрепим, ако не искаме да има предвидима бизнес среда с хоризонт от поне една година, няма как българският бизнес да продължи да се развива, нито как да защитим своите служители и да отговорим на очакванията на потребителите, смята Радомирова.
Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите в България, представи картината на производството на плодове и зеленчуци у нас към днешна дата, очертавайки множество проблеми, с които се борят стопаните. Тя отбеляза проблема с безводието, с липсата на работна ръка. Единственият начин да привличаме и да задържаме работници е да увеличаваме заплащането, коментира Гроздева, допълвайки, че производството на плодове е много скъпо занимание. Ако акумулираме увеличението на заплатите, сме увеличили двойно заплащането в сектор „Производство на плодове“ от 2020 г. досега, докато субсидиите се явяват вече много малък процент от разходите, а рисковете стават все по-трудно управляеми, посочи Гроздева.
По думите ѝ искаме млади хора да се занимават със земеделие, да ядем качествена храна, но когато родителите се отказват, как младите ще искат да се занимават с това.
Председателят на УС на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова заяви, че административната тежест в България е безумна. Според нея основен проблем е, че наредбите в Брюксел и България се пишат от хора, които никога не са работили в практиката. Тя даде предложение администрацията у нас, която, по думите й, е „изключително раздута“ и трябва да се съкрати с минимум 40 процента, да отиде в производствения сектор, където има недостиг на работници. Друго предложение на Милтенова е хората от МЗХ да се включат поне един месец да работят в земеделието, за да разберат как се работи, какви са проблемите и как да се решават. Тя подчерта още, че проблемът на сектор „Плодове и зеленчуци“ с ДДС е огромен – никъде в Европейския съюз (ЕС) за храни няма такъв ДДС. Милтенова заяви, че техния сектор няма да стачкува на площада, тяхната стачка е тихомълком – спират да произвеждат.
Заместник-министър Василева не се съгласи с твърдението, че няма капацитет и експерти във ведомството. Тя припомни още, че в напояването има над 110 млн. лева по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а по Стратегическия план са предвидени 200 млн. лева.
По думите ѝ напояването и сектор „Плодове и зеленчуци“ са топ приоритет на Министерството на земеделието и храните.
