Сериозен ръст на предложенията за продажба на оранжерии забелязват брокери на недвижимости в Пазарджишко. По правило подобни оферти винаги е имало, но от миналата есен досега значително се увеличават, като много по-често собствениците пускат за продан не само съоръженията, но и земята под тях.
Конкретно за този регион в сайтовете на местни агенции може да се видят доста обявления за имоти в селища, известни с плодородните си земи и благоприятния климат. Включително в Мало Конаре, за което казват, че семка да изпуснеш неволно, сама пониква и ще роди. В момента в селото се продават земя 4 категория с остъклена оранжерия от 5 дка за 240 000 лева и още една, също остъклена, с площ 20 дка на комуникативно място – пътя Пазарджик-Пловдив, позволяващо по-лесна реализация на продукцията от място, за 850 000 лева. И двете са с капково напояване, в едната се виждат и отоплителни съоръжения.
„Не питаме клиентите си защо продават – признава брокерът Стоян Михайлов. – Но забелязваме пик в предлагането на имоти – и отопляеми, и неотопляеми. Не съм експерт в сферата на земеделието, но мога да кажа, че от края на лятото – началото на есента миналата година действително предлагането на такива имоти се активизира. Много вероятно е да има връзка с кризата в сектора“.
Справка в един от най-популярните сайтове за обяви сочи, че само в него близо 390 са предложенията за оранжерии, още почти толкова – за оранжерия (в единствено число). Част от предложенията са за изработване на самите съоръжения, а тези за ползвани конструкции заедно със земята под тях – доста повече. Местоположението им е най-вече в регионите с традиции в градинарството, като освен в Пазарджишко има в Пловдивско, Старозагорско, Софийско, Бургаско, Сливенско. Други стопани пък търсят наематели на площите си с парникови съоръжения, явно защото искат да временно да оставят производството на пауза.
„Ситуацията е сложна и вече се разбра, че тази зима на българския пазар няма да има достатъчно български плодове и зеленчуци, а е логично да се очаква че и тези от импорт също ще поскъпнат – коментира Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите. – В страната ни не само няма достатъчно загриженост и подкрепа за местните производители, най-лошото е, че им се налага да плащат дори акциз. Което е абсолютно несправедливо – едно е да купуваш газ, за да се возиш с колата, друго – за производство. Акцизът на горивата за отопление на оранжерии трябва да го няма и от години настояваме за това, но не срещаме разбиране. Макар да не оказва толкова голяма роля, може да се почувства като облекчение, ако бъде отменен. Честно казано, не мога да отговоря колко от колегите с оранжерии окончателно са решили да се откажат, но по-вероятно е да са висок процент, имайки предвид настоящата ситуация“.
На въпрос дали част от тези хора планират временно да задържат нещата до промяна на обстановката и по-добри условия за бизнес, Трифонов обяснява, че в този бизнес временното обикновено води до окончателно. Готовите пари лесно се харчат, а после може да се окаже, че няма изкарани за ново зареждане на оранжериите.
Слави Трифонов допълва още, че много неща може да се направят, за да се облекчи положението на оранжерийните производители – има достатъчно положителни практики в други държави, които могат да се вземат и приложат у нас. Например – да се плаща субсидия за горивата, ползвани за отопление на оранжерии – иначе стопаните не могат да издържат финансово.
„Ние сме предлагали сума ти мерки и ако поне част от тях бяха приети, нямаше да се стигне до такава криза в този сектор – казва лидерът на градинарите. – Едното ни предложение беше за редуциране на импорта и има опити в тази насока, но никой не спазва ограниченията. Гърците, като забележат албански и сръбски домати на пазара, знаете ли какво правят? Подават сигнал до тамошната агенция по храните и искат проверка за завишено съдържание на нитрати. Агенцията изпраща хора на границите и те спират всички камиони, после вземат проби за анализ. Резултатите от тях излизат след 10-14 дни, а стоката не може да влезе в страната, докато не излезе резултат. Това е един доста културен и интелигентен начин за борба с вноса“.
У нас дори въведени вече изисквания в тази насока си остават пожелателни и незадължителни, казва Трифонов и припомня въведеното преди време от Десислава Танева като министър на земеделието изискване в хипермаркетите земеделската продукция да е поне 50% българска. Ако сега се провери какво се случва, едва ли половината плодове и зеленчуци ще са родно производство.
Положителни практики има също в Чехия, където със закон от миналата година е въведено правило 63% от продукцията да е местно производство, В Румъния пък още преди чехите са въвели ограничение 50/50 за местни и вносни плодове и зеленчуци.
Ако държавата наистина иска да не загина българското земеделие, има какво да направи, убеден е Слави Трифонов.
Стоимена Александрова
