Българското земеделие днес е в капан – капан, в който често самото то се поставя. Капан на липсващи разговори, на разпокъсани дискусии и на поглед, насочен само към настоящето. Ако има нещо, което спъва истинското развитие на сектора, то не са само климатът или липсата на достатъчно подкрепа. Спъва го отсъствието на истински, дълбок и дългосрочен разговор.
Повърхностни дискусии, откъснати решения
Често обсъжданията в земеделието се въртят около моментните проблеми – сушата, рентите, субсидиите. Всички те са важни, но не са основната причина за застой. Липсва стратегическата визия, липсва откровеното признание за истинските проблеми, които сектора трябва да реши, за да бъде устойчив.
Много разговори започват, но не стигат доникъде, защото са половинчати. Говорим за напояване, но не и за истинските инвестиции, които са необходими. Обсъждаме рентите, но избягваме да признаем, че тяхното регулиране е сложен и болезнен процес. Споменаваме Зелената сделка, но не обясняваме на хората как тя може да бъде приложена така, че да работи за земеделието, а не срещу него.
Проблемът с липсата на диалог
Сериозният разговор изисква нещо повече от политически обещания и случайни срещи с бранша. Изисква истински диалог – диалог, в който земеделците, държавата и обществото са равностойни участници. Вместо това, често виждаме монолози. Земеделците не говорят помежду си, държавата прави свои собствени планове, а обществото остава в неведение за реалните проблеми и решения.
Най-голямото предизвикателство е липсата на взаимно доверие. Земеделците не вярват на държавата. Държавата често вижда земеделието като поредния сектор, който просто трябва да бъде „удържан“. А обществото се дистанцира от земеделието, сякаш то не е част от живота му. Самите земеделци не си вярват помежду си, разделени по сектори, браншове, съюзи и партии.
Какво означава сериозен разговор?
Сериозният разговор в земеделието не е само обсъждане на проблемите. Той е търсене на решения с ясна визия за бъдещето. Той е разговор за устойчивост, за модернизация, за опазване на почвите и водите. Той е разговор за това как да запазим младите хора в сектора, как да направим земеделието не просто доходоносно, а привлекателно. Но не под формата на хъб, в който разговорът е неизбежен фон за усвояването на европейските средства. Никой всъщност не се интересува какво върви на фона.
Сериозният разговор изисква и откровеност. Да признаем, че субсидиите сами по себе си няма да решат проблемите. Че реформите са болезнени, но необходими. Че земеделците трябва да бъдат не само производители, но и мениджъри, и пазители на земята. Че нито една организация само по себе си няма да реши кардиналните проблеми.
Време за действие
Ако не започнем този разговор сега, ще продължим да затъваме в дребни конфликти и моментни решения. Ще продължим да гледаме на земеделието като на проблем, вместо като на възможност.
Българското земеделие заслужава повече – заслужава истински диалог, стратегическо мислене и действия, които гледат напред. Защото без сериозен разговор няма сериозно бъдеще. Време е всички в земеделието да започнат да говорят сериозно помежду си.
Този разговор, както виждаме, никакъв го няма…Няма я яснотата и рамката, по която да работиш. Няма ги и тези, които да приемат законите.
Земеделците ни днес, често обвинявани, че само искат пари, всъщност нямат никакъв хоризонт. А е известно, че когато един бизнес е изпаднал в подобна ситуация нищо добро не може да го очаква от него, а само мъждукане. Това и правят земеделците в момента…мъждукат.
Не говорим за зеленчуците, плодовете, оранжериите, определени само като едни уязвими сектори, заедно с животните, и оставащи си за съжаление такива…Няма ги гаранциите и за тяхната устойчивост. Няма го и от години разговорът за приоритета им пред вноса…Това така и не се случи.
Земеделците просто не знаят какво ще става утре с тях.
На парче им се обещава я получаване на украинска помощ или някоя друга, заложена тук-там из резервите на бюджетите.
Не става по този начин правенето на един бизнес и не може и да става…Не може без заложени цели и финанси да се прави едно от най-сложните производства на света. Я попитайте един бизнесмен, който има завод, би ли работил при подобни условия.
Вакуумът е голям и много празен, и от години липсва сериозният разговор за българското земеделие и вътре в българското земеделие. Няма го и от страна на политиците, и от страна на партиите, и от страна на земеделските медии, за съжаление. Всичко е повърхностно, шаблонно и на парче. Всичко е само, за да изпълним едни програми.
Но ако този разговор не се случи през 2025 г., ще стане безбрежно късно и хиляди земеделски производители ще изчезнат, както това стана през 2024 г., в сравнение с 2023 г.…
Жалкото е, че на прага на 2025 г. се правят такива изводи, но са факт.
Ася Василева,
Диана Ванчева
