В проекта на Държавния бюджет за 2025 г. е предвидено минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители да се увеличи от 933 лв. на 1 077 лв. и да се запази за целия прогнозен период 2025 – 2028 г.
Така всеки самоосигуряващ се фермер през 2025 г. задължително ще трябва да внася 299,41 лв. месечно или 3 592,92 лв. за цялата година, вкл. и здравно осигуряване. А ако се осигурява и за фонд Общо заболяване и майчинство – 4 045,20 лв. за цяла година.
Според статистиката на МЗХ цели 53 314 земеделски стопанства през 2023 г. са получили финансово подпомагане под 4 500 лв. Тогава се пита каква им е файдата на малките фермери, ако не реализират нещо малко и на черно.
Едно пчелно стопанство с 50 пчелни кошера например, при среден добив от 20 кг. мед на пчелно семейство, и цена 10 лв./кг. при директна продажба /по данни на МЗХ за 2023 г. средната цена е 8,96 лв., през 2024 г. тя е 3,50/, реализира приходи от 10 000 лв.
При среден разход на едно пчелно семейство, в което влизат третиране срещу вароатоза, есенно и зимно подхранване, пролетно подхранване и др. харчовете правят 53,21 лв., като се прибавят разходите за съхранение на меда от 500 лв., годишните разходи на стопанството стават 3 160 лв. Като се прибавят осигурителните и здравни вноски стават близо 7000 лв.
Видно е идеално къде е тежестта и как тя е струпана върху малките земеделски стопанства, които трябва да бъдат подпомагани да се развиват, да произвеждат чиста храна, да повишават своите доходи, а не да са на ръба на оцеляването.А те сега са буквално на ръба на бръснача…
И това е вярно, въпреки, че статистиката не е вярна. За всички е ясно, че малките фермери у нас са предимно в сиво и тъмно-черно. Там статистика няма. Изобщо в България за земеделието няма достоверна статистика – нито за добиви, нито за доходи. И въпреки това положението е тежко. Едно е сигурно – вдигането на осигурителната тежест няма да допринесе за изсветляване на сектора, напротив.
